Изглежда ли ви невероятно световноизвестният аржентински писател Хулио Кортасар да се е повлиял от един унгарски автор, за когото в България не се знае много, макар че е ярък представител на европейския модернизъм – Михай Бабич (1883-1941)? На мен този еретичен въпрос ми хрумна, докато четях романа на Бабич, „Халифът-щърк“, написан през 1913 г. и публикуван през 1916 г., който излезе на български в блестящия превод на Светла Кьосева (изд. СОНМ, 2017 г.).

Вече съм описала в публикация на сайта ни как романът на Михай Бабич постоянно ми напомняше разказа на Хулио Кортасар  „Нощта, възнак“ от сборника „Всички огньове“ (в превод на Румен Стоянов). И в двете произведения се редуват два паралелни сюжета, единият от които е реалност, а другият – сън, но на моменти читателят не е наясно кое точно е сънят. Това се разбира чак на финала, който и при двамата автори е изненадващ.

Разбира се, романът на Бабич и разказът на Кортасар нямат нищо общо в съдържанието си. В „Халифът-щърк“ повествованието се води ту от главния герой Елемер Табори – красив, умен младеж от уважавано богато семейство, ту от името на негов двойник, който е пълната му противоположност по външност, по интелигентност и произход. Логиката на живота подсказва, че именно двойникът с нещастна съдба е реалният герой. Но се оказва, че не е така. В разказа на Кортасар „Нощта, възнак“ паралелно с повествованието за катастрофирал мотоциклетист, който попада в болница и му предстоят медицински процедури, изниква и сънят му за индианец, който е взет в плен и предстои да бъде принесен в жертва. За читятеля няма нищо по-естествено от това мотоциклетистът да е реалният герой, а индианецът – негов сън, но накрая излиза точно обратното.

Когато отново препрочетох разказа на Кортасар, открих детайл, който ми се стори като съвсем умишлено позоваване на Бабич. В „Халифът-щърк“ Елемер Табори осъзнава, че другото му Аз, писарят, е сън, по това, че, когато се вижда като писар, не знае името си. А ето и третото изречение от разказа „Нощта, възнак“ на Кортасар: „… и той – нали за самия себе си, за да мисли, нямаше име – яхна машината…“ При досегашните прочитания на този разказ не бях обръщала внимание на дребната подробност с незнанието на името, която още в самото начало е трябвало да подскаже изненадващия финал – че мотоциклетистът е сън на индианеца, който чака реда си с останалите обречени на жертвоприношение.

Стори ми се, че това съвпадение не може да е случайно.

Когато човек се натъкне на такова съвпадение, първата му мисъл е кой от кого се е повлиял. Нямаше никакъв начин Михай Бабич да е „изкопирал“ похвата от Кортасар, защото „Халифът-щърк“ е публикуван две години преди раждането на аржентинския писател (1914 г.). Но пък беше ли възможно той да е взаимствал от унгареца? А защо не, след като е известно, че през 1951 г. се премества в Париж, където остава до края на живота си, и там може да се е запознал с произведенията на централноевропейски автори.

Впоследствие се задълбочих в проучването на тази тема и открих, че „унгарската връзка“ в професионалната и творческа биография на Кортасар се появява още докато той е в Аржентина. На младини писателят е работил в преводаческото бюро на унгареца Золтан Хавас в Буенос Айрес и е възможно чрез него да е попаднал на произведения от Бабич. В издадената наскоро на български език книга на Кортасар „Бестиарий“ (изд. „Агата-А“) в превод на Лиляна Табакова намерих разказ, в който действието се развива паралелно в Буенос Айрес и… в Будапеща – „Далечна“. Той беше публикуван на сайта на секция „Художествена литература и хуманитаристика” към Съюза на преводачите в България. Разказът „Далечна“ е като интерпретация и своебразно продължение на сюжета в „Халифът-щърк“. Тук аналогията е много по-силна, защото главната героиня на Кортасар, Алина Рейес, има чувството, че далечната й унгарска двойничка страда, студено й е, бият я. Същите мъчителни усещания има за двойника си и глезеният от съдбата младеж Елемер Табори от романа на Бабич. Накрая Елемер решава да се срещне със своя злощастен двойник. Самата среща не е описана, но резултатът от нея е фатален. Героинята на Кортасар Алина Рейес, която живее в Буенос Айрес, също е неудържимо привлечена от натрапчивата мисъл за своя двойничка в Будапеща и предприема пътуване дотам. Само че Кортасар описва подробно тази среща. Тя също завършва зле, защото Алина Рейес и двойничката й разменят местата си. Имам чувството, че онова, което липсва в романа на Бабич – как човекът се изправя лице в лице срещу своя двойник, е доразвито от Кортасар в разказа „Далечна“.

В „Бестиарий“ на Хулио Кортасар намерих сходство и с художествените похвати на съвременната унгарската писателка Едина Сворен, преведена на български от Светла Кьосева. В случая обаче очевидно унгарката се е повлияла от аржентинеца, защото е родена през 1970 г., т.е.  била е 14-годишна, когато той е починал. Става дума за разказа „Главоболие“ от „Бестиарий“, публикуван на български и със заглавието „Цефалея“ в превод на Емилия Юлзари в антологията „Латиноамериканска фантастика“(изд. „Хр.Г.Данов“, 1079 г.). В него повествованието се води от първо лице множествено число и не се разбира нито колко човека се включват в това „ние“, нито дали са мъже или жени. Не става съвсем ясно и кой извършва определено действие, защото се употребява изразът „единият от нас“. Накрая лично аз стигнах до извода, че става дума за мъж и жена, без да съм съвсем сигурна. Нещо подобно бях открила в два от разказите на Едина Сворен от сборника „Брудершафт“ (изд. СОНМ, 2016 г.). Единият, „Така си живеем“, е за странно семейство с три деца, които разказват за родителите си, за живота вкъщи и в училище. Известно време впечатлението е, че всичките са момчета, но в крайна сметка постепенно се разбира, че едното е момиче, което родителите по неизвестни причини държат да представят за момче. В друг разказ от същия сборник, „Кратките нощи на жената, която ни даде подслон“, семейна двойка отива с бебето си на почивка и наема къща. В деня на заминаването им единият от съпрузите остава при хазайката, но ще се изненадате кой е той. В двата цитирани разказа на Едина Сворен, повествованието се води в първо лице множествено число и не е ясно кой точно извършва дадено действие, защото, също както в „Главоболие“ от „Бестиарий“, се използва формулировката „единият от нас“.

Очевидно между Кортасар и унгарските писатели има взаимна симпатия и творчески обмен. А до тези свои открития като читател стигнах благодарение на две талантливи преводачки, които заслужено бяха високо оценени за работата си по споменатите тук книги: Лиляна Табакова получи националната награда „Христо Г.Данов“ за 2019 г. за превода си на „Бестиарий, а през 2016 г. Светла Кьосева беше отличена с годишната награда на Съюза на преводачите в България за „Брудершафт“ от Едина Сворен.

Очевидно не само аз съм забелязала „унгарска връзка“ при Кортасар. В интернет попаднах на публикацията „Унгарски персонажи в творчеството на Кортасар“ („Personajes húngaros en la obra de Cortázar“, Colindancias 3 / 2012, pp. 71-86). Авторката, Илинка Илиан Църану, е професор в Западния университет в Тимишоара, Румъния. Според нея, „в творческата вселена на Кортасар съществува една въображаема страна, наречена Унгария“. Проф. Църану се позовава на три „унгарски персонажа“ при Кортасар. Единият е двойничката на Алина Рейес от разказа „Далечна“ („Бестиарий“), а другите са Осип Грегоровиус, двойникът на Орасио Оливейра от романа „Игра на дама“ (1963 г.), и графинята вампир Ержебет Батори, спомената в романа „62.Модел за сглобяване“ (1968 г.). И двата романа на Кортасар са издадени на български език от издателство „Агата-А“, първият – в превод на Стефка Кожухарова, а вторият – на Красимир Тасев.

В цитираната публикация на проф. Църану „унгарското“ в творбите на Кортасар се проявява чрез темата за двойника, а тя отново ме връща към романа „Халифът-щърк“ на Михай Бабич, който ме накара да се замисля над аналогията с Кортасаровия разказ „Нощта, възнак“.

Във всеки случай, „унгарската връзка“ в творчеството на Кортасар не е фикция.

Гергина Дворецка

Още по темата на сайта ни:

„Халифът-щърк“ на Михай Бабич – роман за лутанията на душата

„Бестиарий“ на Кортасар в превод на Лиляна Табакова

Източник: www.evropaworld.eu