Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Публикувано:
18:43ч / 25.06.2023г
Брой прочитания:
256
Брой коментари:
0

Корицата на последната стихосбирка на Кевин Айърланд с негов фотопортрет, заснет в Лондон от известната фотографка Ида Кар малко преди поетът да се отправи на път към София през 1959 г.

Публикуваме втората част от презентацията на журналиста Владимир Дворецки по време на литературната вечер в памет на Кевин Айърланд (1933-2023), която се състоя в галерия „Мисията“ на 22 юни т.г. Тя беше организирана от фондация „Европа и светът“ със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи. В първата част стана дума за това как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски. По-нататък Владимир Дворецки се спря на личното творчество на Кевин Айърланд – негови стхихове, преведени на български, и мемоарната му книга „Назад-напред“, в която разказва за връзките си с България и приятелството си с известни наши интелектуалци.

Редно е да разкажем и за собственото литературно творчество на Кевин Айърланд, който бе смятан за доайен на новозеландската поезия. Приживе той е издал 27 свои стихосбирки и десет книги с проза, някои от които са получили важни литературни награди. Той също така е автор на либретото на операта „Снежната кралица“ на композитора Дейвид Уорд, която е била поръчана от Би Би Си и е излъчвана по британската радиостанция. Когато идва у нас през лятото на 1959 г., Кевин е едва 26-годишен, но вече е публикувал доста свои стихове в периодични издания в родината си. Освен това, през септември 1957 г. той основава заедно с приятеля си Джон Йелаш литературното списание „Мейт“, които излиза чак до 1977 г. Докато е в България, Кевин изпраща свои стихове за публикация в „Мейт“. Ето корицата на списанието:

и две от стихотворенията на Кевин Айърланд, публикувани в списание „Мейт“ през декември 1960 г. :

В мемоарната си книга той помества и едно по-интересно за нас стихотворение – „Есен в изгнание“, което е започнал да пише в деня, в който постъпва на работа в Комитета за приятелство и културни връзки с чужбина през 1959 г..

Представям го в оригинал и в мой превод на български:

Есен в изгнание

Кевин Айърланд

Времето изстъргва златния варак

от слънцето, от уличните лампи

и от купола на катедралата,

и го разхвърля из града

по есенните листа.

Улиците дрънчат и хрускат,

докато си проправяме път,

подритвайки златните талази.

По високите дървета вятърът седи

като банков чиновник,

сортиращ банкноти.

Разсеян, отруден вятър.

Колкото и бързо да напира

през новите пачки от купюри,

времето му ги отскубва

от неудържащите пръсти.

При този трафик на имане,

денят умира от нелекувана настинка

и улиците бързо гният в злато.

София, 1959 г.

Публикувано в мемоарната му книга „Назад-напред“, 2002 г.

Превод: Владимир Дворецки

Литературната кариера на Кевин Айърланд се развива, след като той напуска България заедно с Дона и се установява да живее в Лондон. Той пише стихове, докато работи нощна смяна като коректор във в. „Таймс“. Кевин обаче публикува всичките си книги в родината си. Той сподели с мен, че за да си намери жилище в британската столица, голямо съдействие му е оказал братовчедът на Дона „Пиер“ – бившият български дипломат и известен интелектуалец Петър Увалиев. По-късно Кевин му връща услугата, като се съгласява да стане редактор на неговата монография за художника Търнър. Вратите на дома на семейство Айърланд са широко отворени и за други наши интелектуалци като Пашанко Димитров, контрабасист от Лондонския симфоничен оркестър, писателят дисидент Георги Марков, с когото са живеели на съседни улици в квартала Клапам, както и други командировани за кратко българи, като неговият приятел – писателят Васил Попов. Благодарение и на тази своя щедрост, Кевин вече е оставил следа в българската литературна история. В своя роман „Времето на героя“, чието първо издание е от 1968 г., Попов описва новозеландския си приятел в образа на ирландския поет Патрик, който развежда главния герой из Лондон. Кевин поясни, че българският писател е използвал много негови изказвания. Васил Попов му превел какви думи е сложил в устата му и новозеландецът се съгласил, че трактовката е правилна.

Корицата на романа „Времето на героя“ от Васил Попов, изд. „Народна младеж“, второ издание от 1979 г.

Знам само за два превода на стихове от Кевин Айърланд на български език. За тях разбрах от един брой на вестник „Литературен фронт“ от 1969 г., който самият автор любезно ми прати заедно с няколко свои книги. Като преводач от английски е посочен Цветан Стоянов. За съжаление, не разполагам със стихосбирката „Educating the Body” “Образование на тялото“ от 1967 г., където са публикувани.

В „Назад-напред“ Кевин Айърланд описва детайлно приятелството си с Цветан Стоянов. Той изразява бурно гнева си от ранната смърт на Цветан, който си отива от този свят едва 41-годишен след неуспешна операция на апендикса, направена през 1971 г.. Кевин твърди, че комунистическите власти нарочно са причинили смъртта на видния интелектуалец и преводач. Тази версия се споделя и от литературоведа Йордан Василев (съпругът на Блага Димитрова). Кевин Айърланд написва стихотворение, озаглавено In Memory: Tsvetan Stoyanov (В памет на Цветан Стоянов), и го публикува на три пъти – в списанието Poetry New Zealand през 1974 г., в стихосбирката си Orchids, Hummingbirds and Other Poems (Орхидеи, колибрита и други стихотворения), издадена същата година, и в Selected Poems, 1963-2013 (Избрани стихотворения, 1963- 2013 г.). За съжаление, нямам достъп до това стихотворение. Търсачката Google Books ми дава възможност да видя само началото:  Kevin Ireland. In Memory : Tsvetan Stoyanov died Sofia 1971 under the first snowfall your city seems smaller the streets narrower the eyes of the windows half – closed the doors hunched in chill shadow like men in overcoats the sun as …(В памет на Цветан Стоянов, починал в София през 1971 г. Под първия снеговалеж твоят град изглежда по-малък, улиците – по-тесни, очите на прозорците – полузатворени, вратите – сгушени в мразовити сенки като мъже с балтони…).

В своята мемоарна книга Кевин отделя подобаващо място и на Георги Марков. Той ми обясни, че се е запознал с него още в България, но по онова време не е общувал много с него, тъй като тогава Марков е бил от „висшето общество“. След като писателят емигрира в Лондон обаче, двамата стават близки приятели. Кевин и Дона превеждат на английски пиеси на Георги Марков, включително и „Архангел Михаил“, с която той печели първа награда на международния театрален фестивал в Единбург през 1974 г. Това е вероятно първата международна награда за произведение на български писател! В литературния архив на Кевин Айърланд в Националната библиотека на Нова Зеландия се пази машинописният оригинал на неговия превод на „Архангел Михаил“ със собственоръчно нанесени поправки. Там е съхранена и програмата за една постановка на „Да се провреш под дъгата“ на Георги Марков в Нова Зеландия – вероятно първата постановка на българска пиеса в тази страна.

В „Назад-напред“ новозеландският поет разкрива и досега неизвестни у нас подробности за убийството на нашия писател през 1978 г., както и последвалото полицейстко разследване. Кевин разказва, че негов познат го е разпитвал за маршрута на Георги Марков преди и след работа в Би Би Си малко преди покушението. Той споделил това със следователите, но за съжаление не казва в кого се е усъмнил.

Надявам се, че от всичко, което казах и показах, сами сте се убедили в големия принос на Кевин Айърланд за българската литература. Като филолог смятам, че някои от преводите му на българска поезия са далече от съвършенството, но те биха могли да се шлифоват така, че да заблестят още повече. Добре би било да се издаде и книга с преводи на български език на негови избрани стихотворения. Но още по-важно е да се намери добър издател за „Назад-напред“, която дава невероятно живописна картина за българската действителност през 60-те и 70-те години на ХХ в.

 В една от главите например се описва срещата на Тодор Живков с български писатели през лятото на 1969 г., на която Кевин Айърланд става очевидец. Може да чуете този епизод в мой превод.

  Гергина Дворецка чете откъса от „Назад-напред“, в който Кевин Айърланд описва срещата на Тодор Живков с български писатели в почивната им станция край Варна през 1969 г.

След кошмарната среща Кевин запитал известен наш писател какво мисли за речта на Живков. Писателят му отвърнал: „Той е много велик човек“. Кевин настоял той да каже мнението си за речта, и писателят прошепнал: „Това беше много велика реч“. От този епизод става ясно, че „Назад-напред“ е на нивото на „Задочните репортажи за България“ на Георги Марков, и би трябвало да стане достояние на българската общественост. След демократичните промени у нас Кевин е представен само от един сборник с негови преводи на български поети, както и една пиеса на Николай Хайтов. Той е публикуван от издателство „Алтера“ през 2014 г., като негов редактор е Жени Божилова-Хайтова. Сред показваните тук снимки ще видите корицата на книгата:

Искам само да привлека вниманието ви към посвещението, което той ми написа върху последната си стихосбирка Just Like That (Просто така), публисувана през 2021 г. „На Владимир Дворецки“, задето питаше и търсеше, с най-добри пожелания. Кевин Айърланд“.  

На финала на презентацията виждате снимка на корицата на последната му книга, отпечатана през 2022 г. Това е третата му мемоарна книга, озаглавена „A Month At The Back Of My Brain”, а на корицата му има негов автопортрет.

Кевин ме предупреди, че в нея няма нищо за България, но все пак ме запита дали не искам да му изпратя и нея. Много негови познати изтъкнаха след кончината му изключителната му щедрост. Те също така отбелязаха, че той бе дългогодишен председател на новозеландския ПЕН-център, както и един от 15-те пожизнени членове на Новозеландската литературна академия.  

Както казах, все още не съм открил записи на Кевин, в които той да чете свои преводи на българска поезия. Мога обаче да ви пусна постнат във „Фейсбук“ видеоклип, в който видният поет чете своето стихотворение A Fine Morning At Passchendaele през 2019 г. на най-голямото гробище за военнослужещи от Британската общност  в Тайн Кот, Белгия. В сражението при Пасхендал (или Пашъндейл, както се произнася от англоговорещите) през есента на 1917 г. са загинали хиляди войници, в това число и много новозеландци.

Стихотворението, което Кевин Айърланд чете тогава може да намерите тук.

Междувременно аз уведомих вдовицата на Кевин – проф. Джанет Уилсън, преподавателка в университета в английския град Нортхамптън, за подготовката на тази литературна вечер в негова памет. Тя изрази задоволството си и изпрати най-добрите си пожелания за успешното й протичане. От своя страна проф. Уилсън ми съобщи, че на 25 юни, неделя, в Окланд ще се проведе друго събитие, на което ще се чества животът на Кевин Айърланд. На него ще говорят близки на поета, а негови колеги ще прочетат свои стихове, написани в негова памет. Ще бъде изпълнена и песен по негово стихотворение. Събитието ще се излъчва на живо по Зуум, а по-късно записът ще бъде качен в Ютюб. 

На финала добавям и снимка от сватбата на проф. Джанет Уилсън и Кевин през 2012 г.

Още по темата на сайта ни:

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Източник: www.evropaworld.eu