В Дома на Европа бе представен сборникът „Украинската криза и Балканите“, изготвен от Института за балканистика с център по тракология към БАН. Това е първи опит за сравнителен анализ на позициите на балканските държави…
Хората лъжат всеки ден, това е заложено в гените ни, а може би сме се научили да лъжем, следвайки примера на животните. Тези интересни твърдения прозвучаха от голямата сцена на Театър „София“, където се проведе специално събитие в рамките на Софийския фестивал на науката и честванията на 400-годишнината от смъртта на Уилям Шекспир…
На 2 ноември във Франкофонския факултет по електроинженерство и информатика официално беше открита високотехнологична лаборатория – ФАБЛАБ.
Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“ и Русенски университет „Ангел Кънчев“ имаха удоволствието да бъдат домакини на пътуващата презентация на мрежата от центрове за мобилност на учени EURAXESS.
EURAXESS – Researchers in Motion е уникална по рода си инициатива, създадена, за да осигурява на европейските и неевропейски научните изследователи цялостна информация и услуги в подкрепа на тяхната международна изследователска кариера – в рамките на Европа и извън нея.
Със сигурност вече от години климатът ни поднася изнанади, само че знаем ли как да живеем в един свят с климатични промени? На 17 юни за втора поредна година беше отбелязан Европейския ден на дипломацията по въпросите на климата.
Българската академия на науките и Посолството на Полша в София организираха Ден на Полша на 9 юни т.г. в БАН. Основен акцент в програмата на Деня беше научната конференция „Ролята и мястото на науката в държавите в период на преход“.
Кой и защо плагиатства в науката? Не само млади амбициозни учени, търсещи бърза слава, а нерядко и мастити професори се изкушават да се възползват от находките на свои докторанти, на които са научни ръководители. Финансовата облага също е причина за посегателства към чуждо научно постижение.
Във връзка с изстрелването на сателита Sentinel-2A Европейската космическа агенция (ЕКА) Ви кани да се включите във фотоконкурс на тема „Цветно зрение“.
През 60-те и 70-те години на ХХ в. бяха модерни дискусиите между физици и лирици. Тогава обикновено всяка от страните се стараеше да покаже предимствата и превъзходството си. В днешно време все повече физици и хуманитаристи търсят чрез такива дебати общите допирни точки между наука и изкуство.
Млади учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ се изявяват като визуални хроникьори на ритъма на големия град.