На снимката отляво надясно: Снежана Тодорова – председател на СБЖ, литературната критичка Благовеста Касабова, литературната изследователка и писателка Катя Зографова, Гергина Дворецка, Ненка Евлогиева

На 28 септември 2024 г. отдадохме заслужена почит на голямата поетеса Дора Габе, като засадихме бели теменужки край вековното дърво в градинката зад софийската черква „Св. Вмчк. Георги Победоносец“.

Това не бе проява на екстравагантност. Известно е, че Яворов често е подарявал на красивата студентка именно бели темевужки – „печални бледни теменуги“, както ги описва в свое стихотворение. А самата Дора озаглавява първата си стихосбирка „Теменуги“. Това е първият сборник със стихотворения, издаден от българска поетеса, през далечната 1908 г. Поради това литературната изследователка Катя Зографова нарече Дора Габе „Нейно Теменужество“. Именно по време на ръководената от нея литературна обиколка в памет на голямата ни поетеса, осъществена това лято, забелязах наклоненото вековно дърво на мястото, където е бил дворът на къщата на Петър Габе – бащата на Дора. Катя установи, че семейство Габе е живяло на ул. „Цар Борис“ (днес „Княз Борис I“) №37. Сграда с такъв номер днес няма, най-вероятно е била унищожена при бомбардировката на 20 декември 1943 г. Наклонът на вековното дърво към църквата може би се дължи на експлозия на авиобомба.

Най-логично би било да отдадем почит на Дора Габе на рождения й ден. Но точната дата така и не е известна, знае се само, че се е родила през лятото на 1888 г. в добруджанското село Дъбовик. През лятото на тази година обаче не успяхме да организираме честване. Междувременно ми хрумна идеята да засадим бели теменужки около дървото, което е жив спомен за Дора Габе, а също така и за предишния собственик на къщата – големият наш интелектуалец Константин Величков. Оказа се, че за да се осъществи тази идея, крехките растения трябва да бъдат засадени до края на септември. Поради това спешно организирахме събитие във „Фейсбук“, макар да се оказа, че няма да могат да присъстват много хора, които обичат Дора Габе и полагат усилия да запазят паметта за нея. Държахме на събитието да присъства уредникът на Дом музей „Дора Габе“ Добрин Добрев-Финиотис, но той беше заминал за Добруджа – родния край на поетесата и на самия него.

Край вековното дърво се събрахме аз, съпругата ми Гергина Дворецка – поетеса, журналистка и председател на семейната ни фондация „Европа и светът“, Катя Зографова и общественичката Ненка Евлогиева, която е радетел за популяризирането на културното наследство на Константин Величков. Малко по-късно към нас се присъединиха председателката на Съюза на българските журналисти Снежана Тодорова и литературната критичка Благовеста Касабова, която живее близо до градинката зад църквата „Св. Вмчк. Георги Победоносец“.

Първо прикрепихме към ствола снимка на Дора Габе по време на разходка из двора на бащината й къща през 1913 г. След това изкопахме малки дупки около дървото, в които трябваше да посадим теменужките.

Владимир Дворецки и Катя Зографова

Откривайки събитието, аз изтъкнах заслугите на Катя Зографова за разкриването на неизвестни моменти от живота и творчеството на Дора Габе и й дадох думата. Катя разказа за духовната връзка между голямата поетеса и нейният литературен ментор Яворов, като подчерта, че кодът на белия цвят на невинността е онзи, чрез който поетът мисли за младата си възлюбена, когато всеки ден й оставя букетчета теменужки в хотел „Империал“ на ул. „Солунска“ – там живеят начинаещите поетеси Екатерина Ненчева и Дора Габе. „Дълго време си мислехме, че Яворов й е носел обичайните лилави теменужки, докато в едно нейно интервю забелязах един важен детайл, че теменужките са били бели“ – уточни изтъкнатата литературна изследователка.

После Катя прочете есенно стихотворение от Дора Габе, в което лирическата героиня се идентифицира с дърво, и добави, че природната, виталната, свръхчувствителната поетеса умее да разговаря с „камъните и дърветата“ още от детството си в Добруджа до библейските си старини. За финал Катя Зографова прочете едно от най-популярните късни стихотворения на поетесата, с което тя отправя своя страстен призив за живот: „Почакай, слънце!“.

На свой ред аз прочетох откъси от друго стихотворение на Дора Габе, в което се описва градина – вероятно тази, в която някога е растяло старото дърво, както и стих на Константин Величков, който визира същото място. Гергина изрецитира популярно детско стихче на Дора Габе, което е запомнила още от ученическите си години.

Накрая дойде време за основната ни дейност – засадихме бели теменужки и един плик семена около дънера и ги поляхме обилно с вода. Най-голямо усърдие като градинар прояви Ненка Евлогиева.

Катя Зографова и Ненка Евлогиева

В края на събитието си направихме обща снимка пред дървото на Дора Габе със засадените пред него бели теменужки (първата снимка в настоящата публикация). Надяваме се, че тези цветя ще оцелеят, и ще припомнят на почиващите си в градинката за голямата ни поетеса.

Владимир Дворецки

Подробен фоторепортаж от събитието може да видите тук. Снимки: Гергина и Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Вековно дърво пази спомена за Константин Величков и Дора Габе

Стотина почитатели на Дора Габе обиколиха София по нейните стъпки

„Една българска роза“ повдигна творческия дух в Дом „Дора Габе“

Източник: www.evropaworld.eu