„Билетът“ – разказ от Дейвид Кларк

Публикувано:
09:42ч / 09.01.2021г
Брой прочитания:
444
Брой коментари:
0

Дейвид Кларк е британски бизнесмен, който познава добре България, живял е 12 години в страната ни. Пише разкази и стихове. При пребиваването си в София е публикувал в различни наши издания. Колумнист на в. „Sofia Echo“. Има награда за разказ от сп. „Мениджър“. В момента живее в Англия и изпраща свои разкази на англоезичното издание за британци в столицата „Sofia Globe“. Женен е за българка, Галя Кларк, чиито разкази познавате от нашия сайт. Дейвид членува в Клуба на пишещи в Хедърсет, Норфолк, и публикува в местни издания като „Village people“.

Имахме удоволствието Дейвид Кларк да присъства на тържеството за 5-годишнината на сайта ни в Чешкия център в София на 24 септември 2020 г., откогато е и неговата снимка към настоящата публикация.

Днес ви предлагаме първия за тази година негов разказ

Билетът

Дейвид Кларк

Всеки понеделник, без да пропусне, мис Харпър посещаваше близката библиотека и си вземаше по две книги. Една за убийства, другата за пътешествия. Така мислено тя посещаваше много страни и знаеше подробности от тяхната история и култура. Би могла да чете лекции за тях на всеки, който би я слушал. Тъмната й страна обаче бе, че й доставяше удоволствие да чете за ужасни убийства. Никога не говореше за това.

Този понеделник бе влажен ден с ръмящ дъжд, мис Харпър бе облечена в дебелото си палто от туид, с шал и вълнена шапка, беше се екипирала с чадър и обичайната си пазарска чанта. Винаги комбинираше седмичното си посещение до библиотеката и супермаркета, за да спести време и пари за второ пътуване с автобуса. Ровичкайки в подредената си дамска чанта, откри веднага портмонето и извади от него картата за библиотеката. Незабелязано, един билет изхвръкна от отвореното портмоне и падна на пода.

След като тя си тръгна, Кайли, младата разсеяна библиотекарка, мина пред бюрото си, за да почисти праха, както имаше обичай да прави веднъж седмично.

– О! – възкликна тя. – Мис Харпър е изпуснала нещо.

Свадливата възрастна жена бе добре позната в библиотеката. Кайли се наведе внимателно, за да не й се покаже бельото, прикрито само от идея за пола, и го взе. Беше билет за пиеса на Агата Кристи, представяна от местна театрална трупа. „О, ще я накарам да си повиши мнението за мен, ще й го пазя и ще й го върна, когато тя се появи следващия понеделник“ – си помисли Кайли. Тя отиде обратно зад бюрото си и сложи билета в портфейла си.

Тази вечер Кайли летеше със самолет до Испания с приятели за лудешки уикенд в Магалуф. Слънце, забавление и с-е-к-с, гласеше рекламата. Бидейки срамежлива млада жена, тя се притесняваше малко от тази реклама, но приятелите й я убедиха да отиде просто за майтап. След бързането, обичайните досадни проверки за сигурност и обиколка из магазините на летището, пасажерите бяха безопасно натъпкани на борда и след това изхвърлени на слънцето и забавата. При пристигането Кайли и приятелите й отидоха направо в бюрото за наемане на коли. Наеха си малка кола, за да имат възможност да опознаят района. Кайли отвори потрфейла си, за да потърси шофьорската книжка, но незабелязано от нея, билетът на мис Харпър изхвърча на пода.

Почти приключиха с наемането на автомобила, когато раздразнен възрастен мъж със силен немски акцент, притича нервно, държейки ключовете си за колата.

– Вземете ключовете – извика той на момичето зад гишето. – Закъснявам за полета си.

Той не видя, че е стъпил на дъвка, когато влетя в летището и, за негов късмет, стъпи директно върху билета.

– Последно повикване на пасажерите за полета до Берлин – се чу от високоговорителите.

Мъжът бързаше и се потеше, мърморейки под носа си. За щастие, изходът за полета му не беше далече и той успя да стигне дотам, преди да го затворят. Вървейки към самолета, той се подразни, че нещо е залепнало за подметката му, наведе се и видя листче, приличащо на билет, да стърчи от подметката му. „Много интересно! – помисли си, като се кача на борда. – Ще прочета за какво става дума.“

Скоро мъжът беше прикован с колан в металния ковчег и изстрелян към небето. Пасажерите започнаха да се отпускат, той откопча колана на седалката си и извади билета от джоба си. „Хе, колко странно – билет за пиеса в Англия и то тази седмица, чудя се кой го е изпуснал.“ Бе много изморен от лудницата покрай хващането на самолета и скоро потъна в сън. Билетът се изплъзна от ръката му и отхвръкна под седалката. Мъжът още спеше, когато самолетът кацна на летище Тегел. Събуди се внезапно от приземяването. Събирайки си багажа, побърза да напусне самолета, напълно забравил за билета.

Скоро след като си тръгнаха пасажерите, служители заредиха резервоара под крилото, а армия от чистачи навлезе в салона за пасажерите.

– Побързайте! – извика шефът им. – Този самолет е закъснял и трябва да тръгне за Лондон след 15 минути на всяка цена!

Чистачите изчистиха набързи, но не особено прецизно, не забелязаха как билетът още си лежи под седалката.

Високоговорителите изгърмяха: „Последно повикване за полет 6291 до Лондон”. Мисис Браун бе доволна, че е дошла навреме след нейния градски уикенд в Берлин. Тя се чувстваше много щастлива, че е била в комфортен хотел и са я развели из всичките исторически забележителности. Сега с чанта, пълна със стоки дюти фри, тя благополучно се беше настанила на борда за полета си обратно.

Това, което доста я нервираше при тези нискотарифни полети бе, че няма къде да си сложиш дребните принадлежности. Нямаше място за книгата и бутилката минерална вода, така че се наложи те да са на коленете й по време на излитането, до момента, когато беше разрешено да се ползва сгъваемата масичка пред нея. След като Еърбъс-ът леко се извиси към небето, минералната бутилка се изтърколи от колената й на пода. „О, колко неприятно!” – си помисли мисис Браун. – Сега трябва да изчакам да се смени знакът за откопчаване на коланите”. Самолетът набра скорост и се насочи към Лондон, коланите вече можеха да се откопчеят, а пасажерите – да отдъхнат. Мисис Браун си махна колана и започна да си търси водата под седалката. Но какво беше това? Пръстите й напипаха нещо от картон. Любопитна по природа, тя го вдигна. „Леле боже, та това е билет за пиеса на Агата Кристи в моя град! Какво съвпадение, ще го занеса на работа и ще видя мога ли да открия собственика”.

Понеделник сутрин дойде, отново мокър и влажен. Кайли си изтръска чадъра, влизайки в библиотеката. Не беше щастлива, уикендът й бе ужасен. В Испания времето се случи горещо, но облачно, неподходящо за слънчеви бани. Кайли изпи твърде много сангрия и се умори да й досаждат пияни младежи и да чува нон стоп диско музика. Като капак на всичко, мисис Браун, главната библиотекарка, бе в еуфория след уикенда си в Берлин. След като шефката приключи разказа за обиколката си из красивите паркове, за великолепната Бранденбургска арка и хубавия хотел, Кайли бе тотално депресирана.

– Много странно – каза мисис Браун. – Виж какво намерих в самолета от Берлин – изгубен билет за пиеса на Агата Кристи тази седмица. Ще го оставя на бюрото, може пък някой да си го познае.

На Кайли изведнъж й просветна. Тя се притесняваше много за билета на мис Харпър, който изглежда бе паднал от портфейла й и се бе загубил. А сега ще й върне този билет и нищо не би било по-добро от това. Точно в 9.35 часа мис Харпър пристигна за седмичните си книги. Тя приближи до бюрото на Кайли и заговори:

– Не допускам, че някой е намерил билет за пиесата на Агата Кристи тази седмица. Загубила съм го. Всички билети вече са разпродадени, а така исках да видя убийството.

– Тук е, мис Харпър, намерих билета на пода и ви го запазих.

Мис Харпър го разгледа обстойно, въртейки го в ръцете си:

– Хммм, доста е изцапан, нали? – каза тя и погледна Кайли лошо. – Трябва по-добре да се грижите за чуждата собственост, девойко.

 

Превод от английски: Галя Кларк

Още от автора на сайта ни:

„Трамвайна история“ – разказ от Дейвид Кларк

„Созополският плаж“ – импресия от Дейвид Кларк

„Промяна в селото“ – есе от Дейвид Кларк

Коледна история – разказ от Дейвид Кларк

Коледна история II – разказ от Дейвид Кларк

„Сняг в София“ от Дейвид Кларк

Източник: www.evropaworld.eu