Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд

Публикувано:
12:56ч / 24.06.2023г
Брой прочитания:
396
Брой коментари:
0

На снимката отляво надясно: Владимир Дворецки, Гергина Дворецка, проф. Александър Шурбанов, Снежана Йовева-Димитрова. Снимка: Десислава Денкова

Литературна вечер в памет на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), преводач на Ботев и други български автори на английски се състоя на 22 юни т. г. в галерия „Мисията“. Тя беше организирана от фондация „Европа и светът“ със съдействието на Държавния културен институт към министъра на външните работи.

Плакатът за събитието. Снимка: Къдринка Къдринова

Във встъпителните си думи Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавния културен институт, припомни, че това е второто събитие, което в кратък период от време Институтът осъществява съвместно с фондация „Европа и светът“. Първото беше литературният рецитал „Франкофонски музи“ на 15 май, посветен на 30-годишнината от членството на България в Международната организация на Франкофонията. Г-жа Йовева-Димитрова поздрави фондация „Европа и светът“ за инициативата да се популяризира у нас приноса на Кевин Айърланд за българската култура.

Говори Снежана Йовева-Димитрова

Гергина Двореца, председател на фондацията, благодари за подкрепата на Държавния културен институт на тази инициатива, като сподели, че тя има и конкретна цел: новозеландският поет, свързал част от живота си с България, да бъде отличен посмъртно с орден „Св. Св. Кирил и Методий“ за приноса му в популяризирането на българската литература и култура по света.

Аргументи, че Кевин Айърланд е достоен за това отличие, представи журналистът Владимир Дворецки в презентация си „Кой е Кевин Айърланд – преводачът на Ботев и Багряна на английски“, която публикуваме отделно на сайта ни.

Владимир Дворецки

Владимир Дворецки разказа за онлайн кореспонденцията си с Кевин Айърланд, която води в последните месеци от живота му, и за спомените, които новозеландският поет споделя за българските литературни среди от 60-те и 70-те години на ХХ век, когато е бил женен за българката Дона Маринова. Бяха прочетени преводи на Кевин Айърланд на стихотворения на Ботев и Багряна, както и авторски стихове на самия Кевин в превод на български от Цветан Стоянов (1969 г.).

Гергина Дворецка чете стихове на Кевин Айърланд в превод на Цветан Стоянов, публикувани във в. „Литературен фронт“ през 1969 г.

Прозвучаха и преведени от Владимир Дворецки откъси от непубликуваната в България мемоарна книга на Кевин Айърланд „Назад-напред“, в която той разказва за двете си пребивавания в страната ни – от 1959 до 1961 г. и през 1969 г.

Интерес предизвика откъсът от романа на писателя Васил Попов „Времето на героя“, в който прототип на ирландския поет Патрик е самият Кевин Айърланд. Описанието, което с много топло чувство му прави българският автор, е автентичен портрет на новозеландеца като човек и поет. Присъстващите имаха възможност да чуят и автентичния глас на Кевин Айърланд във видеоклип, в който поетът чете своето стихотворение A Fine Morning At Passchendaele през 2019 г. на най-голямото гробище за военнослужещи от Британската общност  в Тайн Кот, Белгия. В сражението при Пасхендал (или Пашъндейл, както се произнася от англоговорещите) през есента на 1917 г. са загинали хиляди войници, в това число и много новозеландци.

Видеозаписът от 2019 г., в който звучи автeнтичният глас на Кевин Айърланд

След като направи презентацията си, Владимир Дворецки допълни, че Кевин Айърланд не е единственият преводач на Ботев на английски. Негови стихове превеждат проф. Марко Минков, както и видният британски преводач Питър Темпест. След демократичните промени с това се зае и писателят Кристофър Бъкстън, който преподаваше английски в езиковата гимназия в Бургас. Очаква се в бъдеще да се проведе семинар с участието на студенти от НБУ, на който не само да се разкаже за живота и творчеството на Кевин Айърланд, но и да се сравнят преводите на Ботев, които е направил той, и преводите на другите споменати по-горе преводачи. 

Въпреки многото литературни и светски събития, които се провеждаха по същото време, вечерта в памет на Кевин уважиха видни интелектуалци като проф. Александър Шурбанов, който лично се е познавал с него и българската му съпруга Дона, преводачи, преподаватели, приятели и партньори на фондация „Европа и светът“ от Асоциацията на преподавателите по и на френси език в България с председател Вяра Любенова, София Шигаева-Митреска – директор на Центъра по азербайджански език и литература при Софийския университет, председателя на Българо-финландското дружество за приятелство и дипломат от кариерата Владимир Данчев, представителите на СБЖ Къдринка Къдринова и Мая Петкова-Константинова, Августа Манолева от Института за български език при БАН, както и на други заинтригувани от темата за новозеландския поет, приятел на България.

Един  от първите въпроси след презентацията на Владимир Дворецки беше за брака на Кевин Айърланд с българката Дона Маринова.

Единствената снимка на Дона (третата отляво надясно), която Владимир Дворецки е успял да намери в интернет

Владимир Дворецки поясни, че семейният им живот е продължил около 13 години. В книгата си „Назад-напред“ Кевин признава, че вината за раздялата им е негова. По съвет на свой приятел той си купил мотопед, с който кръстосвал Лондон и околностите, и така се срещнал с бъдещата си съпруга, англичанката Карълайн Гонт. След раздялата им Дона също се омъжва повторно – за българския моряк Крис Колев. И той, и преводачката Аглика Маркова, която също е познавала Дона лично, твърдят, че Дона винаги е говорила с добро чувство за бившия си съпруг. И двамата не са имали свои деца от браковете си. Впоследствие Кевин осиновява двамата синове на втората си съпруга. През 2012 г. се оженва за трети път за проф. Джанет Уилсън от университета в английския град Нортхамптън.

Проф. Александър Шурбанов сподели личните си впечатления от Кевин Айърланд и българската му съпруга Дона:  

„Имах късмет да се видя с Кевин и с Дона в Лондон, когато работех в Лондонския университет между 1968 и 1971 г.. Особено ярък е споменът ми за Дона, която гореше от желание българската поезия да влезе в английското битие, да се докаже в Англия, и тя се надяваше, въпреки че те се разделиха с Кевин, да продължи тази работа върху български стихотворения“.

Говори проф. Александър Шурбанов. Снимка: Къдринка Къдринова

По-нататък проф. Шурбанов се спря по-обстойно на темата за преводите:

„На мен ми се струва, че Ботев е поет, който е непреводим. Аз самият съм преводач и много трудно ми е да го кажа, но мисля, че той на английски не може да се преведе, защото е толкова свързан с българската специфична душевност от възрожденския период, с българската народна песен, че е трудно да се преаранжира в една друга поетика с други очаквания, каквито са английските. Проф. Марко Минков беше превеждал Ботев заедно с майка си, която е англичанка и е също специалистка по фолклор – тя основно се занимаваше с това, и преводът (му – б. р.)е мъртвороден. Жалко е, че трябва да го кажа. И повечето от преводите на Кевин – в тях го няма този жив дух на Ботев, който ние всички българи чувстваме. Боя се, че той е само за нас. Но Багряна той преведе с голямо желание, с голямо удовлетворение. И ако има някакъв грях в тези преводи, той е в това, че има известно отклонение от оригинала. Но това е позволено при превода, стига да не се получи фалшив образ в стихотворението. Те са вдъхновени преводи. Струва ми се, че на него му лежаха най-много стихотворенията на Багряна, като той ги усещаше, както и на Яворов. Той имаше специален афинитет към тези стихове. Много е добре, че вие сте влезли през последните дни на този значителен поет и приятел на България, в пряка връзка с него. Това, което ни прочетохте днес, трябва на всяка цена да бъде публикувано, според мен. Много се надявам, че България ще му даде дължимото, защото той е направил немалко за българската поезия. По някакъв начин тази книга, в която той разказва за своите преживявания – „Назад-напред“, трябва също да излезе на български език. Трябва да го познаваме. Така, като той се е интересувал с обич към българите и е боледувал за техните страдания, за техните болки, ние би трябвало да се отзовем, макар и късно, макар и след като той си отиде от този свят, да го запазим в културната памет на България.“

Владимир Данчев зададе въпрос за произхода на фамилното име на Кевин Айърланд. Владимир Дворецки разказа, че рожденото име на новозеландския поет е Кевин Марк Джаузи. Това фамилно име явно не му е звучало много поетично, и затова той си го сменя официално. В интервю за сайта на Литературната академия на Нова Зеландия (той бе един от 15-те й пожизнени членове) Кевин обяснява, че си избрал новото фамилно име от табелката на една улица в центъра на Окланд – Ireland Street (Айърланд стрийт), докато вървял към офиса на службата по административните въпроси. „Има хора, които са дали имената си на улици, но аз съм обратният случай: наименувах се на улица в квартала Понсънби“, заявява той.

Табелката на улица „Айърланд“ в Окланд, Нова Зеландия, от която Кевин взема своя псевдоним. Снимка на Литературната академия на Нова Зеландия

Литературната вечер в памет на Кевин Айърланд беше само първата стъпка за популяризирането у нас на един талантлив новозеландски поет със свой принос в българската култура, за когото почти нищо не се знае в България. Време е той да заеме полагаемото му се място в историята на българската литература.

В края на литературната вечер в памет на Кевин Айърланд в галерия „Мисията“ на 22 юни 2023 г. Отляво надясно: Снежана Йовева-Димитрова, Гергина Дворецка, Къдринка Къдринова, Владимир Дворецки, проф. Александър Шурбанов

От своя страна вдовицата на Кевин Айърланд, проф. Джанет Уилсън, е съобщила, че на 25 юни, неделя, в Окланд ще се проведе друго събитие, на което ще се чества животът му. На него ще говорят близки на поета, а негови колеги ще прочетат свои стихове, написани в негова памет. Ще бъде изпълнена и песен по негово стихотворение. Събитието ще се излъчва на живо по Зуум, а по-късно записът ще бъде качен в Ютюб. 

Подробен фоторепортаж от събитието може да видите тук.

Ето как други медии отразиха събитието:

Интервю на БТА с Владимир Дворецки по повод литературната вечер в памет на Кевин Айърланд

Репротаж от проявата в сайта на СБЖ

Още по темата на сайта ни:

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Източник: www.evropaworld.eu