„Промяна в селото“ – есе от Дейвид Кларк

Публикувано:
16:11ч / 22.03.2019г
Брой прочитания:
648
Брой коментари:
0

Дейвид Кларк е британски бизнесмен, който познава добре България, живял е 12 години в страната ни. Пише разкази и стихове. При пребиваването си в София е публикувал в различни наши издания. Колумнист на в. „Sofia Echo“. Има награда за разказ от сп. „Мениджър“. В момента живее в Англия и изпраща свои разкази на англоезичното издание за британци в столицата „Sofia Globe“. Женен е за българка, Галя Кларк, чиито разкази познавате от нашия сайт. Дейвид членува в Клуба на пишещи в Хедърсет, Норфолк, и публикува в местни издания като „Village people“.

Днес ви представяме есето му

Промяна в селото
Дейвид Кларк
Днес живеем в ера на технологически мързел – бързо изчезват ежедневните умения, от които доскоро се нуждаехме. Докато все още имаме пъргави пръсти, сравнително добро зрение и основни познания по компютри и електронни устройства, животът е тук, на върха на пръстите ни. Можем да пазаруваме, включително хранителни стоки; да търсим добри оферти, дрехи, консуматорски стоки и дори да си купим къща. Може да си вземем билети за забавления, за театър, музика или спорт, а също и да гледаме представленията директно на нашите устройства. Можем да си купим ваканции в почти всяка част на нашия свиващ се свят, полети, настаняване, наемане на кола… и каквото още искате.
Запазваме си час за доктори и зъболекари. Колко време остава, докато компютърът ще може да диагностицира болестта ни и да ни предлага лечение? Все се шегуваме за пристрастеността на децата към мобилните им телефони и други устройства, но това е начинът на живот на света. Четиринадесетгодишната ми дъщеря гледаше с нас миналата вечер телевизионно предаване – конкурс за певчески таланти. С телефон в ръка, нейните бързи пръсти работеха без да спират, а тя отвреме навреме поглеждаше към екрана. „Какво толкова пишеш?“ – попитах я. Тя повдигна главата си моментално – „Обсъждам предаването с приятелите“, беше нейният леко пренебрежителен отговор. Добре де, приятелите й са в града така или иначе, но разбира се, защо пък не…
IMG_0389Когато се върнах в българското село, изглеждаше, че нищо не е мръднало, откакто си бях тръгнал. Улиците си бяха с дуIMG_6095пките по асфалта, а хората седяха по пейките срещу слънцето привечер. Не след усилена работа на полето, като в предишните им дни, а сега, в техните пенсионерски години, те наблюдаваха света, който преминаваше пред тях. Тези хора остават все по-малко и по-малко. През последните десет години, откакто идваме тук, си заминаха баба Лили, баба Анка, приятелят ми и съсед Стефан, и още мнозина, които не мога да назова. „Има много място на пейките сега“. Технологиите променят селото с обезпокоителна скорост, с LED улични лампи, кабелна телевизия и бърза интернет връзка.
Младите вече не искат да се прегърбват на полето и да събират храната си, не искат тежка работа или болките от ръчния труд, пък и защо ли биха ги искали? Нямат доходи от този труд, казват, че човекът е измислил машините точно за това, пък и ги блазни мързелът на градския живот… Струпани като пчели в кошер, рядко виждащи светлината на деня, нечувстващи свистенето на вятъра в лицето си и капките дъжд по главите си. Да помислим IMG_0006само какво сме изгубили.
IMG_0385 (2)Традициите на селото избледняват бързо: панаирите, съборите, религиозните празници, всички те – съществуващи, за да облекчат човека от бремето на битието, свързано с тежка селскостопанска работа. Всеки ги е чакал, всеки е участвал в тях. Там се споделят успехите и трагедиите на живота.
Можем да видим проблемите на старите и самотни хора днес, но тъй като всеки живее отделен живот, а не в общност, как можем да ги разберем и да им помогнем? Как може да се погрижим за тях, както някога селото се е грижило за хората си?

Превод от английски: Галя Кларк

Още от автора на сайта ни:

Коледна история – разказ от Дейвид Кларк

„Сняг в София“ от Дейвид Кларк

Източник: www.evropaworld.eu