Автопортрет на Кевин Айърланд на корицата на последната му книга – третият том от мемоарите му, излязъл от печат през 2022 г. Виктор Мъсгрейв през 1959 г.

В поредица от публикации в сайта evropaworld.eu разказах за българските литератори от втората половина на ХХ в., описани в мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023). При пребиваването си в България през периода 1959-1961 г. и при по-краткия си престой у нас през лятото на 1969 г. той е поддържал приятелски връзки с наши майстори на перото като Цветан Стоянов, Васил Попов, Георги Марков и др. Ярките му спомени за тях, съдържащи се в „Назад-напред“, правят тази книга интересно четиво за всеки, който се интересува от историята на съвременната българска литература.

Но мемоарите на Кевин Айърланд биха били полезни и за специалистите и любителите на изобразителното изкуство, тъй като авторът е имал късмета да живее в Лондон по времето, когато британската столица се превръща в един от центровете на световния арт авангард. Той пристига там през пролетта на 1959 г. след дълго пътуване с кораб от Австралия, само с няколко шилинга в джоба. Но младият новозеландец получава невероятния шанс още в първия ден да бъде нает на работа в лондонската галерия „Уан“ на известния търговец на картини Виктор Мъсгрейв (1919–1984).

Германският художник Густав Мецгер пред лондонската галерия „Уан“. Снимка: Tate Gallery

Това става възможно благодарение на ходатайството на приятеля на Кевин от Нова Зеландия – Джон Касмин, също прочут галерист и откривател на големия британски художник Дейвид Хокни. По този начин младият поет получава престижно работно място, квартира на горния етаж на галерията на ул. „Д’Арбле“ в артистичния квартал Сохо, и достатъчно джобни пари, от които спестява, за да може да дойде в България през лятото на същата година. В „Назад-напред“ Кевин Айърланд разказва с характерното си чувство за хумор за Мъсгрейв, който се смята за един от пионерите в лансирането на модерното изкуство във Великобритания. На някого може да се стори невероятно описанието на особените разбирания за сексуалността на видния галерист и научно-изследователските му интереси към живота на лондонските проститутки. Но неотдавна във в. „Файненшъл таймс“ бе публикувана статия за предстоящата фотоизложба на Касмин – все още изненадващо активен за своите 89 години, в която се потвърждават някои от пикантните подробвости в „Назад-напред“. Касмин разкрива, че е работил в галерията на Мъсгрейв преди Кевин и е бил любовник на съпругата на галериста – известната фотографка Ида Кар. Тя е заснела и младия новозеландец, а фотографиите с неговия лик се пазят във фондовете на Националната портретна галерия в Лондон.

На корицата на последната, 27-а поред стихосбирка на Кевин Айърланд „Просто така“, е поставена портретна снимка на автора, заснета от Ида Кар през 1959 г.

„Преди помагах на Виктор в неговата галерия. Аз също така бях готвач и всъщност трябваше да му помогна, като бях любовник на Ида, за да не удря тя с брадва по вратата му, когато той беше в леглото с [неговата любовница, танцьорка] Лоте Берк”, казва Касмин.

Портрет на Касмин от Дейвид Хокни. Снимка: Туитър

Когато Кевин Айърланд тръгва за България, Касмин препоръчва за негов заместник в галерия „Уан“ друг свой приятел от Нова Зеландия – Майкъл Илингуърт (1932-1988). Благоадарение на това, че младият поет се оженва за красивата българка Дона Маринова и остава да живее у нас в продължение на 20 месеца, Илингуърт развива своя талант под влиянието на други художници като Енрико Бай и Джон Христофору, които излагат свои творби в талерията на Мъсгрейв. А техният колега – индийският визуален артист Франсис Суза, убеждава новозеландеца да напусне галерия „Уан“ и да се посвети изцяло на живописта. В края на краищата, Илингуърт се завръща в родината си, където става един от първите професионални художници. В творчеството му може да се открие влиянието на европейски майстори на модерното изкуство като Жан Дюбюфе.

След завръщането си в Лондон през лятото на 1961 г. Кевин Айърланд си намира ново жилище благодарение на братовчеда на Дона – известният наш интелектуалец Петър Увалиев (1915-1998). За известно време Пиер Рув (както е известен Увалиев на Запад) бил дипломат в българското посолство във Великобритания, но се оттеглил „по здравословни причини“. След това обаче, както пише Кевин в „Назад-напред“, Пиер се преквалифицирал в един от най-големите кинопродуценти на Лондон, като представител на бляскавата империя на Карло Понти и София Лорен. Братовчедът на Дона им заел капарото, за да си наемат нормален апартамент. „Единственото наказание,което ми стовари на главата, бе, че ме принуди да редактирам една книга, която бе написал за семиотиката и картините на Търнър – пише Айърланд. – Той настоя да ми плати, но след като се измъчих с текста, вече не мислех за парите. На мозъка ми му отне цяла седмица, за да се възстанови“. Става въпрос за монографията ,Търнър: структурен разрез“, издадена първоначално на френски език в Париж през 1980 г.

Тя продължава да се ползва с голям интерес сред експертите и любителите на изобразителното изкуство заради оригиналния си подход към творчеството на големия английски художник маринист. А Кевин е имал доста добър опит като езиков редактор-стилист при работата си у нас в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина – правителствена агенция, чиято основна дейност е била да издава публикации на чужди езици, популяризиращи „постиженията“ на социалистическия строй в Народна република България. Интересното е, че монографията „Търнър: структурен разрез“ бива публикувана на български език едва през 2006 г. Малкият й тираж отдавна е изчерпан и сега може да се намери по сайтовете за антикварни книги на цена, стигаща до 250 лв.

Корицата на българското издание на „Търнър: структурен разрез“ на Пиер Рув (Петър Увалиев). Снимка: Книжен пазар

Но може би най-интересните страници в „Назад-напред“ за лондонския артистичен елит са тези, в които Кевин разказва за приятелството си с прочутия художник Франсис Бейкън (1909-1992). Неговите картини сега се продават за десетки милиони долари, но и през 80-те години на миналия век Бейкън се радвал на добри приходи. Големият артист обаче не бил стиснат. Кевин Айърланд изтъква, че той е бил „най-фрапантно щедрият“ измежду неговите приятели в Сохо. Бейкън организирал следобедни събирания в клуба „Мюриълс“, които понякога започвали скромно в пъба „Френската къща“, но прераствали в пълномащабни партита. Тапите от шампанско гърмели като пиратки. Любимият израз на Бейкън бил игра на думи, която буквално означава „Шампанско за нашите истински приятели и истинска болка за фалшивите ни приятели“ („шампанско“ на английски се произнася „шампейн“, както звучи и изразът „фалшива болка“). Но големият художник проявявал щедрост към Кевин не само по време на бохемските пирове. Веднъж, когато новозелансдкият поет празнувал 12-ия рожден ден на осиновения си син Бил в лондонски ресторант, на тяхната маса дошъл Бейкън и се поинтересувал какъв е поводът за партито. Когато му обяснили, художникът възкликнал, че би желал и с него да се било случило нещо толкова мило и любезно, когато навършил 12 г. Бейкън седнал за малко заедно със семейство Айърланд, а след това поел към „Гаргойл клуб“. Малко по-късно келнерът донесъл на масата бутилка шампанско, поръчана от художника. Накрая пък станало ясно, че Бейкън е платил и сметката, и то с голям бакшиш.

Франсис Бейкън в края на 50-те години на ХХ в. Снимка: Уикипедия

В допълнение към тази панорама на лондонската арт сцена, отразена в „Назад-напред“, трябва да се отбележи, че самият автор също е имал талант на художник. В края на живота си Кевин често рисувал картини с маслени бои и дори успявал да продаде немалко от тях. Една от творбите му – негов автопортрет, може да се види на корицата на последната му книга. Това е третият том от мемоарите му, озаглавен „Един месец в задната част на мозъка ми“, който бе публикуван през 2022 г. – година, преди да напусне този свят.

Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Представяне на мемоарите на Кевин Айърланд в Галерия „Мисията“

Пет дена в София, които върнаха паметта за Кевин Айърланд

Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Юбилейно за Кевин Айърланд, майсторът на стиха от Нова Зеландия

Мемоарите на Кевин Айърланд отпътуваха за Испания

Мемоарите на Кевин Айърланд вече са достъпни за българските читатели

Източник: www.evropaworld.eu