Проф. Джанет Уилсън в София с българското издание на мемоарната книга „Назад-напред“ от Кевин Айърланд

Това бяха пет горещи и от време на време поръсвани с обилни порции дъжд дни – от 30 май до 3 юни т. г. Период на големи изпитания за малкия екип на Фондация „Европа и светът“, тъй като тогава представихме официално новоизлязлата мемоарна книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023). В нея той разказва за преживелиците си в социалистическа България през периода 1959-1961 г., както и за кратката си визита у нас през лятото на 1969 г.

Фондация „Европа и светът“ реши да преведе и издаде мемоарите на Кевин Айърланд поради голямото им значение за българската литература. По време на престоя си у нас, както и при дългогодишното си пребиваване в Лондон, младият новозеландец е превел на английски стиховете на Ботев, Багряна, Вазов и много други наши творци, които са станали известни на целия англоезичен свят. Освен това той е поддържал приятелски връзки с писателите Георги Марков, Васил Попов, Цветан Стоянов, големия наш изкуствовед Петър Увалиев, кинорежисьора Рангел Вълчанов и др. За всичко това може да прочетете в „Назад-напред“, както и в десетината публикации за Кевин Айърланд на нашия сайт www.evropaworld.eu.

Премиерата на българското издание на мемоарите на новозеландския поет се оказа голямо предизвикателство за екипа на „Европа и светът“, тъй като специално за това събитие в София дойдоха третата и последна съпруга на Кевин – проф. Джанет Уилсън от Нортхамптънския университет (Великобритания), главен редактор на авторитетното научно списание „Journal of Postcolonial Writing”, и сестра й Джули Уилсън, която е адвокат в Австралия. Това бе първата им визита в България, за която те знаеха само от епизодичните разкази на своя съпруг и зет. Надяваме се, че след това кратко петдневно посещение те са останали с добри впечатления както от забележителностите на София, които разгледаха с наше съдействие, така от вниманието, което много наши дипломати, литературоведи и обикновени читатели проявиха спрямо паметта за Кевин Айърланд.

Периодът, в който се осъществи тази визита и съпътстващите я прояви, беше свързан с Пролетния панаир на книгата (24 май-2 юни т. г.). В навечерието на тази културна проява, която привлича хиляди любители на книгата, екипът на Фондация „Европа и светът“ успя да отпечати българското издание на „Назад-напред“ (преводач от английски – Владимир Дворецки, редактор – Гергина Дворецка, коректор – Богданче Ангелче Дворецко). Много сме благодарни на ръководството на Асоциация „Българска книга“ (АБК), която позволи да представим мемоарите на Кевин Айърланд в рамките на културната програма на Пролетния панаир на книгата, въпреки че нашата фондация не е член на АБК. Признателни сме и на нашите приятели от издателствата „Знаци“ на Румяна Емануилиду и „Ерго“ на Мартин Христов, които изложиха на щандовеве си по няколко бройки от „Назад-напред“ заедно със своята книжна продукция.

Радваме се, че новоизлязлата мемоарна книга на Кевин Айърланд привлече вниманието на екипа на авторитетното предаване „Култура.БГ“ на БНТ 1, който покани Владимир Дворецки да я представи пред телевизионната аудитория. Преводачът на „Назад-напред“ участва в предаването на 31 май, когато водеща бе известната журналистка Александра Гюзелева (Шани). Тя прояви жив интерес както към книгата, така и към самия Кевин Айърланд. Може да видите тук. запис от тази част на предаването, който екипът на „Култура.БГ“ качи на сайта на БНТ 1.

Проф. Джанет Уилсън говори в галерия „Мисията“

Вечерта на същия ден – 31 май, бе официалната премиера на „Назад-напред“ в столичната галерия „Мисията“. Това място бе важно за нас, тъй като галерията е на Държавния културен институт (ДКИ) към министъра на външните работи, чиято дейност редовно отразяваме. Освен това, именно там през юни м. г. организирахме първото представяне на творчеството на Кевин Айърланд в България със съдействието на екипа на ДКИ и лично на директорката на института Снежана Йовева-Димитрова. За съжаление, миналогодишното събитие, което трябваше да бъде честване на литературния му талант, се превърна в един вид помен, тъй като бележитият поет и преводач почина на 19 май м. г. – няколко месеца, преди да навърши 90 г. Тогава на проявата присъстваше и видният наш англицист проф. Александър Шурбанов, който лично се е срещал с Кевин и българската му съпруга Дона Маринова в Лондон през 60-те години на ХХ в. Проф. Шурбанов даде висока оценка както на поетичното творчество на Кевин Айърланд, така и на качествата му на преводач на стихове на български творци.

На премиерата на 31 май т. г. в Галерия „Мисията“ дойдоха дипломати, литературоведи, преводачи и любители на изящното слово. Сред тях трябва да изтъкнем председателя на Съюза на преводачите в България (СПБ) доц. Антония Пенчева и зам.-председателя на СПБ Хайри Хамдан, изтъкнатия литературен критик доц. Георги Цанков (който се е запознал с Кевин Айърланд през лятото на 1969 г.) и съпругата му Зоя Захариева-Цанкова, преводачка от френски, известната преводачка от гръцки език Здравка Михайлова, която неотдавна се върна от дипломатическа мисия от Атина, видният преводач от словенски проф. Людмил Димитров, преводачът от словашки Асен Милчев, директорката на Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет София Шигаева, с която фондация „Европа и светът“ има дългогодишно творческо партньорство и др. Събитието бе открито от директорката на ДКИ Снежана Йовева-Димитрова, която изтъкна, че представянето на Кевин Айърланд се вписва в рамките на дейността на института в сферата на културната дипломация. В изказването си председателката на Фондация „Европа и светът“ Гергина Дворецка благодари на ДКИ и лично на г-жа Йовева-Димитрова за доброто партньорство, както и на близките на покойния новозеландски литератор, които си направиха труда да дойдат в България от толкова далече. Преводачът на „Назад-напред“ изнесе обстойна презентация за живота и творчеството на Кевин Айърланд, както и за съдържанието на мемоарната книга. В нея се разказват интересни случки с новозеландския поет и неговите български приятели у нас и в Лондон, така и негови наблюдения върху живота на обикновените българи. Презентацията ще бъде публикувана по-късно в сайта на Фондация „Европа и светът“ (www.evropaworld.eu) заедно със снимки и линкове. Проф. Уилсън благодари на Държавния културен институт и на фондацията за това, което са направили за популяризиране на живота и творчеството на Кевин Айърланд. А нейната сестра Джули Уилсън разкри, че специално за премиерата е облякла виолетова копринена риза, която е принадлежала на нейния зет.

Представянето на българското издание на „Назад-напред“ продължи и на следващия ден, 1 юни, в „жълтата палатка“ – сцената на културната програма на Пролетния панаир на книгата край Националния дворец на културата. Публиката наброяваше над 20 души, сред които имаше дипломати, историци, литератори и д-р Елена Големанова, племенницата на известната преводачка Жени Божилова, която е била голяма приятелка на Кевин Айърланд. Гергина и Владимир Дворецки разказаха за живота и творчеството на новозеландския поет, прочетоха откъси от неговата мемоарна книга, а проф. Джанет Уилсън допълни картината с рецитация на откъси от преводи на стихотворения на Ботев и Багряна, преведени от покойния й съпруг.

Опашка от желаещи да си купят „Назад-напред“ на представянето на Пролетния панаир на книгата

Желаещите да си закупят екземпляр от „Назад-напред“ и да получат автограф от преводача и съпругата на автора бяха толкова много, че се наложи да се вземат и бройките, изложени на щанда на издателство „Ерго“.      

Нарастващият интерес към мемоарите на Кевин Айърланд си пролича и на следващия ден – 2 юни, по време на водената от Владимир Дворецки литературна разходка на тема „София на 60-те години на ХХ в. през погледа на един новозеландски поет“, организирана в съдействие с фондация „Прочети София“. Тя започна пред сградата на Българската банка за развитие на ул. „Дякон Игнатий“ 1, където навремето се е помещавал Комитетът за приятелство и културни връзки с чужбина – пропагандна институция, където младият новозеландец е работел като езиков преводач-стилист. Същевременно там той е сътворявал своите преводи на стиховете на големи български поети. Абсурдната обстановка в Комитета си пролича в прочетения от водещия откъс от „Назад-напред“, в който се осмива безсмисленият труд на многобройните автори на пропагандни писания, публикувани в лъскави списания на чужди езици. Кевин обаче изразява симпатия към своите добросъвестни колеги, включително и към англицистката Маргарита (Марго) Алексиева – основният му помощник при превода на стиховете на Ботев. Дъщеря на дългогодишния ни посланик Панчо Хаджимишев, Марго израснала в Лондон под грижите на гувернантка и знаела перфектно както английския език на ХIX век, така и родния си език от същия период.

Гергина Дворецка чете откъс от „Назад-напред“ пред сградата, където е работил Кевин Айърланд.

Тъй като разходката се проведе в деня на Ботев и загиналите за свободата на България, проф. Уилсън бе помолена да прочете „Обесването на Васил Левски“ в превод на английски на Кевин Айърланд. След като събралите се над 30 души възнаградиха с аплодисменти нейното проникновено изпълнение, те поеха по маршрута на разходката. Въпреки че започна да вали, дъждът не разгони почитателите на литературата. Те се подслониха под една стреха и изслушаха с интерес разказа на водещия, как през лятото на 1959 г. са се запознали Кевин Айърланд и първата му съпруга – българката Дона Маринова. Гергина Дворецка прочете откъс от „Назад-напред“, в който се описва тази сцена, наподобяваща романтична комедия с Джулия Робъртс и Хю Грант. Маршрутът на разходката продължи по бул. „Раковски“ и спря срещу НАТФИЗ, където красивата българка е била студентка по кинознание. Владимир Дворецки разкри, че неотдавна е открил в архива на това учебно заведение дипломната работа на Дона, завършена през декември 1959 г., когато тя вече е била омъжена за Кевин. Младата студентка е писала за творческия път на големия съветски кинорежисьор Сергей Герасимов. Нейната дипломна работа е била много актуална, тъй като предишната година се е появил на големия екран шедьовърът на Герасимов „Тихият Дон“. Владимир Дворецки допълни, че вероятно Кевин е чакал на входа на ВИТИЗ (както тогава се е наричало учебното заведение) съпругата му да свърши заниманията си в библиотеката на института. Малко по-нататък по „Раковска“ се е намирало едно заведение, което е било любимото място за нощен живот в София на младия новозеландец. Става въпрос за Унгарския клуб (известен още като ресторант „Будапеща“), на чието място сега има ресторант от популярна верига. Водещият прочете пасаж от „Назад-напред“, в който се описва бурната атмосфера в Унгарския клуб, подгрявана от „цигански“ оркестър, чиито членове в полунощ се впускали да искат бакшиши от клиентите с усърдието на ловци на глави.  

Следващата спирка бе близо до Сатиричния театър. Водещият подчерта, че там често е ходел новозеландският писател и приятел на Кевин Морис Шадболт, който е имал интимна връзка с Жени Божилова. В свой пътепис, публикуван в новозеландско литературно списание през 1957 г., Шадболт описва разкрепостените български драматурзи от Сатирата, както и испаанският художник политемигрант Хосе Санча, автор на логото на театъра. Именно по покана на своя съотечественик Айърланд идва на гости в София за две седмици, но след като се влюбва от пръв поглед в Дона и й предлага брак, остава в България за 20 месеца. Следващата спирка бе именно пред семейното му жилище на ул. „Цар Иван Шишман“ №35, на което в „Назад-напред“ е отредена цяла глава. Водещият прочете комичен откъс, в който Кевин си спомня как милиционер в униформа нахлува една сутрин в дома му, за да го покани да отиде на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина. От прозорците на партерния апартамент младият новозеландец е можел да вижда както сградата на МВР (която приятелите му наричали кодирано „добрата стара Зала Фестивална“), така и гробовете на Петко и Екатерина Каравелови зад църквата „Св. Седмочисленици“. Водещият поясни, че техният зет Яворов е бил любимият български поет на Кевин Айърланд.   

Пред сградата на Съюза на българските писатели на ул. „Ангел Кънчев“ №5 бе прочетен друг откъс от „Назад-напред“, в който се визираше последната визита на новозеландския поет в България през лятото на 1969 г. Тогава в СБП му връчили дебела папка с пари и покана да летува в почивната станция на писателите край Варна. Това било като знак за благодарност за това, че Кевин и Дона са приемали в дома си в Лондон много български интелектуалци. Освен това, по онова време новозеландският поет трябвало да преведе на английски стиховете на Елисавета Багряна във връзка с номинирането й за Нобелова награда за литература. В „Назад-напред“ Кевин Айърланд описва как е станал очевидец на кошмарна сцена – как „Великият диктатор“ Тодор Живков се кара на българските писатели в тяхната почивна станция. Откъс от нея може да прочетете тук.

Литературната разходка завърши на площад „Гарибалди“, съвсем близо до централата на Съюза на българските журналисти, тъй като Кевин е обичал да похапва и да пийва в Журналистическия клуб. След края на проявата участниците в обиколката задаваха въпроси, обменяха мнения с водещия и гостите от чужбина и си купуваха екземпляри от мемоарната книга.

Визитата на близките на Кевин Айърланд в София приключи на следващия ден – 3 юни, с лекция на проф. Джанет Уилсън в Новата зала за конференции на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Лекцията, организирана от Катедра „Англицистика и американистика“, бе на тема Approaching Minor literatures: Postcolonialism, World Literature Theory, Transculturalism (Подходът към „малките“ литератури: постколониализъм, теория за „световната литература“, трунскултурализъм). Присъстващите преподаватели и студенти от СУ изслушаха с интерес лекцията на проф. Уилсън и й зададоха редица въпроси, включително и за родената в София и израснала в Нова Зеландия писателка Капка Касабова. Тя от своя страна покани българските изследователи да предлагат свои статии в редактираното от нея научно списание.

Проф. Уилсън показва оригиналното издание на „Назад-напред“ и бългрския превод. Вдясно от нея е доц. Главанакова.

Като направим равносметка на този петдневен маратон, както го нарече Гергина Дворецка, може да отчетем доста насърчаващи резултати. Продадоха се десетки бройки от мемоарната книга на Кевин Айърланд, а освен това се получиха още заявки от книжарници. Освен това интересът към този новозеландски поет в България продължава да нараства. На 3 юни т. г. „Гугъл“ отчете 3520 резултата при търсене на „Кевин Айърланд“, а на следващия ден – 4 юни, те се увеличиха до 4200! Но освен количествените, има и качествени резултати. И други медии поканиха преводача на „Назад-напред“ да участва в предаване или да напише статия за Кевин Айърланд. А младата докторантка Михаела Илиева, която участваше в литературната разходка, установи, че зад един от героите в романа на Цветан Стоянов „Ние и Арчи“ се крие шотландският поет Хю Макдърмид, споменат в мемоарите на Кевин. Същевременно няколко бройки от „Назад-напред“ поеха в куфара на проф. Уилсън към Оксфорд, а оттам – към новозеландския град Окланд. Възможно е догодина в родния град на преводача на Ботев на английски да се организира литературна разходка по стъпките на Кевин Айърланд, със съдействието на българската общност там.

Владимир Дворецки

Подробни фоторепортажи от гореописаните събития може да видите тук, тук, тук и тук.

Снимки: Гергина, Владимир и Боби Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Юбилейно за Кевин Айърланд, майсторът на стиха от Нова Зеландия

Мемоарите на Кевин Айърланд отпътуваха за Испания

Мемоарите на Кевин Айърланд вече са достъпни за българските читатели

Източник: www.evropaworld.eu