Загадъчната българска двойничка на Ингрид Бергман, която омая новозеландския поет Кевин Айърланд
Горе: Снимки на Дона Маринова през различни години
В един от епизодите в мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), който винаги предизвиква голям интерес сред българската публика, бъдещият преводач на Ботев и Багряна на английски се среща през лятото на 1959 г. в кафенето на софийския хотел „Славянска беседа“ с красива българка на име Дона Маринова, влюбва се в нея от пръв поглед и веднага й предлага брак.

Холивудската звезда Ингред Бергман (1915–1982) през 1939 г. Снимка: Уикипедия
Кевин посвещава няколко глави от мемоарите си на студентката по кинознание, която, според него, е истинска двойничка на холивудската звезда Ингрид Бергман, но много подробности от живота й остават неясни. Това ме амбицира да предприема серия от проучвания, за да науча нещо повече за мистериозната красавица, която безспорно е оказала влияние върху творчеството на съпруга си.
За съжаление, оказа се, че Дона е починала няколко години преди новозеландеца. Двамата освен това не са имали деца от брака си, който е продължил от 1959 г. до 1972 г. Повечето й близки хора също са починали. В партерния апартамент на софийската улица „Цар Иван Шишман“ №35, където Кевин е живял с Дона в продължение на 20 месеца, сега се мярка само една възрастна жена. Според запознати, това е съпругата на покойния брат на красивата българка.
Единствената снимка на Дона Маринова, която може да се намери в интернет, е с авторски права. Тя е заснета на 28 юни 1966 г. в Манчестър от фотограф на британската агенция Прес Асошиейшън.

Текстът под снимка гласи: „Заснети край глобус в Манчестър са „момичета“ на телевизия Гранада от цял свят, които ще правят специални тв репортажи на чужди езици за мачовете от Световната купа, които ще се играят в Северна Англия. В задната редица (отляво надясно) са Грациела Мори, Жаклин Де Максимор, Дона Маринова и Англес Кобо. В предната редица (отляво надясно) са Ливия Сабо, Мария-Аугуста Рамальо и Ерика Пол“. Става въпрос за Световното първенство по футбол в Англия през юли 1966 г., заради което мнозина наши сънародници си купиха първите си телевизори. Причината бе, че националният отбор на Народна република България се класира за шампионата. Но и трите мача от група В на „лъвовете“ (с Бразилия, Португалия и Унгария) завършиха с поражение, което ни отреди последното място. Все пак Аспарухов успява да ни спаси от позора, като отбелязва единствения гол в наша полза срещу унгарците. Интересно, дали в архива на БНТ не може да се намерят репортажите на Дона Маринова на български език от мачовете ни в Манчестър и Ливърпул? И дали Димитър Пенев – може би последният останал жив ветеран от „златния“ ни отбор, си спомня за чаровната българка, която е отразявала срещите на нашите футболисти?
За щастие, оказа се, че има хора, които са познавали Дона Маринова и са били близки с нея. На първо място трябва да благодаря на втория й съпруг – варненецът Христо (Крис) Колев. Той не само ми разказа много интересни факти за живота на Дона, но и сподели с мен и с читателите на нашия сайт evropaworld.eu няколко фотографии от семейния им архив.

На сватбената им снимка до младоженците се вижда видният наш интелектуалец Петър Увалиев (известен на Запад като Пиер Рув). Както вече писахме в предишни публикации, Пиер Рув е бил известен кинопродуцент в Лондон, съдружник на Карло Понти. Предположих, че той е използвал красивата си братовчедка Дона в някоя от филмовите продукции, които е ръководил. Търсенето в най-голямата база данни за киноиндустрията IMDB обаче не даде никакъв резултат в тази насока. Това е много странно, като се има предвид, че Дона Маринова е завършила кинознание във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), днес НАТФИЗ, през 1959 г., когато се е омъжила за Кевин Айърланд. Апропо, тази година успях да издиря в архива на НАТФИЗ нейната дипломна работа за творческия път на видния съветски кинорежисьор Сергей Герасимов. Дона се е справила добре с тази задача и трудът й е бил доста актуален, тъй като последната глава от дипломната работа е посветена на шедьовъра на Герасимов – „Тихият Дон“, излязъл на големия екран през 1958 г.

Крис Колев също заяви, че не знае съпругата му да е играла в някой филм. Но все пак, когато разглеждах снимки от шедьовъра на Микеланджело Антониони „Фотоувеличението“, заснет в Лондон през 1966 г. с продуцент Пиер Рув, имах чувството, че разпознах Дона Маринова в една от красавиците, играещи епизодични роли на манекенки.

Владимир Двореци (вляво) и Крис Колев в София с един от първите екземпляри на българското издание на мемоарната книга на Кевин Айърланд „Назад-напред“
Вторият съпруг на хубавата българка не само ми разказа как се е запознал с нея, но и ми разкри подробности за нейното родословие. Христо Колев бил моряк на наш океански траулер, но през 1988 г. избрал Свободата и избягал от кораба си на едно шотландско пристанище. Година по-късно обаче, след падането на Берлинската стена, британските власти решили, че България вече е безопасно място за невъзвръщенеца, и предприели съдебни действия за неговото експулсиране. Но Дона, която разбрала за този казус, тъй като познавала адвоката му, решила да спаси симпатичния си сънародник и му предложила да се омъжи за него. Така и станало. Крис заяви, че макар Дона да била по-възрастна от него, тя все още била много красива жена. Двамата си паснали чудесно, тъй като обичали виното и пътешествията. Естествено, Дона запознала Крис със семейството си. Младоженецът често си говорел с тъста си бай Димитър – изстрадал по време на комунистическия режим бивш криминален полицай. Баща му пък бил навремето полицейски градоначалник на София. Майката на Дона била починала, още преди дъщеря й да се омъжи за Кевин. Тя била от виден партизански род от Копривщица и това спасило семейството от изземване на фамилния апартамент на ул. „Цар Иван Шишман“. Вуйчото на Дона, който е описан в една от главите на „Назад-напред“, не само бил партиен секретар на Копривщица, но по-късно станал и кмет на възрожденския град. А брат й се казвал Вельо и работел в строинелството. Той имал дъщеря, която обаче починала. Самата Дона пък си отишла от този свят през 2017 г. след прекаран инсулт. Очите на Крис Колев се насълзиха, когато си спомняше за нея. Близките на Дона не му позволили да погребе останките й в семейния гроб в София и затова той разпръснал праха й в морето край Созопол – любимият й морски курорт. По подобен начин била отдадена последна почит и на първия й съпруг Кевин Айърланд. Прахът му бил разпръснат по-рано тази година по брега на Окландския залив в Нова Зеландия – едно от любимите му места за разходка пеша и с платноходка.

Семейни снимки от последните години на Дона Маринова, предоставени любезно от съпруга й Крис Колев
Освен своята дипломна работа, Дона Маринова ни е оставила и една книга с преводи на английски на български стихотворения и една пиеса в съавторство с Кевин. Този сборник, озаглавен “Some Bulgarian Poems & A Play”, е издаден през 2014 г. от българското издание „Алтера“. Редактор е известната наша преводачка Жени Божилова-Хайтова – голяма приятелка и на Дона, и на Кевин. За съжаление, тя ни напусна през 2014 г. Но все още има хора, които са познавали Дона Маринова и биха могли да разкажат още за тази мистериозна красавица, останала в новозеландската литература благодарение на любовните стихотворения, които Кевин Айърланд е написал за нея.
Владимир Дворецки
Още по темата на сайта ни:
Пет дена в София, които върнаха паметта за Кевин Айърланд
Представяне на мемоарите на Кевин Айърланд в Галерия „Мисията“
Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд
Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря
Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски
Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България
Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд
Юбилейно за Кевин Айърланд, майсторът на стиха от Нова Зеландия
Мемоарите на Кевин Айърланд отпътуваха за Испания
Мемоарите на Кевин Айърланд вече са достъпни за българските читатели