Появиха се три неизвестни опери по либрето на Кевин Айърланд
Корицата на мемоарната книга на Кевин Айърланд „Назад-напред“ (в средата). Отляво горе: линогравюра от Клеър Мелински за радиопостановката на „Снежната кралица“, отдолу: композиторът Дейвид Уорд чете либрето на Кевин Айърланд. Отдясно: титулната страница на либретото на „Купидон и Психея“ (горе) и на „Градината на Слънцето“ (долу). Снимки: composers-uk.com/davidward. Колаж: Владимир Дворецки
Читателите на сайта на Фондация „Европа и светът“ би трябвало да знаят името на новозеландския поет и преводач Кевин Айърланд (1933-2023), за когото неведнъж съм писал. Той има големи заслуги към нашата култура, тъй като е превел на английски стиховете на Ботев, Багряна и други наши творци, които и днес се споделят в интернет по цял свят. Българските читатели имат възможността да научат за преживелиците на Кевин Айърланд у нас през периода 1959-1961 и през лятото на 1969 г., както и за приятелството му с видни наши интелектуалци като Георги Марков, Цветан Стоянов, Петър Увалиев, Васил Попов, Рангел Вълчанов и др., от мемоарната му книга „Назад-напред“, която преведох на български през 2024 г. Тя бе издадена от Фондация „Европа и светът“ и може да се намери в книжарниците.
От биографията на Кевин Айърланд ми бе известно, че той е написал 27 книги – стихосбирки, романи, сборници с разкази и мемоари. Освен това е създал по поръчка на Би Би Си либретото на операта „Снежната кралица“ по музика на Дейвид Уорд, която е била излъчена за първи път по британската радиостанция на 6 август 1984 г. Записът е бил направен от Лондонската Симфониета под диригентската палка на Хауърд Уилямс. Навремето тази опера е била оценена високо от критиката. След премиерното й излъчване от Би Би Си я номинирали за престижната награда „Италия“. За съжаление, операта не е достъпна от уебсайта на британската медия, но в сайта на Дейвид Уорд е качен дуетът на Герда (сопраното Тереза Кейхил) и разбойничката (мецосопраното Елизабет Бейнбридж), който може да чуете тук.
Неотдавна влязох във връзка с композитора, който живее в Шотландия, и от него разбрах, че си е сътрудничил с Кевин Айърланд по още три оперни проекта. За съжаление, нито един от тях не е стигнал до сцената поради различни причини (предимно орязване на бюджета в последния момент), но партитурите им са налични и при интерес биха могли да бъдат поставени у нас.
Първият хронологично проект е триактната комична опера „Годежът на Джак“ по ирландската приказка „Хитрият крадец“. Още преди да завърши тази творба, през 1987 г. Уорд композира инструментална концертна увертюра по теми от „Годежът на Джак“. Тя е била представена премиерно на 1 януари 1989 г. от Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си (BBC SSO) под диригентството на Йежи Максимюк. През същата година операта е завършена и партитурата е заведена в личния архив на Кевин Айърланд в Националната библиотека на Нова Зеландия. Либретото му е запазено в машинописен вид с работното заглавие „Хитрият крадец или човекът, който правеше добро“. В сайта на композитора може да чуе откъс от прелюдия към трето действие в изпълнение на Шотландския симфоничен оркестър на Би Би Си под диригентството на Йежи Максимюк.
През 1985 г. Кевин Айърланд написал либрето по мотиви от мита за Купидон и Психея. През 2012 г. Уорд създал по текста 90-минутна камерна опера за шестима певци и 23 инструменталисти. Тя била озаглавена „Купидон и Психея“ с подзаглавие „Когато любовта лъже“. Тази опера никога не е била поставяна или записвана. Композиторът обаче написал миниатюрна музикална парафраза на тази творба за групата FourSight с названието „Dreaming of a Distant Love“. Това двуминутно произведение е било записано от квартет с необичаен състав – алтсаксофон (Виктория Соумс Самек), цигулка (Стив Бингам), перкусии (Крис Браник) и електрическо пиано (Ейдриан Сътклиф).
Последната опера на Уорд по либрето на Айърланд е „Градината на Слънцето“, завършена през 2016 г. Поетът е създал текста още през 1981 г. по мотиви от древния шумерски епос за Гилгамеш. Самият композитор описва „Градината на Слънцето“ като двучасова опера с характеристики на оратория, която е мислена за гъвкаво полусценично изпълнение или за концертно представяне, но не задължително в класически оперен театър. За съжаление, тя изобщо не е поставяна или записвана, но специалистите биха могли да получат достъп до партитурата й.
Четирите творби на творческия тандем Уорд-Айърланд дават възможност да се проследи тяхното сътрудничество в дълбочина. Те са различни по жанр и биха представлявали интерес и за българската публика, ако бъдат поставени поотделно или като панорама на тяхното творчество. При всички случаи, работата на Кевин Айърланд като либретист заслужава внимание и би могла да се изследва за потенциално влияние на впечатленията и опита, които е натрупал по време на престоя си в България.
Автор: Владимир Дворецки
Сходни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu