Един от най-преданите рицари на унгарската култура, преводачът Мартин Христов, управител на издателство „Ерго“, беше удостоен с държавната награда на Унгария „Златен кръст за заслуги“! Указът за награждаването е издаден от президента Янош Адер на 6 август 2015 г.. Същата награда получи преводачката Илияна Сопкова. Още двама българи бяха отличени: Сашо Съйков, основател на Българо-унгарската търговска камара, получи „Сребърен кръст за заслуги“, а Стилиян Стоянов, просветен деец и организатор на Националния рецитаторски конкурс за унгарска и българска литература в Шумен – „Бронзов кръст за заслуги“. Церемонията по връчването на отличията се състоя в унгарското посолство в София и за нея беше пристигнал от Будапеща държавният секретар проф. д-р Йожеф Месарош. В словото, с което се обърна към наградените, той определи Мартин Христов „като най-значителния издател на унгарска художествена литература в България“, отдавайки уважение и на заслугите му като преводач.

Равносметката на Мартин е наистина впечатляваща: превел е 16 самостоятелни книги на унгарски автори, има и още толкова на брой преводи в сборни публикации, а като издател  за период от 13 години е дал на българските читатели 28 унгарски книги. Това, естествено, е убедително основание директорката на Унгарския културен институт Дьорди Димитров да го номинира за престижната награда.

Отвъд цифрите обаче има нещо, което не е убягнало на никого, който познава Мартин Христов: той наистина е всеотдайно влюбен в унгарския език и литература.

„Значи не е останало незабелязано! Да, обичам я тази литература. И страната, разбира се!“ – писа ми наскоро, докато се уточнявахме за настоящата публикация.

Наистина, както всяка голяма любов, и неговата много си личи! Усещала съм я, когато ми е говорил за унгарски писатели или когато от постингите му в социалните мрежи съм разбирала, че за пореден път е в Унгария и се чувства щастлив там. В момента, само дни след награждаването си, Мартин отново е в Будапеща. И сърцето, и работата му го влекат към тази страна.

Мартин Христов е първият издател, когото интервюирах, когато сайтът ни се появи в интернет преди  няколко месеца. Тогава той ми разказа, че самата идея да издава книги е тръгнала от желанието му да превежда художествена литература от унгарски: „Започнах малко по малко, с публикации в периодиката. Първата ми сериозна книга като преводач, поне аз така я възприемам, беше „Изповедите на един буржоа” от Шандор Мараи, която излезе през 2002 г. в издателство „Стигмати”, при Малина Томова. Прекрасна книга, работата по нея беше много трудна, преводът стана наистина добър, поне много ласкави отзиви срещнахме отвсякъде, но за труда си аз взех жълти стотинки. И после реших – щом е така, по-добре не само да превеждам, ами и да издавам книги. Така се започна, с унгарски автори – по един, по двама на година, докато преди 7-8 години кандидатствах по един европейски проект с няколко европейски заглавия, бяха одобрени, книгите излязоха… Започнах и български автори да издавам и, както се казва, един сериозен издател излезе от мен.“

В същото интервю добави: „Може да се каже, че вторият ми майчин език е унгарският“. Затова не се учудих, че, когато получи наградата, Мартин Христов произнесе благодарственото си слово на унгарски език, което видимо трогна посланика на Унгария у нас, Н.Пр.Андраш Клейн, и всички присъстващи на церемонията унгарци.

„Винаги съм смятал, че културата, и по-специално литературата, е мост между две страни, който трябва да бъде изграждан бавно и задълбочено, за да може после да го прекосяваме дори и със затворени очи – каза Мартин. –  Задачата, с която сме се нагърбили аз и моите съмишленици – преводачите на художествена литература, нашата будителско-просветителска дейност, е задача благородна, ала съпровождана от непрестанно съзнание за голямата отговорност, която носим. Ето защо за мен днешното отличие е голяма чест, но и тежък товар, тъй като поставя нови, по-високи изисквания пред по-нататъшния ми път като преводач и издател. Същевременно съм улеснен, защото съм не само адмиратор, но и ревностен почитател на унгарската култура и литература, дори смятам за щастлив избора на сляпата съдба, който преди години ме записа в специалността унгарска филология. Искам заедно с това да се преклоня пред многото унгарски писатели – мои учители: от Геза Чат и Шандор Мараи през Ищван Бибо до Дьорд Петри и Имре Оравец, на които също трябва да благодаря за това, мисля, напълно заслужено унгарско държавно отличие.“

По-късно Мартин Христов сподели, че тази награда „не го задължава, а го окрилява – за нови висоти!“

Вярваме ти, Марти, защото всичко, което човек прави с любов, не тежи като задължение, а дава крила. Успешен по-нататъшен полет!

Автор: Гергина Дворецка

Още по темата в сайта ни:

Унгарски държавни награди за четирима заслужили българи!

Повече снимки от награждаването може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук:

Цялото цитирано интервю с Мартин Христов за сайта ни може да прочетете тук:

Източник: www.evropaworld.eu