В един съботен ден със скулпторката Михаела Кръстева-Сакаян се отправихме към метростанция „Джеймс Баучер“, където се намират част от експонатите на нейната изложба „Под земята“. Вече бяхме видели три от нейните творби: „Баба“, „Глаголица“, “Падналият“ – те са разположени на станция „Сердика II“ и вече ви разказахме за тях в предишни наши публикации. Радвахме се, че Михаела се съгласи да бъде водач на мен и сина ми в пътешествието ни до другите пет станции в софийското метро, които служат за изложбени зали на нейните произведения.

В едно кътче от станция „Джеймс Баучер“ открихме „Котки“! Първото, което си помислих, беше, че това не са никакви котки, а хора – мъж и жена, всеки от тях седнал на различно столче. Жената котка – елегантно кръстосала крачета в глезените, е в нещо като фотьойл, извърнала е глава настрани, гледа тревожно, но в стойката й няма страх. „Явно доста е преживяла, но е готова за нови предизвикателства, не се е свила на стола“ – опитах се да разтълкувам излъчването на скулптурата. „Малко е оперена, да – съгласи се Михаела. – Колкото и да е очукана и охлузена, все пак е запазила някакъв външен вид!“

Мъжът котка обаче е отпуснат и унил. В погледа му има най-откровена безнадежност. Явно житейските битки са сломили напълно душата му, отпуснатите ръце край затлъстялото коремче показват пълно безсилие. Типичен неудачник на средна възраст.

На столчето му някой беше оставил монети. „Не знам защо ги оставят тези монети“ – чудеше се Михаела.

Дали от жал към отчаяния мъж котка? – замислих се и аз.

Впрочем, в протегнатите ръце на скулптурата „Баба“ на станция „Сердика“ минувачите също слагат пари и дребни предмети. Може би хората имат вътрешното усещане, че това тяхно скромно дарение е на късмет!

В друго кътче на станция „Джеймс Баучер“ се намира още една двойка фигури. Озаглавена е „Ние“.

„Това са ми пакостниците – представи ни ги Михаела. – Единият пука дъвка в устата си, другият се плези… но предпочитам да си мълча и да чуя как вие ги възприемате.“

На самата мен от пръв поглед скулптурите с бебешки телца и с обърнати надолу глави ми заприличаха на деца в утробата на майка си преди раждането.

Синът ми пък откри в ококорените очи и отворената уста на едното от децата отчаяние или паника.

„Не, то си е отворило устата, за да си направи балонче от дъвката“ – уточни Михаела, но това не ни попречи да откриваме в скулптурите й скрити послания, за които тя не е и помислила, когато ги е сътворявала от глина.

Другото дете от композицията „Ние“ е с по-спокоен поглед. „Но може би крои някакви планове“ – предположи синът ми.

„Те обаче не могат едно без друго“ – обобщи Михаела и уточни, че когато ги е създавала, е имала предвид себе си и своя мъж, защото често правят всичко наопаки и напук на условностите, затова фигурките са с краката нагоре.

Колкото зрители, толкова тълкувания!

Ето какво е написала Михаела към заглавието на „Котки“:

“Аз съм като изпълнител на проект, който сама продуцирам и който започва да ме води в даден момент. Понякога се чувствам глупаво пред някоя работа, в опит да я променям, защото не става и не става. Във вечен диалог съм с пластиките си и мога да кажа, че си стават сами! Глината сама ме води от един момент нататък. Работите заживяват собствен живот.”

Тексът към „Ние“ пък гласи:

“Аз съм керамик по душа в смисъл на създаване, подтикнато от образи. Образи, които не познавам и които изненадват мен самата, след като станат готови!”

Ако решите да откриете творбите на Михаела Кръстева-Сакаян в софийското метро, може да се включите и в нашия конкурс:

Желаещите да участват в него могат да потърсят и заснемат (може и като селфи!) 16-те керамични творби от изложбата „Под земята“, които са разпръснати на 6 метростанции. Който ни изпрати най-много снимки като лично съобщение на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук или на електронния ни адрес: office@evropaworld.eu ще получи за награда произведение от Михаела, специално изработено от нея за случая. Към снимките може да опишете накратко и впечатленията си от скулптурите. Получихме и предложение хората, живеещи извън София, също да подкрепят авторката чрез харесвания във Фейсбук. Така зрителите ще определят и своя фаворит сред експонатите на изложбата. Който обаче иска да участва в конкурса за награда, би могъл да напише в кратък коментар с какво го е впечатлила харесаната от него творба на Михаела.
Срокът е до закриването на изложбата на 18 октомври.

Припомняме ви метростанциите, на които може да видите изложбата „Под земята“:

1. Джеймс Баучер
2. Европейски съюз
3. Сердика II
4. Лъвов мост
5. СУ Св. Климент Охридски
6. Стадион Васил Левски

Още по темата в сайта ни:

Каним ви на артистично пътешествие в софийското метро! 

Открийте скулптурите на Михаела в софийското метро! Станция „Сердика II“ – творбата „Баба“

Открийте скулптурите на Михаела в софийското метро! Станция „Сердика II“ – „Глаголица“

Открийте скулптурите на Михаела в софийското метро! Станция „Сердика II“ – „Падналият“

На страницата на фондация „Европа и светът“ може да видите още снимки от изложбата, както и снимки от откриването й на 18 септември т.г.

Автор: Гергина Дворецка