Бойко Ламбовски на рецитала „Франкофонски музи“
Поетът Бойко Ламбовски чете свои стихове на рецитала „Франкофонски музи“ в галерия „Мисията“ , 15.05.2023 г.
Поетът Бойко Ламбовски чете свои стихове на рецитала „Франкофонски музи“ в галерия „Мисията“ , 15.05.2023 г.
Поетесата Аксиния Михайлова прочете свои стихове на рецитала „Франкофонски музи“ в галерия „Мисията“ на 15 май 2023 г.
Една къща расте в Балкана – все по-хубава, по-здрава и от живота, родена като голям цвят на своя земя. Лицата й: от една страна варосаната соба – спалнята, стаята с подредени, вградени в стената дървени легла (миндери), а от другата – тъмният чардак – една покрита тераса, отворена към градината, който приютява сянката.
Ибан Салдуа /1966/ е испански баски писател, завършил география и история в Университета в Страната на баските, където преподава икономическа история. Изявява се главно в областта на разказа, автор е на романи и есета, литературна и музикална критика, произведения за деца и юноши.
Мариза Декастро е родена през 1953 г. в Атина. От 1973 до 1982 г. е живяла в Париж, където следва педагогика и литература за деца и юноши в Сорбоната. Завръщайки се в Гърция, преподава история и литература в системата на частното образование.
Последният непубликуван роман на Никос Казандзакис, под редакцията на Здравка Михайлова, излиза за първи път на български език, половин година преди появата си в родната му Гърция. „Стръмнина“, издаван у нас от „Ентусиаст“ с превода на Николай Костов и със стилното библиотечно оформление на Яна Аргиропулос
Франсиско Муньос Солер е роден в испанския град Малага на 24 декември 1957 г. Автор е на близо 30 книги с поезия. Има публикации в над 100 литературни издания. Наскоро той ни изпрати цикъл свои стихотворения, преведени на български от Виолета Бончева
За новелата „Къщата в полумрака“ от сборника „Островът Уикенд“ на Гергина Дворецка, литературният критик доц. Георги Цанков, който е и редактор на книгата, казва, че е „изпълнена с мистика и с чувство за духовна свобода“.
В рубриката ни „Творби“ ви предлагаме откъс от книгата с подборка от пътеписи на Никос Казандзакис, която се появи на книжния ни пазар тези дни под заглавието „Пътешествайки“ (издателство „Ентусиаст“).
В мразовитата вечер малкият ресторант би трябвало да е празен. Но не. Почти всички маси на тротоара бяха пълни. Може би заради витрината, отрупана с червени раци и други морски дарове, може би заради външните отоплителни тела, които блещукаха като фарове
Бе един обикновен учебен ден. Наближаваше Новата 1976 година, а градът сякаш предпразнично бе затрупан от прясно навалял сняг. В двора на училището рояци врабченца се гонеха и чакаха да дойде междучасието, когато децата щяха да им подхвърлят някоя трохичка от закуската си.
Всеки понеделник, без да пропусне, мис Харпър посещаваше близката библиотека и си вземаше по две книги. Една за убийства, другата за пътешествия. Така мислено тя посещаваше много страни и знаеше подробности от тяхната история и култура.