Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Публикувано:
14:46ч / 20.05.2023г
Брой прочитания:
478
Брой коментари:
0

Корицата на мемоарната книга на Кевин Айърланд „Назад-напред“, публикувана през 2002 г., която почти изцяло е посветена на преживяванията му в България

Трудно се прави равносметка на живота и творчеството на една личност, с която си контактувал само чрез електронна поща. Но няма как – чувствам се длъжен да отдам значимото на новозеландския поет Кевин Айърланд, благодарение на чиито преводи англоезичният свят се запозна с гениалната поезия на Христо Ботев. 89-годишният литератор е починал от скоротечен рак през нощта срещу петък, 19 май, докато в родния му град Окланд бушувала мощна буря. Племенницата му Карън Блеър заяви пред портала stuff.co.nz, че кончината на Кевин е била „достоен край за един поет – той се е оттеглил деликатно в бурната нощ“.

Лесно е да погледнем снизходително на един новозеландски творец, защото твърде малко знаем за литературата на тази далечна страна. Кевин Айърланд обаче е уважаван автор и извън родината си. През 2004 г. кралица Елизабет Втора го награди с Ордена на Британската империя за заслугите му към литературата. Той е удостоен и с наградата на премиера на Нова Зеландия за литературни постижения. Кевин Айърланд остави зад себе си 27 стихосбирки и десетина книги с прозаични произведения.

Корицата на последната стихосбирка на Кевин Айърланд, издадена през 2021 г., която ми изпрати в началото на тази година. Снимката е направена от известната фотографка Ида Кар в Лондон през 1959 г., малко преди той да дойде в София.

Посвещението, което поетът ми написа на последната си стихосбирка: „На Владимир Дворецки“, задето питаше и търсеше, с най-добри пожелания. Кевин Айърланд“

Освен всичко друго, той е и автор на либретото на операта „Снежната кралица“ по музика на Дейвид Уорд, написана по поръчка на Би Би Си. Макар да е живял четвърт век в чужбина, Кевин винаги е публикувал книгите си само в родината си.   

Допреди половин година не бях чувал името му, нито пък съм подозирал, че през 50-те години на ХХ в. София е била един вид Мека за новозеландската литература. Но тъй като редовно проверявам новините на Гугъл с ключова дума „България“, през декември м. г. от литературния уебсайт newsroom.co.nz изплува една невероятна история, която описах в предишна публикация (София през 1959 г. – любовен магнит за новозеландски писатели). Оказа се, че новозеландският писател Морис Шадболт поддържал любовна връзка с известната наша преводачка Жени Божилова (по-късно съпруга на Николай Хайтов). През 1959 г. той поканил на гости в София приятеля си Кевин Айърланд – тогава начинаещ млад поет. „Отидох за две седмици, но останах 20 месеца“, писа ми Кевин в имейл на 19 декември м. г. В нашата столица той се влюбил лудо от пръв поглед в красивата българка Дона Маринова и й предложил брак. Тя, естествено, приела предложението на привлекателния новозеландец и двамата заживели в семейния й апартамент на ул. „Цар Иван Шишман“ №35.

Така изглежда днес входът на кооперацията на ул.“Цар Иван Шишман“ №35 в София, където са живели Кевин и съпругата му Дона.

В мемоарната си книга „Backwards to Forwards” (Назад-напред), публикувана през 2002 г., той споменава, че в таблата на леглото им имало дупка от куршум. Предположих, че това е било следа от престрелката в съседната къща на 8 юни 1946 г., при която активистът на ВМРО Кирил Дрангов (син на легендарния пълководец полк. Борис Дрангов) се е отбранявал срещу 40 въоръжени милиционери и застрелял шестима от тях, но в края на краищата се самоубил. Кевин си припомни, че е чувал подобни слухове през 1959 г. Официалната семейна версия обаче била, че по време на Втората световна война братът на Дона взел пистолета на баща им (служител от криминалната полиция) и произвел изстрел, за да подплаши спящата си сестра.

Самият Кевин бил не по-малко изплашен, когато една сутрин го събудил милиционер в униформа и с кобур на колана. Все още съненият новозеландец чул само „Комитет за връзки с чужбина“ и си помислил, че го викат в Комитета за държавна сигурност! Неговият тъст обаче го успокоил – канели го да отиде да работи в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина (КПКВЧ). Става въпрос за държавно ведомство, чиято цел била да популяризира „постиженията“ на социалистическия строй в България зад граница. Кевин бил назначен на работа като езиков редактор – стилист. Задачата му била да оглажда превода на английски на многобройни статии, зле написани от български журналисти. В „Назад-напред“ той изтъква, че споделил с колегите си своето изумление от лошото качество на оригиналните текстове, но го успокоили, че материалите били предназначени за страни от Третия свят като Индонезия. В този мемоар Кевин описва с доста ирония Маргарита (Марго) Алексиева – дъщеря на бившия царски посланик в Лондон Панчо Хаджимишев, която възприела от своята гувернантка англичанка езика и маниерите на дама от висшето общество на Острова от началото на ХХ в. В имейлите си до мен обаче той отдаде дължимото на Марго, без чиято помощ той не би могъл да преведе така добре стихотворенията на Ботев. Всъщност, както писах в горецитираната статия, първоначалният план на комунистическите власти бил творбите му да бъдат пресътворени на английски от известния шотландски поет комунист Хю Макдърмид. Но на тържествена вечеря в София, на която присъствал и Кевин, подпийналият мастит бард се изцепил, че няма високо мнение за Ботев, който според него бил под нивото на Байрън, и че не искал да си губи времето с превод на „боклуци“. Макдърмид за малко да изяде бой от бившия боксьор Васил Попов, но младият новозеландец успял да укроти вбесения си приятел. Кевин не можа да си спомни кой точно шеф от КПКВЧ му е възложил да преведе Ботев, но изтъкна, че се е съгласил на отговорната задача, за да спечели някой и друг лев и за да разрешат на Дона да напусне България заедно с него. Както обаче писах в друга статия (Ботев, пресътворен на английски от новозеландски поет), новозеландецът подходил съвестно към трудния превод. От самото начало той и Марго решили, че Ботев не може да се преведе на съвременен английски език. Това трябвало да се направи като „историческо упражнение“. По този начин стиховете на Ботев били преведени в стила на английската поезия от 19-и век, с рими и ритъм, като, според Кевин, той дължи много на Байрън. Преводите му били издадени от Агенция „София прес“ на два пъти – през 1974 г., с предговор от тогавашния председател на СБП акад. Пантелей Зарев, и през 1982 г.

Тези преводи могат да се намерят в редица библиотеки по света. Много от тях се споделят в интернет, често без да се споменава името на преводача. Това показва, че тези преводи, направени през 1959-61 г., са издържали изпитанието на времето. Кевин призна пред мен, че не всички от тях са добри. На 13 януари т. г. обаче той ми писа, че си е променил мнението за преводите си на Ботев. Според него, те са доста точни като атмосфера, емоция и звучене.

Не така стои въпросът с преводите, които Кевин е направил на стихотворенията на Елисавета Багряна. Както писах в трета публикация – „Преводачът на Багряна на английски разказва“, те били издадени набързо, пак от Агенция „София прес“, през 1970 г., когато властите сметнали, че има шанс нашата поетеса да получи Нобелова награда за литература. Кевин, който бе доста самокритичен, на няколко пъти си посипа главата с пепел заради лошото качество на преводите си на стиховете на Багряна. Той обаче изтъкна, че някой от агенцията е публикувал най-грубите чернови, без да се съветва с никого. Кевин ми изпрати един екземпляр от това издание, в което собственоръчно бе поправил най-въпиющата грешка. Той е направил същото и с книгата, която се съхранява в Националната библиотека на Нова Зеландия „Александър Търнбул“ в Уелингтън. В последния си имейл до мен от 4 февруари т. г. Кевин ми препрати свое послание до служител от тази библиотека, с което ми дава неограничен достъп до неговия литературен архив, който се съхранява там. Сред многобройните ръкописи и печатни произведения има и превод на пиесата на Георги Марков „Архангел Михаил“ (получила награда на фестивала в Единбург и излъчвана по Би Би Си), който е направен от Дона и Кевин Айърланд. От съхраняваните в архива изрезки става ясно, че те са превеждали и други творби на нашия писател и драматург.   

За съжаление, собственото литературно творчество на Кевин Айърланд не е известно у нас. Той ми изпрати изрезка от вестник „Литературен фронт“ от лятото на 1969 г., в който са публикувани преводите на две негови стихотворения, направени от приятеля му Цветан Стоянов.

Тези две стихотворения обаче не са представителни за творчеството му, което си заслужава да бъде проучено. Но най-интересното за нас негово произведение е мемоарната му книга „Назад-напред“, която почти изцяло е посветена на българските му преживелици. Тя е написана увлекателно, с богат език, и предлага интересен поглед към България от края на 50-те години, като един вид капсула на времето. Кевин описва и контактите си с български интелектуалци в Лондон, като хвърля светлина и върху загадката около убийството на Георги Марков. С известната наша преводачка Аглика Маркова обмисляхме възможността тази мемоарна книга да бъде преведена и издадена у нас, но не е ясно как кончината му ще повлияе на тези планове.

Само допреди няколко месеца Кевин ми се струваше много жизнен. В имейлите си споделяше, че редовно полива доматите в градината на дома си в Девънпорт (предградие на Окланд) и ходи за риба на близката река. Когато обаче му изпратих линк към публикацията на сайта за преводите му на Багряна, той не ми отговори, което не беше обичайно за него и ме разтревожи. Впоследствие разбрах, че междувременно е постъпил в хоспис и си е отишъл бързо от този свят.

Имах намерението да предложа Кевин Айърланд да бъде награден с наше държавно отличие (например международната награда „Христо Ботев“ или орден „Стара планина“) по повод 90-ата му годишнина, която трябваше да навърши на 18 юли т. г., но за съжаление той почина, преди да получи такова заслужено признание за популяризирането на българската култура по света. Не знам дали може да бъде награден посмъртно, но се надявам поне да му отдадем дължимото, като съхраним паметта за него.

Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

София през 1959 г. – любовен магнит за новозеландски писатели

Ботев пресътворен на английски от новозеландски поет

Преводачът на Багряна на английски разказва

Стихове на Багряна звучаха на девет езика в чест на 130-ата й годишнина

Източник: www.evropaworld.eu