По повод Съединението на България само на 6 и 7 септември (събота и неделя), Националният военноисторически музей ще представи оригиналните знамена, свързали съдбата си с онзи знаменателен миг преди 140 години.
Книгата на доц. д-р Алека Стрезова представя усилията на младата българска дипломация в защита на националната кауза
На 5 септември т.г. от 18 ч. в галерия …
Клавирно произведение на Панчо Владигеров е било изпълнявано на концерт в САЩ още през 1926 г. Тогава големият наш композитор е едва 27-годишен, но вече е написал своя шедьовър – Българска рапсодия „Вардар“.
Един от най-скандалните еротични романи от началото на 20-и век – „Три седмици“ на британската писателка Елинор Глин, е бил „побългарен“ при екранизацията му в САЩ през 1914 г. от съсценариста и режисьор Пери Н. Векроф, който е от български произход.
Един отглас от Студената война, на който попаднах неотдавна, ми даде възможност да се запозная с репертоара на любимия ми Музикален театър през 50-те години на 20-и век.
Британският военноморски капитан Джеймс Уилям Гамбие е отразил като специален кореспондент на в. „Таймс“ Руско-турската освободителна война и по-специално щурма на Шипка през август 1877 г., след като бил акредитиран към щаба на Сюлейман Паша.
Реставрираната втора мраморна статуя, намерена м. г. при разкопките в древния град Хераклея Синтика, се появи с цялата си красота в Националния археологически институт с музей при БАН в София.
Прочутият мексикански художник-монументалист Диего Ривера нарисувал своя български помощник Стефан Димитров върху фреска в Института по изкуствата в Детройт.
Стотина любители на литературата изпълниха вечерта на 16 юли т. г. столичната улица „Цар Иван Асен II“. Те участваха в литературния маршрут, воден от философа Димитър Божков, който разказа за историята на квартала.
Прочутият наш художник от чешки произход Иван Мърквичка е бил представен в голяма статия на лондонското списание „Уиндзор магазин“ през 1904 г., която е направила силно впечатление дори в най-отдалечените кътчета на Британската империя. Тази публикация е вероятно първата, в която се говори, и то с уважение, за българското изобразително изкуство.
Площад „Света Неделя“ пред едноименния столичен храм се изпълни с народ привечер на 8 юли 2025 г., в навечерието на 175-ия рожден ден на Иван Вазов. Причината за това стълпотворение бе литературният маршрут „Домовете на Вазови в София – разрушените и съхранените“, чийто автор и водещ бе сладкодумната литературна изследователка и писателка Катя Зографова.