Премиера на „Островът Уикенд“ в Унгарския културен институт

Публикувано:
21:40ч / 18.07.2021г
Брой прочитания:
616
Брой коментари:
0

В късния следобед на 14 юли 2021 г. в Унгарския културен институт в София се състоя премиерата на сборника с разкази „Островът Уикенд“ от Гергина Дворецка, издание на фондация „Европа и светът“. Не е лесно да се организира събитие в закрито помещение при спазване на нормите за здравна безопасност заради пандемията – задължително е броят на гостите да бъде ограничен до 50 % от свободните места. Какви парадокси създаде пандемията – организаторите да се притесняват да не би да дойде многобройна публика! Радостното е, че за представянето на „Островът Уикенд“ се събраха толкова хора, колкото трябваше до запълване на санитарния максимум!

Гергина Дворецка благодари на Унгарския културен институт за гостоприемството: „Това е място, където съм идвала с удоволствие, за да отразявам много хубави събития като журналистка, и сега съм радостна, че и наше събитие се провежда тук!“ Тя отправи благодарност и към Чешкия център в София, който също неведнъж е бил домакин на прояви, организиране от Фондация „Европа и светът“ и имаше готовност да го направи за пореден път, но това би изисквало допълнителни усилия на екипа му, защото в момента е в силно намален състав. Затова фондацията предпочете сега да им спести затрудненията, обмисляйки бъдещи партньорства с Чешкия център от есента. На премиерата присъстваше негов представител – Силвия Дерибеева, както и други партньори на „Европа и светът“: д-р Галина Луканова, диригент на Академичен хор „Света Параскева“ към Националната художествена академия, който през 2020 г. получи почетен плакет за „Най-активен партньор“ на фондацията по повод 5-годишнината на нейния сайт evropaworld.eu, г-жа София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, г-н Владимир Данчев, председател на Българо-финландското дружество за приятелство. Сред гостите беше известният преводач от словашки език и писател Асен Милчев, един от най-активните и талантливи автори на evropaworld.eu, за което също беше отличен с почетен плакет по повод 5-годишнината на сайта. Проявата уважиха поети, писатели, журналисти, колеги на Гергина Дворецка от Българското национално радио, както и читатели, заинтригувани от новата й книга. С нея фондация „Европа и светът“ започва да развива и издателска дейност с намерението да проучи пътищата за книгоразпространение в България и да ги използва ефективно при издаването на творби от други автори.

В събитието се включиха и хората, работили по изданието: Митко Ганев, чието дело е предпечатната подготовка, Огнян Илиев – автор на чудесната корица, Боби Дворецки – коректор (в книгата фигурира с артистичния си псевдоним).

За съжаление, редакторът на книгата, доц. д-р Георги Цанков, беше възпрепятстван да присъства, но беше прочетен неговия отзив за книгата, публикуван в един от популярните му четвъртъчни литературни прегледи. В него той изтъква:  „Много малко са писателите, особено пък съвременните, които дръзват да разсъждават за реалното постигане на щастието. Кой смее да се противопостави на гиганта Толстой : „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“? И преди това, а и след „Ана Каренина“, писателите се лепят като мухи на мед на болката и на страданието, надпреварват се да дирят корените на плача и на страха, анатомизират страданието. Гергина Дворецка дръзко поема по най-трудния път: нейната героиня се радва на безоблачна взаимна любов с чудесния си съпруг и обожава талантливия си син… Струва си да запомним финала на едно нейно старо стихотворение: „И всеки, свикнал другите да мами, / ще възхвалява мойта артистичност. / Измамникът, повярвал в любовта ми, два пъти повече ще ме обича… / И само вас, наивници небрежни, / ще съхраня от точните куршуми – / не вярвайте в пресилената нежност / и в лесно произнесените думи!“ Цитирах двата куплета, за да ви предпазя от снизходителността, с която бихте пристъпили към белетристка, изповядваща съпружеската и майчинската обич. Тя също не е беззъба, дори се оказва, че в докосването до осъзнаването на емпатията, истинският творец става още по-непримирим към фалшивите гримаси, към преображенията на интимния и на идеологическия фалш. Великолепният „Морски триптих“ на Гергина ни среща с различни типове перфидност, маските на „тартюфите“ внезапно се свличат, също както във френската класическа и модерна комедия… А новелата „Нейният марокански филм“, освен че е страхотно кинематографична, ми напомня за изпълнените с философски наблюдения и с екзотични характери пътешествия на незаслужено пренебрегвания у нас Пол Теру. Краткият разказ „Преродената Джейн Остин“ и новелата „Къщата в полумрака“ пък издават други способности на перото на Дворецка – неслучайна е привързаността й към изпълнените с окултно обаяние котки. И постепенно привидно баналната история за щастливото семейство ни пренася в съвсем друг филм, който носи посланието на разказа й „Пролуки в пространството и времето“.

Целия текст на доц. д-р Георги Цанков може да прочетете тук.

Представяйки другите две участнички в събитието, приели да споделят мнението си за „Островът Уикенд“, Гергина Дворецка подчерта, че ги цени като творчески личности и талантливи писателки, които също наскоро издадоха поредните си книги: Катя Зографова, известна литературна изследователка и критичка, зарадва читателите с респектиращия по обем, увлекателно написан труд „Хроники за Вазовия род“ (изд. „Захарий Стоянов“), а само преди месец се появи богато илюстрованото с авторски снимки издание „Магията Виетнам“ (изд. „Пламар“), събрало впечатленията от пътуванията на популярната журналистка Къдринка Къдринова до богатата на древни и съвременни истории азиатска страна. Това е нейната втора книга на същата тема – първата, „Виетнам – феникс и дракон“, излезе през 2009 г.

„Мисля, че за книги много трудно се говори, най-добре е човек сам да открива книгата и да потъва в нейния свят, защото всеки намира нещо свое – каза в началото Къдринка Къдринова. – Аз ще говоря за Гергина! Тя вече спомена за себе си, че е журналистка, но на първо място е поетеса. Влиза в танца със словото чрез поезията. Най-хубавото е, че цял живот не изневерява и на поезията, и на журналистиката. Всъщност това съчетание придава една по-особена чувствителност, една по-особена интелигентност на всичко, с което тя се занимава – дали ще прави поезия, дали журналистика или белетристика, както е в случая с тази прекрасна книга, „Островът Уикенд“… Във всичко, което прави, тя влага обич и доброта, една позитивна енергия. Тя самата споменава, че когато е писала книгата, е измислила своя Остров, на който бяга от всекидневието, и действително успява да вдъхне и у читателите това усещане за една друга реалност – по-добра, по-слънчева, по-светла, по-обичлива, отколкото тази, която ни заобикаля… Не че там срещаме само някакви идилии, напротив – тя поставя сериозни проблеми в много от разказите си, обрисува ситуации, които не са еднозначни, не са лесни за разрешаване в живота, а чисто литературно понякога ни изненадва с неочаквани финали. Настроени от този конфронтиран свят за някаква драматична развръзка , накрая се изненадваме, че развръзката е… светла. Бих пожелала на Гергина да продължава с тези творчески изненади, защото всяка нейна следваща книга за мен е изненада. Така беше „Славянско танго“ – аз си го наричам „полско“, така беше и с „Откриването на Дагоберта“ – там открих общи неща с нея като любовта ни към Латинска Америка, която преминава като силна нишка през цялата книга, любовта ни към испанския език. Гергина владее и френски, и италиански. Тя е един чувствителен, южен човек, и съм убедена, че всеки ще бъде очарован от това. Което не означава, че не е отворена и към северните култури – имам предвид сина й, който е завършил „Скандинавистика“ и чрез него тя се е докоснала и до интересния северен свят. Освен ролята на сина й, ще си позволя да спомена и ролята на нейния съпруг, Владимир Дворецки, защото те са чудесна журналистическа двойка, наши колеги и приятели, които много обичам, и тяхната любов, техният прекрасен над 30-годишен брак, също е вдъхновител на тази книга.“ 

Цялото изказване на Къдринка Къдринова може да прочетете тук.

След Къдринка Къдринова за „Островът Уикенд“ говори Катя Зографова, която беше предпочела да представи впечатленията си от книгата под формата на критически анализ. Тя също започна с триединството в творчеството на авторката: поезия, журналистика, белетристика. За Катя Зографова: „Едно от най-дълбоките откровения в книгата: „Загадката Полша“ е видимо породено от професионалните й журналистически и филологически занимания. За да открие писателката взаимопропускливостта, но и  непроницаемостта на националните вселени, чрез парадоксалната ситуация на героинята, която чувства споделена любов към Полша, независимо от факта, че самите поляци като цяло са незаинтересовани от страстта на чужденката към световете им… Но именно това противоречие, това фатално привличане, отключва въображението на авторката, която сплита времената и героите и сътворява сага за силата на несподелената любов, която е способна да проникне в бъдещи времена, за да се осъществи…“

…Остров Уикенд е магично място в сърцевината на ежедневието. Той се изгражда чрез осъзнатата култура на удоволствието в двата дни свобода на уикенда. С  майсторския полет на духа да се отстраниш от бремето на цивилизацията, от българското ни неумение да се радваме на живота, от социопатията на слогана: „Работа, работа, работа“. И да го замениш с нежните мантри: „Потъвам в спокойствието“, „Вкусвам от удоволствието“… Това е тайният език на Острова с неговите заклинателни формули…“

Литературната критичка изтъкна „подчертаната сензитивност“ в описанията на Гергина Дворецка, на „изненадващите“ й теми: щастливата брачна любов, продължаваща десетилетия; възрастните хора – във втория разказ от „Морски триптих“ за двете баби курортистки, „на пръв поглед комични на фона на ваканцуващите на Черноморието… Онези, дето имат кеш и се чувстват господарски в заведенията, но не знаят езици, с които да общуват нормално с бизнеспартньорите си… Смяната на гледните точки от иронична към уважителна е едно от моралните послания на тази книга. Преобръщането на представите на младите за старите, на новобогаташите за бедните, е постигнато без капка дидактика, а по трудния начин – чрез трагикомични обрати, затова е правдиво, плътно, запомня се.“

Според Катя Зографова: „Разказите на Гергина са добри и защото не са амбицирани да добият масова популярност на всяка цена. В любимия ми разказ „Преродената Джейн Остин“ се налага съпоставителният избор на разказвачката, а той е: хармоничен живот с близките, вместо слава приживе с цената на екзистенциална самота…

Все пак ако прочетем внимателно разказа „Хит“, ще открием един от ключовете към собствената трудна съдба на талантливата авторка. Пиаракциите, продуциращи все по-агресивно „имена“ и „хитове“ за сметка на задължително оставащите в сянка редактори – „негри“ на знаменитостите, които често ги превъзхождат по творчески дарби и морални принципи, е едно кодирано откровение за режисираната реалност на успеха /или липсата на известност/ днес …

Затова автори като Дворецка може би са обречени да имат не масови, но затова пък избрани и верни читатели. Като симпатичното ни общество, събрано в неголямата, но изискана зала на Унгарския културен институт днес…“

Катя Зографова завърши с думите: „Книгата беше изненада за мен, професионалната критичка, че толкова спорното „женско писмо“ е било на една седмица разстояние от нас – на близкия на сърцата ни, имагинерен и общодостъпен Остров Уикенд! Но е трябвало Гергина Дворецка да ни подари сетива, да ни отвори очите за неговите ежедневни чудеса. Нека й благодарим!“

Целия текст на анализа на Катя Зографова, може да прочетете тук.

Гергина Дворецка прочете откъси от импресията си „Пролуки в пространството и времето“, на който спряха вниманието си литературните критици доц. д-р Георги Цанков и Катя Зографова.

Владимир Дворецки пожела да прочете разказа „Братът“, който преди време беше публикуван във в. „Политика“. Оказа се, че у самия него този разказ предизвика силна емоция.

Когато представянето на книгата приключи, беше дадена възможност за изказвания на присъстващите.

Първа пожела да говори Лиана Петрова, като представител на Унгарския културен институт, където е организатор „Програми“. Тя се обърна към Гергина Дворецка с думите:

„Искам да ти благодаря, че между латиноамериканските и северните страни избра този унгарски остров. Много се радвам, че така добре работим заедно. Да благодаря за всичките публикации, които си написала за събитията, които сме правили тук. Лично да ти благодаря, че забеляза мен, работещата в сянка, при една от нашите изложби и специално написа за това, което аз бях свършила в рамките на тази изложба. Преди малко стана дума за кулинарни инвенции, но все пак казват: In vino veritas! Истината е във виното! Искам да ти поднеса тази бутилка унгарско вино и, докато го пиете във вашия двор на хладина, да си мислите за Унгария! И пак да се виждаме тук, при нас!“.

Поетесата Елисавета Шапкарева-Лиза зададе на авторката закачливия въпрос колко е дълъг нейният уикенд.

Гергина Дворецка отговори, че първоначално е започнала да пише тези разкази точно през двата почивни дни в края на седмицата: „Случва се да пренасяме напрежението от работата в домашна обстановка, което е изключително вредно. Затова, докато работех в Българското национално радио, си казах, че това ще са моите свободни два дни, през които няма да се тревожа за нищо и ще си пиша за каквото на мен ми е приятно. Разбира се, случваше се нещо от работната седмица прескача в уикенда, но като цяло това бяха „моите два дни“. Сега, откакто правя сайта на фондацията ни, ми се случва да работя и през уикендите, но винаги намирам време за разтоварване.“

Сред изказалите се беше и поетът Димитър Христов. Той изтъкна, че познава Гергина Дворецка предимно като поетеса и радиожурналистка: „В българската литература има такава тенденция – някои белетристи започват с поезия и постепенно преминават към голямата проза. Поезията на Гергина е лирична и въпреки че тя е много добър журналист, стиховете й не са обременени от репортажност, от конюнктурност. Разказите й обаче като че ли са на  границата между поетичното и репортажното, без да натежава самовглъбяването, което в дамската проза понякога надделява, и за мъжете, честно казано, не е толкова атрактивно, макар че е важно. Затова мисля, че „Островът Уикенд“ е една много интересна книга и един успешен творчески експеримент, защото, който се занимава с писане на поезия и владее класическия стих, той има специално отношение към словото, към темпоритъма, а това в прозата, особено в кратката проза, е много важно. Моите поздравления и на добър час на книгата!“

Последва раздаване на автографи и разговори в неформална обстановка на чаша вино. Авторката получи много букети и подаръци.

Наред с „Островът Уикенд“ на премиерата можеха да се видят и част от предишните книги на Гергина Дворецка: стихосбирките „Сняг и нежност“ (Издателско ателие Аб, 2007), и „Балада за птицата Феникс“ (изд. „Триада, 2014), както и творби в проза: „Славянско танго“ (изд. „Книжен тигър“, 2009), „Откриването на Дагоберта“ (Военно издателство, 2012), „Искрено ваша“ (изд. „Персей“ 2016), към които присъстващите също проявиха интерес.

 

Екипът на Фондация „Европа и светът“ отново изказва своята благодарност за гостоприемството на Унгарския културен институт и специално на Юлия Крумова, която създаде всички условия участниците в събитието да се чувстват комфортно.

Вляво: на преден план е г-н Владимир Данчев, председател на Българо-финландското дружество за приятелство в разговор с преводача и писател Асен Милчев и Илонка Велинова

Вдясно: след приключването на премиерата на книгата „Островът Уикенд“, отдясно наляво: литературната изследователка, критичка и писателка Катя Зографова, Гергина Дворецка, поетът и журналист Лъчезар Лозанов    

 В публикацията са използвани снимки на журналиста Красимир Пеков от списание „Черно и бяло“, Владимир Дворецки, Мариета Георгиева, Къдринка Къдринова, София Шигаева-Митреска, Валентина Попова.

Източник: www.evropaworld.eu