Книга на Артър Кларк (в средата), преведена от Александър Хрусанов. По всяка вероятност той е приятелят на Цветан Стоянов и Кевин Айърланд, когото новозеланският поет описва под името „Милен“ в мемоарната си книга „Назад-напред“ (отдясно) Колаж: Владимир Дворецки

В своята мемоарна книга „Назад-напред“ новозеландският поет и преводач Кевин Айърланд (1933-2023) описва подробно приятелите си от българския интелектуален елит като Цветан Стоянов, Васил Попов, Георги Марков и Рангел Вълчанов. Той е контактувал с тях както по време на пребиваването си у нас през периода 1959-1961 г. и по-краткия си престой в България през лятото на 1969 г., така и след като се завръща в Лондон заедно с първата си съпруга Дона Маринова. Единствено самоличността на един от най-добрите му български приятели, когото Кевин назовава само „Милен“, оставаше загадка. Сега обаче става ясно, че това е бил известният преводач от английски Александър Хрусанов. Това се изясни благодарение на откъс от непубликувания досега дневник на Цветан Стоянов, който бе поместен в брой 1 (3014) от януари 2025 г. на сп. „Култура“.     

Кевин Айърланд споменава за първи път за „Милен“ на стр. 79 от „Назад-напред“ по следния начин: „Един приятел на Цветан на име Милен бе дошъл с нас, тъй като току-що бе излязъл от затвора, където бе вкаран, понеже се опитал да избяга на Запад, и сега имаше много време на разположение“. Малко по-нататък, на стр. 87, новозеландският писател пояснява: „Милен бе удивителен образ с бърз ум, неукротим дух, лукаво чувство за хумор и лековерие по отношение на хората. Именно последното качество го бе вкарало в сериозна беда, защото той бе измислил търпеливо детайлно изпипана схема как да избяга през планинската граница с Гърция, но я бе разкрил пред човек, който най-вероятно бил доносник и го отвел право в полицейски капан. И все пак тази преживелица само бе затвърдила неговата основна философия. Той ми каза, че навремето живеел, за да се наслаждава на много неща, включително приятели, вино и красиви млади жени, но че 18-те месеца в български затвор избистрили възгледа му: сега живеел най-вече за приятели, вино и красиви млади жени“. Това напълно съвпада с описанието в дневника на Цветан Стоянов: „История със Сашо Хрусанов. Гонен и преследван до 1954–55 г. Баща му – експроприиран, в затвора. Брат му избягал в САЩ. Живял в Сандански до 1956 г. През февруари 1956 г. прави опит да пресече гръцката граница с един провокатор – Смолецов, който го издава. Осъждат го на две години – излиза през септември 1959 г.“.

По-нататък Кевин Айърланд пише за „Милен“: „Цветан му помагаше да си изкарва прехраната, като му даваше да прави преводи от английски, които след това представяше като свои собствени“. И това описание съвпада с написаното от Цветан Стоянов за Александър Хрусанов: „Заедно правим няколко превода – отначало като „негър“, после с името си, накрая – самостоятелно“. В интернет могат да се намерят данни за доста книги, преведени от този творчески тандем. Романът „Живот във висшето общество“ на Джон Брейн например, издаден през 1965 г. от изд. „Хр. Г. Данов“, като преводачи са посочени Цветан Стоянов и Александър Стефанов (бащиното име на Хрусанов). В по-късни издания, например от 1980 г., вече се указва фамилното му име. Други книги на известни англоезични автори, където като преводачи са посочени Цветан Стоянов и Александър Хрусанов, са сборникът с разкази „Човекът, който имаше съвест“ на Съмърсет Моъм, „Зимата на нашето недоволство“ на Джон Стайнбек и т. н.

Още едно доказателство, че „Милен“ е Александър Хрусанов, е тайнственият автограф върху втората стихосбирка на Кевин Айърланд “Educating the Body”, публикувана през 1967 г., за който писах в предишна публикация. На екземпляра, който открих в антикварната книжарница „Алба букс“, пишеше на английски: „На Сашо и Таня с най-добри чувства от Айърланд, 1968 г.“. Собственикът на книжарницата не си спомняше кой му е продал въпросната книга. Той предположи, че стихосбирката може да е била подарена от Кевин на проф. Александър Шурбанов, но известният наш англицист отрече това. Тогава допуснах, че книгата е била собственост на „Милен“. Преди това бях питал Кевин кой се крие зад този псевдоним и той ми отвърна с имейл от 21 декември 2022 г.: „Милен бе Саша (Александър). И аз съм сигурен, че презимето му бе Дамянов“. Възможно е обаче паметта на възрастния поет да е изневерила, още повече, че става дума за човек, с когото той не бе общувал над 50 години. Освен това, да не забравяме, че автографът върху стихосбирката е за Сашо и Таня. В дневника си Цветан Стоянов пише, че след като излиза от затвора през септември 1959 г., Хрусанов става „закупчик в ученически стол, тук се запознава с Таня Димитрова и се жени. Апартамент. Софийско жителство“.

В мемоарната си книга Кевин Айърланд изтъква, че от всичките му български приятели е оцелял единствено „Милен“: „Последния път, когато го видях, той се бе отказал от бохемските си навици и бе станал изключително проспериращ и издигнал се в живота. И все пак, бе останал все така прозорлив, схватлив, възпитан и забавен, както винаги. Той се описа весело като един от “новата комунистическа буржоазия”, но единственото нещо, което се бе променило у него, бе външният му вид. Имаше нов апартамент, лъскава западногерманска кола, привлекателна жена и две прелестни дъщерички. Бе решил да си осигури някои по-добри възнаграждения и привилегии, като се дистанцира от миналото си – на което имаше абсолютно право. В края на краищата, той бе преживял затвора, беше превъзмогнал всяка пречка, беше прецакал системата по най-изящен и смел начин, и сега осребряваше това, което тя можеше да му предложи“. Необяснимият социален възход на бившия затворник Хрусанов озадачава и Цветан Стоянов: „И през 1966 г. – пускат го в САЩ при брат му (юли-август). В края на годината го назначават редактор „Външна информация“. Сега е почти обезумял от самодоволство и постоянно повтаря какъв късмет е имал и че е ходил в Ню Йорк, и че е редактор в БТА, и че има „Форд Таурус“…“.

И след смъртта на Цветан Стоянов през 1971 г. Александър Хрусанов продължава да се развива като преводач от английски. Той превежда романи от „касови“ автори като Агата Кристи и Рафаел Сабатини. Най-голям обаче е приносът му към рецепцията на англоезичната научна фантастика у нас. Изглежда, че любимият му автор е Айзък Азимов. Хрусанов пише предговор към двутомника с избрани фантастични произведения на Азимов, който е публикуван на български през 1989 г. от изд. „Народна младеж“. Този текст може да прочетете тук: https://chitanka.info/text/35653.

Том с избрани фантастични произведения на Айзък Азимов, преведен от Александър Хрусанов Снимка: chitanka.info

За съжаление, не можах да се свържа с Александър Хрусанов или негови наследници. От Съюза на преводачите в България също не успяха да ми помогнат. От проучване в интернет установих, че Александър Стефанов Хрусанов е роден на 1 март 1930 г. и е завършил френска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. В своята книга „Българска литература на размразяването“ (изд. „Христо Ботев“, 1994) писателят-дисидент Атанас Славов пише, че на поета Атанас Далчев му се е налагало да влачи след себе си Хрусанов при съвместните им преводи от английски. В същата монография обаче Славов изтъква, че „преводачът на „сърдитите млади хора“ е имал като пръв западен език френския. Писателят дава и някои биографични подробности за Хрусанов, които съвпадат с тези от дневника на Цветан Стоянов: „син на бивш състоятелен търговец , представител на японски фирми в България преди u no време на Втората световна война. Бащата бе изселен от Coфия, а другият му син избяга в САЩ. Като студент Александър направи опuт да мине нелегално гръцката граница, заради което дълги години не се ползваше с политическо доверие“. 

Надявам се бъдещите ми проучвания да донесат повече резултати, за да разнищя докрай загадката около живота на „Милен“ – тайнственият български приятел на големия новозеландски поет и преводач Кевин Айърланд.

Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Загадъчен автограф на новозеландския поет Кевин Айърланд, открит в София

Скандал с жената на шотландски поет, описан от Цветан Стоянов и новозеландеца Кевин Айърланд

Пет дена в София, които върнаха паметта за Кевин Айърланд

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Източник: www.evropaworld.eu