Преводачът на Багряна на английски разказва

Публикувано:
18:08ч / 14.04.2023г
Брой прочитания:
452
Брой коментари:
0

Спомени на новозеландския поет Кевин Айърланд

На 16 април (по стар стил) преди 130 години е родена голямата ни поетеса Елисавета Багряна. Тя е единственият български литератор, предлаган на два пъти за Нобелова награда за литература. За първото й кандидатстване стана дума в наша публикация от 2016 г. Багряна е била номинирана за високото отличие още през далечната 1943 г. от проф. Стефан Младенов, преподавател по славянски езици и сравнително езикознание в Софийския университет. През онази година обаче Нобелова награда за литература не се присъжда. По неясни причини (вероятно поради Втората сетовна война), номинацията за Багряна е била оставена за разглеждане и през следващите две години – 1944 и 1945 г., но без успех. По-късно, след като изтече 50-годишният срок за пазене на номинациите в тайна, от Нобеловия комитет разкриха, че българската поетеса е била препоръчана за наградата за литература и през 1969 г. Тази номинация е била изпратена от председателката на българския ПЕН център Анна Каменова. Но и вторият опит Багряна да получи високото отличие се оказва неуспешен.  

В предишна наша публикация ви разказахме за новозеландеца Кевин Айърланд, който по волята на случайността през 1959 г. става преводач на английски на стихотворенията на Ботев и отваря очите на света за творчеството на гениалния ни поет. Неговите преводи и в наши дни се препечатват и постват (често, без да се указва името на преводача). Очевидно прочитът му на творбите на Ботев е издържал изпитанието на времето. Не така стои въпросът с преводите му на десет стихотворения на Багряна, които са му били възложени от тогавашния режим в комунистическа България в последния момент. Те са публикувани през 1970 г.  в луксозно двуезично издание на „София прес“ с предговор от акад. Петър Динеков. За тези неудачни текстове, за които според новозеландския литератор са използвани черновите на неговите преводи, научих, докато си комуникирахме по електронната поща при подготовката на статията за преводите му на Ботев.

В поредица от имейли в края на 2022 г. и началото на т. г. Кевин Айърланд сподели с мен своя горчив опит от създаването на преводите на сихове от Багряна и злоупотребата с тях. Това е ставало, след като той вече е напуснал България заедно със съпругата си Дона Маринова и е заживял с нея в Лондон през 1960 г . „Аз работих върху някои стихотворения на Елисавета Багряна – писа ми той на 29 декември м. г. – Те бяха публикувани набързо в малка книга, когато се появи слух, че Нобеловият комитет разглежда благосклонно нейните творби. Комитетът (за приятелство и културни връзки с чужбина) не направи добър подбор от моите претупани и неточни преводи, а някои от тях бяха наистина ужасни. По-късно аз преработих един от тях – като акт на покаяние – и той сега се намира в един екземпляр от книгата в Националната библиотека „Александър Търнбул“ на Нова Зеландия в Уелингтън. Аз загубих моя екземпляр, но се надявам, че те (библиотеката – б. а.) все още пазят техния“.

Очевидно, роденият през 1933 г. Кевин все още изпитва угризения, тъй като в кореспонденцията ни той постоянно се връщаше на тази тема: „Моите преводи на Багряна бяха направени прекалено набързо и много небрежно. Имаше няколко успешни, но други бяха неумели. Имах само няколко седмици, за да подготвя стотина (превода на стихотворения – б. а.). Това бе работа по поръчка. Нещо, за което съжалявах, че е трябвало да извърша…“.

На 5 януари т. г. в свой имейл до мен Айърланд допълни: „Преводите (ми – б. а.) на Багряна бяха направени с „бясна“ скорост и някои бяха само във вид на първа чернова. Те бяха зле преведени, дори осакатени, което се дължи до голяма степен на грешки, допуснати в бързината при работата ми с речниците. Тези преводи имаха отчаяна нужда от редакция и добър академичен коментар. Аз работех върху подстрочници, които различни хора бяха направили за мен, но повечето бяха създадени от моята съпруга (Дона Маринова – б. а.), чийто английски бе доста ненадежден в онези ранни дни, преди тя да научи езика. Както обясних, всичко трябваше да се прави с бясна скорост, защото внезапно стана известно, че Багряна е била номинирана за Нобеловата награда. Проектът бе замислен и изпълнен по невъзможен начин. Поемам вината, но чувствам, че бях под огромен натиск да приема работа, която изискваше много повече време и много по-добра помощ, а и по-добри речници. Нямам копие от тези преводи, но си спомням, че преди много години изпратих един екземпляр с ръчно нанесена корекция на една от най-зле направените и напълно погрешни версии на стихотворение, което ме убедиха да се опитам (да преведа – б. а.) за една нощ – да, такава бе скоростта, която се очакваше от мен да постигна. Всичко това бе прекалено смехотворно и напълно невъзможно. Никога не би трябвало да се захващам с него… Бих могъл да помогна да подберат по-добрите версии на някои от стихотворенията за по-кратката книга, която бързо се появи, на не и за огромната стихосбирка, която планираха (и за която си мислех, че ще бъде основно редактирана). За мое удивление обаче, някой в издателството, който е бил напълно незапознат с английския език, е направил подборка от претупаните и често неправилни преводи, без каквато и да е консултация. Всичко е било направено в рамките на седмица най-много, по заповед „отгоре“, без никакво съветване „отдолу“…“.

Пет дена по-късно Кевин Айърланд ми писа: „Опитвам се да се сетя кога направих прибързаните и извънредно неравни преводи на Багряна. Мисля, че трябва да е било през 1961 или дори 1962 г. Не съм сигурен. Направих ги с помощта на Дона – за което обаче тя не носи вина, тъй като нейният английски бе неакадемичен и импровизиран, а тя работи много усърдно върху тях, но това често бе толкова неточно, че би могло да се опише само като импресионистично. Използвах старателно речници, но когато се обърквах, резултатът можеше да бъде още по-голяма безсмислица от нейната (на Дона – б. а.). Но същината на проблема бе в скоростта, и аз със сигурност нямах никаква идея, че издателският план е бил да се публикува подборка без никаква консултация или съветване. И че нямаше да има време за никакво второ оценяване и пълна редакция. По онова време си мислех, че просто предоставяме вероятно полезно, добронамерено и изпровизирано представяне на поетесата. Колко съм се лъгал. Внезапно преводите се появиха, за моя изненада, в готова книжна форма, а аз само можех да се чувствам подведен и отвратен от този процес. Предадох се. Внезапно това бе се случило напълно отвъд моите граници и без никакво мое лично влияние или контрол. Предполагам, че сега всичко изглежда леко комично, и мога да го споделя с усмивка и с вдигане на рамене, но не изглеждаше ни най-малко смешно, когато се случи“.                

От Националната библиотека на Нова Зеландия любезно ми предоставиха снимка на поправката, нанесена собственоръчно от Кевин Айърланд в екземпляра на книгата с преводи на стихове от Багряна, която се съхранява при тях. Става въпрос за корекция в превода на стихотворението „Вечната“, където преводачът неправилно е използвал думата which вместо whom. Същата поправка Кевин Айърланд е нанесъл и в екземпляра от книгата, която ми изпрати по пощата от дома си в едно предградие на новозеландския град Окланд. Наистина невероятен подарък, тъй като тази книга е обиколила света – от София до Лондон и Окланд и след това обратно в София.

В посвещението си той пише: „Като пробни камъни за паметта, и за Владимир Дворецки с милиарди благодарности, този доста разочароващ и неточен сборник, с всички най-добри пожелания на света, Кевин Айърландл 14 януари 2023 г.“.

Заедно с това издание получих и копие от мемоарите на Кевин „Backwards to Forwards“ („Назад-напред“, публикувани през 2002 г., последната му, 27-а поред стихосбирка, и изрезка от в. „Литерагтурен фронт“ от лятото на 1969 г. по повод поредното му гостуване в България. Авторът Цветан Стоянов (приятел на Кевин) споменава, че новозеландският поет е превеждал стихове от Яворов, Дебелянов, Смирненски, Багряна и др. Българският литератор помества в същия брой на вестника и два свои превода на стихотворения на Кевин.

Както бе споменато по-горе, Багряна не получи Нобелова награда за литература и след втората си номинация. Вината за това обаче едва ли е в превода на Кевин Айърланд. Както писа Емилия Попова в сайта biblioteka-bulgaria.bg, кандидатурата на Багряна е била горещо подкрепяна от големият шведски творец и приятел на България, Артур Лундквист, член на Нобеловия комитет за литература: „Той я предлага на няколко пъти, но безрезултатно – може би защото кандидатурата не получава одобрението на тогавашната власт. Не среща достатъчна поддръжка и от останалите четирима членове на Нобеловия комитет. Прието е, че кандидатурата ѝ е провалена поради лошия превод на стиховете ѝ на шведски език“. Вероятно става въпрос за стихосбирката Livet jag ville göra till dikt (Животът, който исках да превърна в стихотворение), излязла от печат в Стокхолм през 1970 г. (издателство Bonnier). Преводачите на стиховете са Гун Бергман и Карин Давидсон, а предговорът е на Артур Лундквист.

За щастие, Багряна получава и по-добър прочит на английски от претупаното издание на „София прес“. През 1993 г. лондонското издателство „Форест букс“ публикува книгата Penelope of the Twentieth Century: Selected Poems (Пенелопа на ХХ век: Избрани стихотворения). Подборът на стиховете е направен от ученичката на Багряна – Блага Димитрова, а преводачите са Бренда Уокър, Валентин Борисов и Белин Тончев. Според критически рецензии, публикувани в интернет, това издание отговаря в много по-голяма степен на духа на лириката на Багряна, като преводачите са проникнали по-дълбоко в нейната образност. В това няма нищо чудно, тъй като, както описа Кевин Айърланд, били са му поставени невъзможно кратки срокове за изпълнението на поръчката. А защо се е съгласил на това изпитание, стана ясно от мемоарната му книга „Назад-напред“, публикувана през 2002 г.

Кевин Айърланд разказва, че макар комунистическите власти да са пуснали съпругата му Дона да отиде да живее с него в Лондон, тя е поддържала контакти с българското посолство там, за да й разрешават да посещава близките си у нас…

Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Ботев пресътворен на английски от новозеландски поет

Българските кандидат-нобелисти