Документът вляво е предоставен от Комисията по досиетата (comdos.bg) Колаж: Владимир Дворецки

В поредица от публикации на сайта на Фондация „Европа и светът“ ви запознах с живота и творчеството на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), който е живял в България през 1959-1961 г. и е превел на английски език стихотворения на Ботев, Багряна и други наши творци. Същевременно преведох на български неговата мемоарна книга „Назад-напред“, която т. г. бе публикувана като издание на Фондация „Европа и светът“. По молба на третата и последна съпруга на Кевин – проф. Джанет Уилсън, поисках достъп до донесенията за него от държавната агенция с дълго име, известна като Комисията по досиетата. Оказа се, че в архивите на комунистическите тайни служби се съхраняват няколко десетки документа за младия новозеландец, които хвърлят нова светлина върху неговата личност и обкръжението му. Ще се опитам да разкажа за най-интересните находки от това досие, като ги съпоставя с това, което поетът е написал в своите мемоари, и с това, което сподели с мен в имейлите си няколко месеца, преди да почине.

Кевин Айърланд идва в България през лятото на 1959 г. на гости на своя приятел – новозеландския писател Морис Шадболт (1932-2004), който има връзка с преводачката Жени Божилова (бъдеща съпруга на Николай Хайтов. Както ми сподели в имейл, „дойдох за две седмици, а останах за 20 месеца“. В кафенето на столичния хотел „Славянска беседа“ Кевин се запознава с красивата българка Донка (Дона) Маринова, влюбва се в нея от пръв поглед и веднага й предлага брак. Той описва този романтичен епизод в своята мемоарна книга „Назад-напред“, съответния откъс може да прочетете тук.

Дона, която Кевин оприличава на двойничка на холивудската актриса Ингрид Бергман, се съгласява да се омъжи за него. След като сключват граждански брак (новозеландският поет описва с характерното си чувство за хумор тази бюрократична церемония в своите мемоари), двамата заживяват в семейното й жилище на ул. „Цар Иван Шишман“ №35 (зад черквата „Свети Седмочисленици“). Точно по това време Кевин попада в полезрението на Държавна сигурност (ДС), която завежда срещу него Дело за оперативна разработка (ДОР) №10990.

Първият по хронология документ в нея е от 4 септември 1959 г. Става въпрос за донесение от агент „Виктор“ (истинската му самоличност все още не може да се установи), прието от оперативния работник Н. Терезов. Агентът докладва, че предишния ден е ходил в дома на студентката Донка Маринова, където заварил един англичанин или американец със сива кола „Опел“ с дипломатически номер. Чужденецът донесъл на домакинята пакет чуждестранно кафе и други подаръци. „Виктор“ обръща особено внимание на дадения от дипломата билет за мача ЦДНА-„Барселона“, който се играл вечерта на 3 септември (и завършил наравно 2:2 – б. а.). Донка дала билета на брат си Велко, който бил запалянко. Агентът отбелязва, че е напуснал дома на ул. „Цар Иван Шишман“ № 35 в 17,30 ч, а чужденецът останал в апартамента при студентката. Той допълва доноса си с долни клюки за младото момиче, което според него водело неморален живот. Предполага се, че „Виктор“ се е пишел за приятел на Велко, тъй като на два пъти го цитира като източник. В донесението не се споменава изобщо името на новозеландския поет, но отдолу някой е написал с дебел червен молив „Кевин Марк Иреланд, Лондон“, като названието на британската столица е подчертано с две черти. Вероятно сведението за Дона е било дадено във връзка със заявката й за сключване на граждански брак с Кевин. Тъй като властите са разрешили този брак, очевидно сплетните на агент „Виктор“ не са дали резултат. Но шеф от ДС, чийто подпис започва с буквата „Т“, е написал резолюция бързо да се организира наблюдение и проверка.

В ДОР №10990 има документ от 21 ноември 1959 г. с гриф „Строго секретно“. Става въпрос за искане образец №1 до началника на отдел VIII на ДС, с молба за извършване на проверка по картотеките за лицето Кевин Марк Иреланд, роден на 18 юли 1933 г. в Окланд, Нова Зеландия, „английски“ поданик, с местожителство Лондон – Англия, и адрес „Шишман“ №35, София. Справката била необходима за другаря Комитски от Първо районно управление на ДС. Документът има резолюция „Бързо!“ в горния ляв ъгъл. В графата „Резултат от проверката“ някой е ударил печат „Лицето е проверено по отчета“ (каквото и да означава това). Но независимо от спешността на проверката, следващият документ е чак от 29 декември 1959 г. Той обаче е много важен.

Отнася се за донесение от агент „Хранов“, подадено до Столично управление на ДС, Отдел II, отделение IV, Линия „Изменници“. Агентът докладва за проведения от него „откровен“ разговор с Кевин „Айрлънд“. „Хранов“, който очевидно е по-интелигентен от „Виктор“, отбелязва, че новозеландецът „твърде много“ се интересува от развитието на изкуствата и културата в социалистическите страни. „Самият той изповядва някакви социалистически възгледи, но в никакъв случай не е истински комунист“, подчертава информаторът. Това съвпада донякъде с данните, които имам за идеологическите настройки на младия Кевин. В „Назад-напред“ той споменава мимоходом, че с негов сънародник се е срещнал в социалистическия клуб на университета „Виктория“. А в издадените неотдавна писма на шотландския поет Хю Макдърмид, на когото властите в София първоначално възложили да преведе Ботев на английски, пише, че в България той се запознал с „двама млади новозеландски писатели-левичари – Морис Шадболт и Кевин Айърланд“. „Хранов“ засилва черните краски в доноса си, като допълва: „Подозрително добре е осведомен за културния живот в Полша и Съветския съюз. Хвали „свободата“ на културните прояви в Полша и Югославия. Смята, че така би трябвало да бъде и у нас, но че ние сме закъснели много с въвеждането на „духа на 20 конгрес“ (на КПСС през 1956 г. – б. а.) в областта на културата…“. Този документ е нашарен с резолюции от шефове на ДС, настояващи да се проучи Кевин и жена му, както и да се натовари „Хранов“ да работи около „обекта“. За късмет на младия новозеландец, той вече е назначен на отговорна работа като езиков редактор-стилист в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина – държавно учреждение, чиято основна задача е да популяризира „постиженията“ на социализма в България зад граница. В мемоарите си Кевин описва със сарказъм дейността на Комитета и не дава кой знае каква оценка на работата си там. Но проучванията ми на пропагандните издания от това време показват, че новозеландският поет е публикувал в тях доста добри преводи на английски на стихове от наши поети. Въпреки това, Държавна сигурност продължава да души около него и близките му, но за това – в следващата статия.   

Владимир Дворецки

Сканираните документи в публикацията са предоставени от Камисията по досиетата (comdos.bg)

Още по темата на сайта ни:

Представяне на мемоарите на Кевин Айърланд в Галерия „Мисията“

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Източник: www.evropaworld.eu