Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Публикувано:
14:04ч / 02.07.2023г
Брой прочитания:
165
Брой коментари:
0

Ако потърсите в интернет стихотворения на Христо Ботев на английски, най-вероятно ще попаднете на негови творби, преведени от Кевин Айърланд (макар преписваческите сайтове обикновено да пропускат името на преводача). Но кой е този литератор, който освен Ботев е превел и стихове на Елисавета Багряна, Иван Вазов, Пейо Яворов, Блага Димитрова и много други наши поети? Новозеландският поет Кевин Айърланд (1933-2023), който почина на 19 май т.г. в родния си град Окланд, Нова Зеландия, и който на 18 юли т.г. щеше да навърши 90 години, е носител на Ордена на Британската империя за заслуги към литературата, както и на Националната награда на Нова Зеландия за заслуги към литературата, дългогодишен председател на новозеландския ПЕН център. Кевин Айърланд е пребивавал в страната ни два пъти: в продължение на 20 месеца през периода 1959-1961 г. и за кратко през лятото на 1969 г. По време на първия си престой в София той се жени за българката Дона Маринова, тогава студентка по кинознание, която му помага при литературните преводи от български език. Когато заминават да живеят в Лондон, домът им е широко отворен за български интелектуалци, пребиваващи във Великобритания.

На 22 юни т.г. се състоя Литературна вечер в памет на Кевин Айърланд в галерия „Мисията“. Тя беше организирана от фондация „Европа и светът“ със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи. На нея журналистът Владимир Дворецки разказа за онлайн кореспонденцията си с Кевин Айърланд в последните месеци от живота му и за впечатленията на новозеландския поет от българските литературни среди от 60-те и 70-те години на ХХ век. Бяха прочетени откъси от непубликуваната в България мемоарна книга на Кевин Айърланд „Назад-напред“, която е посветена основно на преживелиците му у нас и личното му познанство с видни български интелектуалци като Цветан Стоянов, Васил Попов и Георги Марков.

На сайта ни публикуваме откъси от книгата в превод на Владимир Дворецки.

„Назад-напред“

Кевин Айърланд

Стр. 64

Морис и аз вървяхме по един булевард пред големите прозорци на кафенето на хотел „Славянска беседа“. Морис се спря и помаха на група млади хора, които бяха вътре. С тях го бе запознал Васил (Попов – б. пр.), малко преди аз да пристигна (в София – б. пр.). Те ни поканиха вътре на чаша кафе. Сред тях имаше една жена на име Дона Маринова, която беше истинска двойничка на актрисата Ингрид Бергман. Когато си тръгнахме, попитах Морис коя е тя, а той повдигна вежди с тревога и се поинтересува защо искам да знам.

„Влюбих се в нея“, казах аз за мое собствено удивление.

„О, не, не е вярно! – отвърна ми разстроеният Морис. – Не мислиш ли, че вече имахме достатъчно международно-поетични полукатастрофи, за да започнеш още една на своя глава?“.

„Нищо не мога да направя – отговорих му искрено. – Ще се оженя за нея“.

И нищо, което Морис би могъл да каже за моята идиотщина, или че би трябвало да ме сложат под ключ, или за опасностите, които ни дебнат при пътуване, или за пресметливите сирени от Балканите, би могло да ми повлияе дори най-малко. Никакви разумни аргументи не можеха да ме вразумят.

Макар да не можех да говоря на български, съумях да предложа брак на Дона на развален френски. Моите думи имаха поразителен ефект. Тя дотолкова се изуми, че се строполи от някакъв вид крампа и трябваше да бъде откарана в болница. Когато се съвзе, тя се съгласи да се омъжи за мен в двуседмичен срок. Изобщо не ми хрумна, че би могло да има някаква алтернатива на това главоломно бързане, и че бих могъл да разполагам с цялото време на света. Аз бях млад, и следователно изпитвах лудо нетърпение.   

Стр. 126

Макар Живков да имаше репутацията на човек, който говори рязко и води сравнително обикновен начин на живот, за него също така се знаеше, че изпитва колосална суетност, що се отнася до литературата. Той се смяташе за неосъществен автор – в неговия случай, за писател, който никога не е бил свободен да изпълни предначертанието си и да публикува художествените си творби, за които огромният му талант давал идеални възможности, но той постоянно трябвало да издава безкрайни томове с прекрасните си събрани изказвания пред обожаващата го публика. Една вечер в почивната станция на писателите на Черно море имах привилегията да го чуя и да го видя отблизо, когато си позволяваше да даде пълно воля на тези щури фантазии.

Макар да бе скъпият и любим баща на нацията, Живков изпитваше странно недоверие към своя народ. Вестта за посещението му в курорта бе разкрита пред намиращите се там хора само няколко часа преди пристигането му. После, около час преди очакваната му поява, цялото място бе отцепено от тежко въоръжени елитни военнослужещи в униформи. Скоро след това всички стаи и обекти – дори храстите в градината и лозето под нас, бяха прочистени от групи цивилни полицаи с радиостанции. Всички бяхме обискирани за скрито оръжие, а после ни заключиха в голямата столова. Когато полицаите се увериха, че нямаме оръжие, и че не сме подготвили засада или сме заложили бомба, беше ни позволено да седнем по масите, докато наблюдавахме в пълна тишина как пристига огромна руска лимузина ЗИЛ. След това доведоха един нисък, набит мъж с посивяла коса. Покрай стените стояха полицаи с автомати, и наблюдаваха вторачено публиката. Неколцина писатели започнаха видимо да се потят пред властелина на техните съдбини. Ръцете им трепереха върху масите пред тях. Без съмнение, Живков излъчваше интензивно енергийно поле, което оказваше влияние върху цялата публика. Това бе идеалният образ на един малък, изпъчен, подобен на Мусолини параноичен второкласен диктатор – до последния детайл.  

Без да ползва записки, и без нито веднъж да се запъне, Живков се впусна в дълга, просташка и бясна тирада срещу своите писачи. Можах да разбера голяма част от нея без чужда помощ.

Българските писатели не създавали оптимистични произведения. Имало прекалено много негативизъм. Космополитизмът – „един от най-страшните грехове в сталинисткия канон“, бил заразил техните таланти. А най-лошото престъпление било в това, „къде са социалистическите герои, модели за новите мъже и жени на бъдещето?“.   

Превод от английски: Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Източник: www.evropaworld.eu