За четвърти пореден път група румънски писатели се включиха в програмата на Коледния панаир на книгата в НДК. Традицията води началото си от 2014 г., когато Румъния беше почетен гост на Панаира. Въодушевен от успеха на това участие тогавашният посланик на страната у нас, Н. Пр. Антон Пъкурецу, заяви, че оттук нататък на този Панаир винаги ще има голям румънски щанд.

Посланиците се сменят, аташетата по въпросите на културата към посолствата – също, но традицията наистина остана. Една от причините е, че министерството на културата и националната идентичност на Румъния взе присърце тази идея и всяка година финансира пътуването на румънски литератори до София. Основен принос за организацията на програмата им на самия Панаир имат двете талантливи преводачки от румънски език Ванина Божикова и Лора Ненковска. Те си разпределят и ангажиментите по модерирането и превода по време на срещите с българската публика,  които през тази година бяха планирани за следобедните часове на 15 и 16 декември.

Първият разговор на румънския щанд беше посветен на сборника с разкази на 21 съвременни румънски белетристи „Подходящи маневри в мъгливо време“. В него са обединени автори, родени през 80-е и 90-е години на миналия век и идеята е да се даде представа как поколението, родено при социализма, е преживяло годините на прехода. В представянето на книгата участваха писателят Аурел Мария Барос, съставител на антологията заедно с Мариус Михец, писателят и политик Варужан Восганян, Ванина Божикова, преводач на антологията, издателят на книгата Румен Барозов от Фондация за българска литература.

През 2017 г., освен писатели и поети, в румънската група на Международния панаир на книгата в НДК беше включен и преводач – Корнелиу Йонел Чуботару, на когото дължим книгата “Мемоари на един военнопленник” от Джордже Топарчану на български език. Тя излезе в началото на тази година (изд. „Даниела Убенова“) и беше представена в София за първи път през февруари в посолството на Румъния. Оттогава предизвиква интерес, защото авторът (1886-1917) е участвал в Междусъюзническата война като ефрейтор от румънската армия, пленен е край град Тутракан, но в мемоарите му няма да откриете омраза към страната, в която е бил военнопленник. Негативни чувства има, но те са към самата война, като причина за човешки страдания. В срещата, посветена на тази книга, участваха нейните българските издатели, от които научихме за благородния жест на Корнелиу Йонел да им предостави превода си безвъзмездно. Преводачът сподели, че е работил върху текстовете на Джордже Топарчану в продължение на години. Междувременно е стигнал до извода, че, за да се представи по-цялостно този голям, но непознат в България румънски писател, е добре в българското издание освен мемоарите му като военнопленник у нас, да се включат и някои негови писма, както и стихотворението му “De profundis”.

В ранния следобед на 16 декември на Международния панаир на книгата в НДК се проведе своеобразен румънски литературен „маратон“, който започна с поезия. В празник на зареденото с образност и емоции слово се превърна разговорът с поетите Йоан Ес. Поп, Клаудиу Комартин и Иван Христов. Модератор беше Лора Ненковска, а преводач по време на срещата: Ванина Божикова. Гостите от Румъния четоха свои стихове и напълно опровергаха разпространеното мнение, че поетите не умеят да представят собствените си произведения. Стиховете прозвучаха и в български превод, направен майсторски от Лора Ненковска. В разговора се включи и поетесата Силвия Чолева – нейното издателство „Да“ публикува стихосбирките „Адът без изход“ от Йоан Ес. Поп и „Кобалт“ от Клаудиу Комартин. Книгите можеха да бъдат намерени на щанда на издателството. Този щанд – по-точно неголяма сергия до стълбището на един от полуетажите на НДК – приличаше на малка лодка край гемиите на големите издателства, но привличаше посетителите. Явно, защото се ръководи от принципите, които Силвия Чолева изброи по време на разговора с румънските поети: да издава стойностни стихове, преведени на български адекватно на оригинала (когато става дума за чуждестранен автор) и да достига до читателите в стилно оформено издание.

На 16 декември по време на румънският литературен „маратон“ беше представен и българският превод на сборника “Играта на сто листа и други разкази”, от Варужан Восганян.  В дискусията с автора участваха литературният критик проф. Светлана Стойчева и Ванина Божикова, преводач на сборника. Модератор беше Лора Ненковска. Момент от това представяне може да видите на снимката вдясно. 

Последва разговор на тема „Приемственост и разрив в съвременната румънска кратка проза“ с участието на белетристите Варужан Восганян, Аурел Мария Барос, Еуджен Ленгел, Разван Никула и литературния критик проф. Светлана Стойчева. Присъстваха и представители на румънското министерство на културата и националната идентичност. Както често се случва, обявената тема е началната точка, от която разговорът тръгва, но се разклонява и в други посоки. В случая се стигна до въпроса как авторите достигат до своите читатели. Оказа се, че младият Разван Никула е представил най-новата си книга пред препълнена зала, докато творци на много по-зряла възраст събират на премиерите си по петнадесетина човека. На какво се дължи това? На по-умелото използване на социалните мрежи? И в двата случая става дума за стойностна литература, значи проблемът е в промотирането й.  Аурел Мария Барос приведе за пример популярен френски автор, който, веднага след публикуването на книгата си, разпраща екземпляри от нея на всички литературни критици и те започват да я обсъждат помежду си. Естествено, официалното й представяне събира многолюдна публика. Не всеки писател обаче умее да прилага такива рекламни трикове. Варужан Восганян се пошегува, че има доказателства колко е популярен в цял свят. В една африканска страна седял в ресторант, някаква жена се приближила и го попитала: „Вие писател ли сте?“ Той се почувствал горд, че го познават дори в такова кътче от планетата и отговорил гордо: „Да, писател съм!“ Тогава жената се обърнала към приятелките си тържествуващо: „Казах ли ви, че това е Паулу Куелю!“  Впрочем, по време на срещите на румънския щанд писателят Варужан Восганян постави и един много сериозен въпрос – за ангажимента на издателствата, които получават субсидии, за да издадат чуждестранен автор. За сведение, румънското министерство на културата и националната идентичност досега е финансирало издаването на 63 книги от румънски писатели в България. Ангажиментът на издателствата обаче не бива да се изчерва само с отпечатването на книгата. Важно е нейното популяризиране и отзвукът, който книгата е предизвикала в различните страни, където е преведена.

Още една тема за размисъл до следващата среща с румънски писатели на Коледния панаир на книгата 2018 г.!

Още снимки от румънския щанд може да видите тук, тук и тук.

Още по темата в сайта ни:

Румънски писатели на Панаира на книгата в София, декември 2017 г.

Автор: Гергина Дворецка

 

 

Източник: www.evropaworld.eu