Вляво е входът на софийското жилище на Кевин Айърланд, документът вдясна е предоставен от Комисията по досиетата (comdos.bg) Колаж: Владимир Дворецки

В предишна публикация писах, че от Комисията по досиетата ми предоставиха достъп до донесенията срещу новозеландския поет и преводач Кевин Айърланд (1933-2023), който е живял и работил у нас през периода 1969-1961 г. и за кратко през лятото на 1969 г. След завеждането на Дело за оперативна разработка (ДОР) №10990 в началото на септември 1959 г. първите доноси за младия новозеландец са от агентите „Виктор“ и „Хранов“, чиято истинска самоличност все още не може да се установи, продължавам със серията от доклади, подадени в Държавна сигурност (ДС) от активния осведомител агент „Сашо“.

Първото донесение от „Сашо“ е с дата 17 ноември 1959 г. В него информаторът, чиято истинска самоличност е неизвестна, докладва, че се е срещнал с дъщерята на Митко Маринов, живееща в София на ул. „Цар Иван Шишман“ №35, и че тя му е казала, че се е омъжила за чужденец и той вече живее у тях. Става въпрос за Донка (Дона) Маринова, първата съпруга на Кевин Айърланд. „Сашо“ уточнява, че тя е следвала театрална школа и „се е ползвала от английски език“. И двете данни са верни само отчасти. Дона наистина завършва ВИТИЗ (днес НАТФИЗ), но със специалност кинознание. А през 1959 г. нейните познания по английски са нищожни, тя общува със съпруга си на френски език. По-важното е, че според донесението Кевин щял да чака Дона да си вземе изпитите и да направят постъпка да заминат за Нова Зеландия. Дона се дипломира от ВИТИЗ, след като през декември 1949 г. защитава дипломна работа на тема творчеството на съветския кинорежисьор Михаил Герасимов. Както обаче пише Кевин Айърланд в мемоарната си книга „Назад-напред“ (която преведох на български и бе издадена т. г. от Фондация „Европа и светът“ през 2024 г.), „Първата ми съпруга Дона бе българка и определено държеше да й помогна да се пресели от София в Лондон, но нямаше никакъв интерес тогава да предприеме дълго плаване с кораб заедно с мен до Антиподите (противоположна точка на земното кълбо, в случая Нова Зеландия – б. пр.) – място, за което тя не можеше да спре да мисли като за края на света. Твърдеше, настоятелно и с основание, че е “европейка”.

Но да се върнем на първото донесение на агент „Сашо“. Неизвестен капитан от ДС (вероятно Комитски), който приел сведението, веднага поставил на информатора следните задачи: „Да посети семейството на Димитър Маринов под предлог да честити женитбата на дъщеря му и се запознае със зетя му, който е новозеландец. Отивайки там, да се запознае с чужденеца и прояви интерес към неговата страна, за климата, за живота, какво работи, за родителите му и пр. Да следи от какви въпроси се интересува новозеландеца. Да ги покани в къщи си да му гостуват с цел да го изучи по-добре, като се сприятелят на базата на роднинска връзка“ (правописът на оригинала е запазен). От последното изречение става ясно, че „Сашо“ има някаква роднинска връзка с тъста на Кевин. Димитър Маринов е бивш полицай, лежал в затвора след 1944 г. „Сашо“ обаче е шпионирал не само своя предполагаем роднина. От предоставените ми копия от документи от архива на ДС става ясно, че той е обикалял София и се е срещал и с други бивши полицаи и царски офицери, опитвайки се да изкопчи от тях някаква компрометираща информация, с която да се отчете пред шефовете си.

Скоро след поставените му задачи „Сашо“ посетил дома на Димитър Маринов на ул. „Цар Иван Шишман“ №35. Той докладвал, че поканил Маринов да му отиде на гости със зетя си. Тъсгът на Кевин обещал да направи това и допълнил, че Донка щяла да превежда от английски (което едва ли е било по силите й тогава – б. а.). Маринов освен това се похвалил, че зет му писал нещо във в. „Културен фронт“ („Сашо“ явно смесва названията на излизалите тогава седмичници „Народна култура“ и „Литературен фронт“ – б. а.).     

Дона Маринова Снимка: Семеен архив

Следващото по-подробно агентурно донесение вече е подготвено лично от кап. Комитски от Сталинско районно управление на МВР, отделение ДС. В него той осведомява колегите си, че „Сашо“ се е видял на 3 декември 1959 г. с Димитър Маринов, с когото отишли на погребение на техен познат. Тъстът на Кевин отново обещал да отидат на гости на информатора. Когато се връщали от гробищата, двамата се срещнали със сина на Маринов. „Сашо“ поканил и него да му отиде на гости заедно с другите му близки. Последното изречение е подчертано с дебел син молив от някой шеф от Държавна сигурност. В началото на донесението се изреждат имената на споменаните в документа хора. От това става ясно, че Димитър Вельов Маринов е бил обект на оперативно-наблюдателно дело (ОНД) при III управление на ДС като бивш полицай, а синът му Вельо Димитров Маринов – на ОНД по линия Б. Ф. (?). 

В следващия документ, изготвен от кап. Копитски, с дата 29 декември 1959 г. пише, че същата сутрин агент „Сашо“ се е срещнал с Димитър Маринов на улицата. От разговора станало ясно, че дъщеря му била много заета напоследък с подготовката на дипломната си работа, поради което не могли да му отидат на гости. „Сашо“ добавя интересни подробности – че предишния ден Дона защитила дипломната си работа „пред голяма и сериозна комисия“. Тя била поздравена от комисията и лично от Петър Пенчев (известен кинодокументалист – б. а.), който я потупал по рамото и й казал „Браво!“. Зет му бил в София, но заради голямата заетост на Дона с изпитите (последният предстоял през февруари 1960 г.) не могли да гостуват на информатора.  

Вероятно изгубил търпение, на 6 март 1960 г. агент „Сашо“ сам отишъл в дома на семейство Маринови. Това става ясно от донесение, изготвено пак от капитан Комитски на 8 март същия месец. Бай Митко отворил вратата, но не поканил „Сашо“ да влезе вътре. Той му обяснил, че „младите“ са в София и тогава си почивали вкъщи. „Сашо“ повторил поканата си да му гостуват и Маринов обещал да отидат, като за целта щял да го предупреди 1-2 дни предварително. Той добавил, че Дона вече била взела дипломата си, но не споменал нищо за заминаването на „младите“.

В следващото сборно донесение, изготвено от кап. Комитски на 5 април 1960 г., се изтъква, че „Сашо“ пак се срещнал с Димитър Маринов и тъстът на Кевин заявил, че има предвид едно посещение, но че дотогава не могли да го осъществят, тъй като зет му си е шил костюм и затова не могли да отидат на гости. Не е ясно дали това не е било просто едно оправдание за замазване на очите на досадния натрапник. Шеф от ДС е поставил отгоре на документа резолюция със синьо мастило: „Чужденци. По англичанина, зет на Вельов (бащиното име на Димитър Маринов – б.а.)“.

Все пак Кевин отишъл на гости на „Сашо“ заедно с близките си, но чак през юли 1960 г. Тази визита става предмет на дълго агентурно донесение, прието в Я/К (явочна квартира – б. а.) и обработено пак от кап. Комитски. В него се описва как Митко Маринов му гостувал заедно с дъщеря си и зет си, когото „Сашо“ не назовава по име (но бдителният шеф от ДС е добавил отгоре със синьо мастило „Кевин Айреланд“ – б. а.). Поводът бил предстоящото им заминаване за Лондон. Информаторът докладва, че Кевин бил „родом от Австралия“ (всъщност от Нова Зеландия – б. а.), където били родителите му, брат му и сестра му. Той обяснил, че работел като журналист и писател в Лондон, но тъй като се забавил доста време в България (7-8 месеца), се боял да не би да си е загубил службата там. Кевин обаче казал, че все пак щял да си намери друга работа. Младият новозеландец подчертал, че в България му харесвало всичко – и природата, и храната. Той добавил, че му направило особено, и то не добро впечатление, обстоятелството, че при издаването на виза за напускане на България са му дали да попълни някакви въпросници, които доста го учудили. От него се искало например да посочи произхода на родителите му, а той бил чужд поданик и искал да се върне в родината си. Кевин посочил, че в Америка били още по-взискателни в това отношение. Той изразил опасение дали биха му позволили да посети САЩ, след като американските власти разберат, че е бил доста време в България, и то на служба в една комунистическа страна. Както пише новозеландецът в мемоарите си, той е работил като езиков редактор-стилист в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина – държавна агенция, която е изготвяла издания на чужди езици с цел да се популязират зад граница „постиженията“ на социалистическия строй у нас. Това обаче не му е попречило да си намери работа във Великобритания, включително и като коректор във вестник „Таймс“.     

Наблюдението на ДС над Кевин Айърланд продължава и след като той напуска България заедно със съпругата си Дона и се установява с нея в Лондон. Но за това ще разкажа в следваща публикация.  

Владимир Дворецки

Сканираните документи в публикацията са предоставени от Камисията по досиетата (comdos.bg)

Още по темата на сайта ни:

Преводачът на Ботев на английски Кевин Айърланд в полезрението на Държавна сигурност

Представяне на мемоарите на Кевин Айърланд в Галерия „Мисията“

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Източник: www.evropaworld.eu