Има ярки личности, които, след като напуснат този свят, постепенно биват забравяни. Тази съдба е можела да сполети големият български диригент и неуморен популяризатор на класическата музика Илия Темков (1923-2002), прославил страната ни в чужбина, основател на престижния международен фестивал „Мартенски музикални дни“ в Русе през 1961 г., който съществува и досега. За съжаление, днес на сайта на фестивала няма нищо за неговата удивителна история. Изброени са имената на десетки световноизвестни диригенти, композитори, оркестри и солисти, участвали във фестивала през първите двайсетина години от съществуването му, но за неговите създатели и организатори Саша Попов, Илия Темков, Петър Данаилов и Михаил Кътев – нито дума. Констатацията е на журналистката Нейка Кръстева, автор на впечатляващата книга „Илия Темков – един рицар на музиката“, издание на „Български бестселър“ от 2024 г. В послеслова към книгата дъщерята на големия диригент Милена Темкова с горчивина споделя, че в изданието на фестивала през 2023 г. дори с едно изречение не е спомената 100-годишнината от рождението на баща й.

Очевидно точно такива факти са амбицирали Нейка Кръстева да се заеме с написването на книга за „Темкиша“, както с топлота са го наричали приятелите му, за да не допусне забравата да покрие направеното от него приживе. Авторката винаги повтаря, че не е писателка, а журналистка. Истината е, че с вещина, на която могат да завидят мнозина самоопределящите се като писатели, тя умее да създаде запомнящ се образ само с няколко словесни щриха. Така още в самото начало на книгата си ме заинтригува с описанието на един около 40-годишен мъж с изразителни очи и много жив поглед изпод гъстите вежди, облечен небрежно и още по-небрежно седнал с единия крак, подвит под него на стола в кафе-сладкарница „Дунав“ в едноименния хотел в центъра на Русе. Веднага става ясно, че човекът е странна птица, която от само себе си привлича вниманието на другите. След това първо запознанство с главния герой вече очаквах с нетърпение да науча цялата му история. А тя се оказа изпълнена с перипетии, с възходи и спадове, при които Илия Темков винаги успява да запази присъствие на духа.

Той е вторият син в семейството на Темко Темков, който е роден в Македония, впоследствие преселил се в София. Член на ВМРО, съратник на Георги Димитров, човек с леви убеждения, той възпитава в този дух и сина си. Любовта към музиката у малкия Илия обаче възниква извън родната стряха – при досега с пианото в дома на негови приятелчета от еврейско семейство. Родителите са му предопределили бъдеще на лекар, като по-големия му брат Иван, станал по-късно известен психиатър и невролог. Илия обаче вече е влюбен в музиката. Взема назаем цигулка от свой приятел, тръгва на уроци при Христо Петков – бащата на неговия бъдещ най-добър приятел Добрин Петков, и е приет в Държавната музикална академия, която завършва през 1949 г.   

 Като опитен журналист Нейка Кръстева представя по-нататъшното професионално развитие и личния живот на своя герой чрез многобройни свидетелства на хора, работили и общували с него, чрез негови лични писма до любимата му съпруга Румяна, чрез голямо количество документи, поместени в книгата. Те очертават образа на един талантлив, свободен духом човек, който винаги слуша сърцето си, без да се съобразява с идеологическите догми, налагани по времето на неговата младост и творческа зрялост. Доказателство е непоколебимостта му да се ожени за девойка от „неблагонадеждно“ от гледна точка на атеистичния комунистически режим семейство – бащата на избраницата му е пастир в Евангелистката църква, на същата църква се е посветила и майка й. Благодарение на настойчивостта на Илия Темков в крайна сметка той и Румяна сключват граждански брак и имат дългогодишен съвместен живот, изпълнен с любов.

Поради склонността си да отстоява собствена позиция Темков постоянно е ставал жертва на доноси и си е навличал партийни наказания. Авторитетът, който си е изградил като музикант обаче, му помага да излезе от неблагоприятните ситуации.

Читателят обаче ще открие и друг аспект на политическото разделение от времето на Желязната завеса – саботираното турне на Русенската филхармония в Австрия през 1967 г. Българските музиканти се натъкват на организационни неуредици, в австрийската преса се появяват преднамерени смазващи критики за концертите им. Очевидно е трябвало да се внуши, че оркестърът на една социалистическа страна не е на нивото на тези от Западна Европа. Турнето е преждевременно прекратено и музикантите ни се връща скоропостижно в България. За съжаление, на родна земя вместо с разбиране, ги посрещат с упреци, обидни подмятания и язвителни забележки. Нашенски нрави, основани на професионална завист! Темков дори получава строго партийно наказание. През следващите две години, 1968-а и 1969-а, Русенската филхармония има много успешни гостувания в Германия и Полша и австрийският инцидент е забравен.

В немалко моменти изпитвах патриотична гордост, четейки оценките на чуждестранни музиканти и експерти за качествата на Илия Темков като диригент, за проникновеното му усещане на музиката на класическите немски композитори. Неслучайно в периода 1956-1959, когато специализира дирижиране при главния диригент на Дрезденската филхармония Хайнц Бонгарц и посещава лекции по история на немската музика в Хумболтовия университет в Берлин, го канят да участва в концерти в Берлин, Ваймар, Дрезден, Лайпциг и Хале. Дори дирижира Оркестъра на Радио Берлин (1957-1960).

Впрочем, точно след завръщането си от Берлин той приема да стане главен диригент на Държавния симфоничен оркестър на Русе. На този пост той остава почти 12 години, „през които ще направи толкова много за музикалното развитие на града, колкото никой друг преди и след него“, подчертава Нейка Кръстева. Приносът му е не само в създаването на фестивала „Мартенски музикални дни“, но и тематичния фестивал „Зимни музикални вечери“, стремежът му да открива нови музикални таланти го подтиква да създаде конкурса за млади инструменталисти. Същевременно отдава много сили и жар в популяризирането на класическата музика чрез лекции пред разнородна публика и говори така увлекателно, че успява да запали у мнозина любов към тази музика, считана за елитарна.

Няма как да пропуснем и друга журналистическа находка на Нейка Кръстева – изявите на Илия Темков като музикален критик. Тя издирва в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ цялото течение на вестник „Музикален живот“, чийто главен редактор и активен автор от 27 януари 1981 до пролетта на 1983 г. е Илия Темков. Причината да се заеме с тази дейност е, че го изнервя липсата на актуални отзиви за музикални събития. Още в Русе той започва да пише такива отзиви за местната преса под различни псевдоними. По онова време в България излизат две месечни списания за музика, но в тях събитията се отразяват с голямо закъснение. С присъщата му енергия Темков успява да убеди отговорни фактори в необходимостта от музикален вестник и така поставя началото на двуседмичника „Музикален живот“, чиято редакция се помещава в сградата на Съюза на композиторите. Вестникът е с обичаен обем 8 страници. От позицията на журналист, отдал много години на печатните медии, Нейка Кръстева оценява високо качествата на този вестник, „направен по всички правила на професията, макар и от непрофесионалисти“. Текстовете рядко са подписани, освен на външните автори. Зад псевдонимите Свирец-Щурец и Щурец-Свирец се крие Илия Темков. И в амплоато си на музикален журналист, макар и под прикритие, Темкиша отказва да се съобразява с идеологическите щампи и това за пореден път привлича гръм и мълнии върху главата му. Скоро е сменен като главен редактор, а в края на 1983 г. вестникът е спрян. По това време героят на книгата вече е достигнал пенсионна възраст. Само че вече е станал верен рицар в служба на Музиката. „А рицарите не ги пенсионират, нали?“ – напомня авторката.

През следващите години работи с оркестрите в Шумен, Разград, Бургас, Варна, Сливен, Ямбол, Хасково, Пазарджик. Верен на музиката докрай!

Книгата на Нейка Кръстева е „истински словесен паметник“ на Илия Темков, по думите на неговата дъщеря Милена Темкова.

Изданието има и други достойнства. Едно от тях е Указателят, в който е дадена обстойна информация за всеки от музикалните дейци и други личности, споменати в текста. Другото безспорно достойнство е художественото оформление, дело на Мария Бакоева, което визуално въвежда читателя в света ва музиката чрез артистичните изображения на петолиния, ноти и други музикални символи.

Книгата вече предизвика голям интерес. Блестящо преминаха премиерите й в София и в Русе. Тя продължава да пътува към своите читатели!

Гергина Дворецка   

Сродни публикации на сайта ни:

„Присъдата“ от Нейка Кръстева – откровена и силна книга

„Присъдата“ от Нейка Кръстева – продължение на историята

Източник: www.evropaworld.eu