Проф. Гочо Гочев (в ляво) и проф. Любомир Тенев из софийските улици Снимка: Europeana; документът вдясна е предоставен от Комисията по досиетата (comdos.bg) Колаж: Владимир Дворецки

Както писах в предишни публикации, Държавна сигурност (ДС) е следяла отблизо новозеландския поет и преводач Кевин Айърланд (1933-2023), докато той е живял и работил в България през периода 1969-1961 г. и за кратко през лятото на 1969 г. Интересът на комунистическите тайни служби към него не е пресекнал и след като той се преселва през 1961 г. в Лондон заедно с българската си съпруга Дона Маринова. Както пише Кевин Айърланд в мемоарната си книга „Назад-напред“ (издадена на български език в мой превод от Фондация „Европа и светът“ през 2024 г.), вратата на лондонския му дом е била широко отворена за командировани във Великобритания бълтарски интелектуалци, които разполагали с ограничено количество чуждестранна валута. Оказва се обаче, че двама от получилите подслон в апартамента на Кевин и Дона в квартала Шепърдс Буш – професори от ВИТИЗ (днес НАТФИЗ) „Кръстьо Сарафов“, са доносничили за домакините си (и не само за тях) пред офицер от ДС. Това става ясно от неотдавна разсекретен рапорт, до който получих достъп благодарение на Комисията по досиетата.

Професорите Гочо Гочев и Любомир Тенев били изпратени в Лондон през юни 1964 г. за участие в тържествата по повод 400-годишнината от рождението на Уилям Шекспир. Няколко месеца по-късно началникът на отдел VIII от управление II (натоварено с контраразузнаването – б. а.) на ДС наредил на капитан Иван Стоянов Янкулов да проведе беседи с двамата преподаватели от ВИТИЗ по повод задграничната им командировка. Кап. Янкулов разговарял с проф. Гочев и проф. Тенев на 26 октомври, а рапортът му с гриф „Строго секретно!“ е заведен под №3046 на 11 ноември 1964 г. От документа става ясно, че по време на тържествата и двамата професори са били на квартира у „Донка Маринова, българка омъжена и живуща в Лондон, бивша тяхна студентка по театрознание“. Дона всъщност е следвала кинознание, но това не е единствената грешка в рапорта на недотам интелигентния капитан от ДС. Той пише, че малкото име на проф. Тенев е „Любен“, а фамилното име на Кевин – „Айсранд“. Отгоре на всичко, според кап. Янкулов „той и родителите му са нидерландци“.

Проф. Гочев и проф. Тенев дават нелоша (от гледна точка на комунистическия режим) характеристика на младия новозеландец. Според тях Кевин „по професия е писател, в момента работил като коректор в някакъв вестник“. Всъщност, младият новозеландец тогава едва бил издал първата си стихосбирка и работел като коректор във в. „Таймс“. Не е ясно дали кап. Янкулов е знаел що за вестник е „Таймс“, или професорите деликатно са му спестили това прочуто название. Според тях Кевин „говорил с ирония, а понякога и доста остро против англичаните. Многократно е изразявал симпатиите си към социалистическите страни и по-конкретно към Съветския съюз. Написал е няколко книги, които по мнението и на двамата, са били доста прогресивни и бичуват английската действителност. Изобщо К. АЙСРАНД  бил много прогресивен човек, с богата обща и специална култура, но нямал достатъчно условия да развие таланта си“. Доста по-негативно характеризират професорите от ВИТИЗ бившата си студентка: „Според тях, Д. МАРИНОВА имала добро отношение към нашата страна, с любов говорела за нея и възнамерявала през зимата на 1965 година да дойде на гости при родителите си. По въпросите за изкуството, обаче е избила доста на дясно и в няколкото им разговори разпалено защищавала някои модернистични концепции“ (правописът е запазен – б. а.).

Петър Увалиев (вдясно) на сватбата на братовчедка си Дона Маринова с втория й съпруг – варненецът Христо (Крис) Колев, който любезно предостави на сайта ни тази снимка от семейния им архив

„Другарите ГОЧЕВ и ТЕНЕВ“ обаче не се отчели само със злословията по отношение на бившата си студентка, която им дала подслон. Те докладвали, че по предложение на Дона и съпруга й отишли на гости на семейството  на Петя Камбурова – българка, заминала отдавна на специализация в Англия. Там заварили и „невъзвращенеца“ Петър Увалиев (братовчед на Дона Маринова, за когото Кевин Айърланд пише на няколко места в „Назад-напред“ – б. а.). Въпреки че лепват позорен етикет на видния наш изкуствовед, двамата професори дават доста добри сведения за него: „В общият разговор който водили П.УВАЛИЕВ не се е интересувал от политически въпроси. Говорили са предимно за изкуството, като УВАЛИЕВ застъпил идеалистични становища. Независимо от това, обаче се изказал, че съвременното изкуство на Англия и другите капиталистически страни било много пошло и лишено от вътрешно и естетическо съдържание. В тази връзка с явен възторг отбелязал здравите традиции на руското и българското изкуства и по-добрите и спокойни условия за работа в нашите страни“ (правописът е запазен – б. а.). Професорите изясняват и въпроса за „невъзвращенството“: „На упрека на двамата, защо е останал на Запад, УВАЛИЕВ отговорил, че обстановката тогава била много лоша и просто бил принуден да стори това, а после станало вече късно. По България изпитвал голяма мъка и възнамерявал през 1965 година да дойде за кратко време на гости. Сега Увалиев работил в областта на киното и обикалял редица европейски страни“. В мемоарите си Кевин Айърланд пояснява, че братовчедът на жена му е бил дипломат в българското посолство във Великобритания, но се оттеглил от този пост „по здравословни причини“ (през декември 1948 г. – б. а.). Увалиев, известен на Запад с псевдонима си Пиер Рув, станал един от най-големите кинопродуценти в Лондон като представител на бляскавата империя на Карло Понти и София Лорен. Той също така написал на френски монография за британския художник Търнър. Увалиев принудил Кевин да стане редактор на изданието й на английски език, което много затруднило младия новозеландец.

„Другарите ТЕНЕВ и ГОЧЕВ“ разказали на кап. Янкулов и за разговора си с Петя Камбурова и нейния съпруг. Те се оплакали на двамата професори от нашите дипломати в Лондон, които се държали грубо с тях и не им удължавали престоя там. Освен това търговският ни представител не се явил на среща с виден британски общественик и капиталист, която сам поискал и която Камбуров му уредил. Тази „тенекия“ се отразила зле върху отношенията на българина с шефа му. Проф. Тенев заявил пред офицера от ДС, че Камбурови едва ли ще се върнат в родината, тъй като били много добре устроени, имали доста пари и хубаво жилище. Освен това в присъствието на двамата преподаватели от ВИТИЗ си купили втора лека кола.

Актрисата Зорка Йорданова Снимка: Уикипедия

Проф. Тенев направил още един, още по-неприятен донос пред кап. Янкулов. Той споделил, че артистките от Народния театър „Иван Вазов“ Зорка Йорданова и Петя Герганова, които също присъствали на Шекспировите тържества в Лондон, отседнали на квартира в дома на „изменника на Родината“ Пашанко Димитров Димитров, избягал през 1957 г. С последния проф. Тенев се видял само за десетина минути, когато отищъл да потърси звездите на Народния театър. „Направило му впечатление, че ПАШАНКО ДИМИТРОВ се държал много аругантно, със жлъч отправил няколко цинични епитети по адрес на нашата страна“, отбелязва кап. Янкулов в рапорта си (правописът е запазен – б. а.). Офицерът от ДС обаче добавя „за сведение“ забележката, че Зорка Йорданова и майката на П. Димитров са сестри. Въпреки това, възможно е доносът да е имал неблагоприятни последствия за лелята на „изменника на Родината“, още повече, че рапортът на кап. Янкулов е препратен и до „ЛД-Нар. театър“. Оттогава до смъртта си през 1970 г. Зорка Йорданова не е получавала големи роли. А проф. Любомир Тенев се изявява и като автор на предговора към мемоарите й, които са излезли от печат през 1971 г.

Твърде малко е известно днес у нас за Пашанко Димитров. Някои го познават само като автор на книгите „Борис III – цар на България 1894-1943. Труженик, гражданин, цар“ и „Баба Клементина“. Кевин Айърланд обаче го описва като свой добър приятел и изтъква, че еднокракият българин е бил контрабасист в Лондонския симфоничен оркестър. „Пашанко на три пъти бе хвърлян в най-лошите затвори на България, както при фашистите, така и при комунистите, и бе оцелял след тези изпитания със запазено чувство за хумор и дори нараснало жизнелюбие“, подчертава новозеландският поет в мемоарите си. Още нещо интересно – като оркестрант от Лондонския симфоничен оркестър Пашанко Димитров участва в записа на музиката към два от филмите от поредицата „Междузвездни войни“!

Автор: Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Загадъчната българска двойничка на Ингрид Бергман, която омая новозеландския поет Кевин Айърланд

Как агент „Сашо“ шпионирал Кевин Айърланд, преводачът на Ботев на английски

Преводачът на Ботев на английски Кевин Айърланд в полезрението на Държавна сигурност

Мемоарите на Кевин Айърланд вече са достъпни за българските читатели

Източник: www.evropaworld.eu