В търсене на интелектуалния елит по столичната улица „Цар Иван Асен II“
Водещият Димитър Божков (с микрофона)по време на разходката
Стотина любители на литературата изпълниха вечерта на 16 юли т. г. столичната улица „Цар Иван Асен II“. Те участваха в литературния маршрут, воден от философа Димитър Божков, който разказа за историята на квартала. Там са живели писателят Драган Тенев и дъщеря му – актрисата Северина Тенева, психологът проф. Спиридон Казанджиев, писателят Йордан Йовков, философът акад. Димитър Михалчев и др. Това бе последното събитие от летния сезон на програма „Литературни маршрути“ на Фондация „Прочети София“. То бе част от лятната програма за изкуство в града „Девет слона“ (VOL. 2 / Фантастични маршрути), която се организира от фондация „Син куб“ в партньорство със Swimming pool и Центъра за социална визия.

Говори Тодора Радева
Нетърпеливите почитатели на литературата започнаха да се стичат пред сборния пункт за литературния маршрут „Улица „Цар Иван Асен II“: писатели, философи, бохеми“ – жилищната кооперация „Царевец“ на Орлов мост, доста преди уречения час – 18,30 ч. Проявата бе открита от управителя на Фондация „Прочети София“ Тодора Радева, която разясни смисъла на тяхната инициатива за литературни разодки, които се провеждат вече 7 години, и представи автора и водещ Димитър Божков, преподавател по филосоофия в СУ „Св. Климент Охридски“. Той от своя страна припомни, че кварталът е създаден преди около век. Тогава на терена отвъд Перловската река е имало ливади, които са се водели трета извънградска зона. Имотите обаче са били собственост на Софийския университет, който е започвал да раздава парцели на своите професори (както е ясно от произведенията на Алеко Константинов, университетските преподаватели са били доста зле платени). Изграждането на „професорските“ къщи и кооперации е допринесло за създаването на неповторимия облик на квартала, където впоследствие са се заселили и други известни интелектуалци. Димитър Божков допълни, че общината е оземлявала там и други хора, като офицери от близката Военна академия, както и руски белоемигранти. Той изтъкна, че местните хора имат чувството за общност, и даде за пример надигането им преди няколко години срещу решението на общината да се асфалтира ул. „Цар Иван Асен II“, която е павирана с витошки гранит.

Множеството тръгна по култовата улица, като мина покрай кварталното кино „Влайкова“ (на горната снимка) – традиционно място за културно общуване между интелектуалци. От другата страна на улицата бе кооперацията, където са живели Ран Босилек и Драган Тенев с дъщеря си Северина. Паметта им е почетена с плочи на фасадата на сградата. Когато участниците в разходката се събраха на първата си спирка в квартална градинка, Диминър Божков отдаде дължимото на неуморния разказвач за миналото на София Драган Тенев. От неговите спомени той узнал за един от най-колоритните обитатели на квартала – руски княз на име бай Евгени, който си изкарвал хляба като обущар. Местните жители му били много благодарни, тъй като той им поправял обущата и им превеждал от чужди езици, а те често „забравяли“ да му платят за услугата. Княз Евгени се споминал по странен начин – отровил се с гъби, когато отишъл на гости на други белоемигранти.
При следващата спирка Димитър Божков разказа за друг беглец от Октомврийската революция, срещу когото съветските тайни служби организирали бомбен атентат през 1938 г. Това е публицистът Иван Солоневич, който живеел под наем на ул. „Цар Иван Асен II“. Той издавал антисъветския вестник „Голос России“, който имал монархическа ориентация. Освен това, в София Солоневич публикувал книгата си „Русия в концлагер“, която му донесла световна известност, но и омразата на Москва. Според Димитър Божков, съветските тайни служби сглобили в Киев адска машина с мощен експлозив, укрита в книга. Специален куриер я донесъл в жилището на Солоневич, което служело и за редакция на в. „Голос России“. За късмет, предишния ден синът на публициста се върнал от чужбина, където следвал, и затова двамата отпразнували събитието с много водка и съответно спали до късно. Когато секретарят на редакцията отворил пакета, бомбата гръмнала и го убила на място. При експлозията загинала и съпругата на Солоневич – Тамара. Публицистът и синът му се отървали с леки наранявания. Взривът избил предната фасада на сградата и изпотрошил прозорците в квартала. Полицията установила, че атентатът по всяка вероятност е организиран от съветските тайни служби, но разследването ударило на камък, тъй като тогавашното българско правителство искало да запази дипломатическите си отношения със СССР. Солоневич се преселил в Германия, но там разкритикувал нацисткия режим и бил репресиран от Гестапо. След края на Втората световна война той отишъл в Латинска Америка, където починал в средата на 50-те годни на ХХ в.

Кооперацията, в която е живял проф. Георги Генов
Увлекателният разказ привлече вниманието на хора от квартала, които си почиваха по пейките. Един от тях сподели, че до градинката се намира кооперацията, където е живял видният юрист и бивш ректор на Софийския университет проф. Георги Генов, който е пострадал по време на социализма, тъй като е публикувал свои статии в издание на организацията „Отец Паисий“. През последните години обаче негови близки и приятели организирали отпечатването на неговата „Политическа и дипломатическа история на България“ в 23 тома, която дава възможност на сегашното поколение да се запознае с неговия талант и ерудиция. В предишна публикация споменах за проф. Генов, който е номинирал няколко свои чуждестранни колеги за Нобелова награда за мир.
Димитър Божков спомена за още един именит обитател на квартала – военният психолог проф. Спиридон Казанджиев. Той е бил женен за сестрата на Дора Габе, а в дома му известно време е живял под наем Йордан Йовков, с когото са били заедно на фронта по време на Първата световна война. Писателят имал голямо желание да се сдобие със свое жилище в същия квартал. Мечтата му се сбъднала, но само пет години преди ранната му смърт.
След любопитния разказ в кварталната градинка броят на участниците в разходката набъбна. Стотината любители на литературата се отправиха в дълга верига по тясната ул. „Авицена“, известна като „професорската улица“. Освен проф. Спиридон Казанджиев, там са живели поетът Емануил Попдимитров, който е бил преподавател по сравнително литературознание в Софийския университет, както и много други академични светила.
След лек преход по локалното платно на бул. „Цариградско шосе“ групата зави покрай порутена стара сграда и пое по ул. „Светослав Тертер“. За съжаление, не разбрахме чия е. Следващата спирка бе до кокетна двуетажна къща, в която е живял известният философ и дипломат акад. Димитър Михалчев. Там Димитър Божков сюрпризира аудиторията с новината, че е намерен архивът на прочутия учен. Оказа се, че наследниците на акад. Михалчев продали един етаж от къщата. Новите собственици открили няколко кашона с ръкописи в мазето и щели да ги изхвърлят. За късмет, те били спасени от боклукчии, които ги продали на битака в Малашевци. Антикварят, който се сдобил с ръкописите, се обадил на Димитър Божков, тъй като и той е философ като акад. Михалчев. Водещият на маршрута веднага купил ценния архив и го предал в Софийския университет за обработка. В кашоните имало непубликувани научни произведения на акад. Михалчев, които естествено представляват професионален интерес и за Димитър Божков, и за колегите му. Не по-малко важни са обаче намерените дипломатически документи, които нямат аналог в Министерството на външните работи.

Димитър Божков разказва за архива на акад. Димитър Михалчев
Акад Михалчев, който бил близък с водачите на Военния съюз и „Звено“, бил изпращан три пъти на работа в чужбина като посланик. Първия път получил мандат в Прага след деветоюнския преврат през 1923 г. Наложило му се да помисли как да повиши авторитета на България след смазването на Септемврийското въстание. Акад. Михалчев предложил да се организира българска художествена изложба в чехословашката столица и от МВнР одобрили идеята му. Една от картините, които били изпратени в Прага, била от Ярослав Вешин. Тя изобразявала кървава сцена от Балканската война, като на преден план се търкаляли фесове на убити турски войници. Художникът Борис Денев – ученик на Вешин, който придружавал картините, обърнал внимание на посланика и предложил временно да замаже фесовете с боя, за да не се обидят дипломатическите представители на Турция, където вече бил на власт Ататюрк. Акад. Михалчев сондирал МВнР и получил разрешение за подобна интервенция. Изложбата минала безпроблемно, а по-късно Денев премахнал пласта боя и днес картината на Вешин е експонирана в София в оригиналния си вид. По време на мандата си в Прага акад. Михалчев съдействал пред чехословашкия президент – философът Томаш Масарик, да бъде решен имотен спор в полза на княз Кирил. След това обаче, както става ясно от чернова на негово писмо, посланикът си поискал финансова отплата.

Къщата на акад. Димитър Михалчев
Димитър Божков разказа любопитни детайли и за двата мандата на акад. Михалчев като ръководител на дипломатическото ни представителство в Москва – след 1934 и след 1944 г. Философът непрекъснато се оплаквал пред външното ни министерство, че не му стигат представителните средства. Той настоявал да му отпускат повече пари, за да може да закупува необходимите му продукти и мебели от черния пазар, като изпращал в София списък с цените. Все пак акад. Михалчев има заслуги за подобряването на отношенията ни със СССР, както и за допускането ни да участваме в конференцията в Сан Франциско след края на Втората световна война. След 1946 г. обаче философът-идеалист бил отзован от поста си в Москва.
Литературната разходка приключи в близкия парк на Военната академия „Георги С. Раковски“, който е отворен за граждани до 20.30 ч. Там Димитър Божков изтъкна, че и в наши дни в квартала живеят наши интелектуалци, известни като постмодернисти, като писателят Георги Господинов, режисьорката Ани Васева и др.
Следващите литературни маршрути на Фондация „Прочети София“ ще започнат през септември т. г. Желаещите да се включат в тях може да намерят информация на адрес literarywalks.org.
Текст и снимки: Владимир Дворецки
Подробен фоторепортаж от събитието може да видите тук.
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: www.evropaworld.eu
