Картичка от Златните пясъци, 1969 г. Снимка: balkanauction.com  

Картината по нашите черноморски курорти през 60-те години на ХХ в. учудващо напомня на сегашната. Това става ясно от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023), която неотдавна излезе от печат на български език, издадена от Фондация „Европа и светът“.

Кевин Айърланд, който почина на 19 май м. г. няколко месеца, преди да навърши 90 г., е известен у нас като преводач на английски език на Христо Ботев, Елисавета Багряна и други наши творци. В мемоарите си, които са били публикувани в оригинал от малко новозеландско издателство в ограничен тираж през 2002 г., той описва престоя си в България през периода 1959-1961 г., както и по-кратката си визита у нас през лятото на 1969 г. Последното му идване в нашата страна е във връзка с отпечатването на двуезично издание на 10 стихотворения на Багряна (на български и на английски в негов превод). Когато пристига в София през 1969 г. Кевин се отбива в Съюза на българските писатели, където му връчват тлъста пачка и покана да посети почивната им станция на морския бряг. Още същия следобед той литва към Варна на борда на раздрънкан транспортен самолет „Антонов“. Новозеландският литератор не пести черните краски при описанието на този аероплан: „Калпавите и неудобни седалки от стоманени тръби бяха едва-едва закрепени с болтове към дъските на дървения под, в който имаше пролуки, достатъчно широки, за да получите превъзходен изглед към българския ландшафт между сандалите ви“.

Самолет Ан-14, използван от българската гражданска авиация Снимка: Уикипедия

Все пак Кевин стига невредим до черноморския ни бряг, от който има прекрасни впечатления още от времето на първия си престой у нас: „… бяхме поразени от старовремския чар и романтика на рибарски селища като Созопол и от руините на византийски крепостни стени и черкви“. Но поетът открива, че само за осем години, докато е бил извън България, нещата бързо са се променили: „Там се изливаха туристи от цяла Източна Европа. Няколко групи от модерни, добре ситуирани хотелски курорти се бяха появили на брега. Младите хора носеха бикини и пиеха, танцуваха и правеха любов до зори. Това бе съвсем различно от сивото потиснато лице на комунизма, което беше описано в западната преса. Във въздуха се усещаше ново и жизнерадостно настроение и скоро то щеше да се окаже неустоимо. Германски, чешки, полски, унгарски и български поп песни звучаха навсякъде и от време на време можеше да се чуят дори и контрабандно внесените от другия край на света ритмични хитове на Бил Хейли или Бъди Холи. Отвратително грубите униформени милиционери, с техните пистолети и палки, не можеха да се видят никъде“.

Пак там, на нашето Черноморие, Кевин изживява нещо незабравимо, което в „Назад-напред“ окачествява като „истинско вълшебство“ и „пътуването на живота ми“. Това става благодарение на Рангел Вълчанов, за когото авторът пояснява, че „бе отсядал при нас в Лондон“. Вероятно става дума за визита на нашия изтъкнат кинорежисьор в британската столица при подготовката на шедьовъра му „Лачените обувки на незнайния войн“, в който той е заснет как наблюдава смяната на караула пред Бъкингамския дворец.

Снимката на Рангел Вълчанов пред оградата на Бъкингамския дворец – кадър от филма „Лачените обувки на незнайния воин“ Снимка: kultura.bg

Рангел придружил Кевин и българската му съпруга Дона Маринова, с които обиколил нощните клубове в един от новите ни хотелски комплекси. Там новозеландецът се сблъскал с доста неприятна за него гледка – „едно позорно пътуване назад във времето с неочакваното изпълнение на окаяна танцуваща мечка, с намордник и вериги“. Отгоре на всичко, в края на нощната обиколка се оказало, че „всички таксита по черноморския бряг постоянно превозваха пръскащи пари източногерманци и поляци, търсещи още вино и момичета, и изглежда нямаше начин да се върнем обратно в почивната станция на писателите, която бе десетина километра по на юг“. Това описание отговаря на комплекса Златни пясъци, чиито първи хотели са открити през 1957 г. Рангел Вълчанов успява да се спазари с един „много уморен кочияш“ да закара с файтона си компанията до писателската станция, която се намира на един склон. Проблемът бил, че возилото било специализирано за къси пътувания на туристи из комплекса, и затова било теглено само от един кон, който „изглеждаше също толкова кокалест и изтощен като собственика си“. Кочияшът получил значителна сума пари, като главното условие било, че ще му гарантират купуването на нов кон, „ако този предадеше Богу дух насред пътя“. За щастие, добичето се справило с предизвикателството. Повече от три десетилетия след това премеждие, Кевин Айърланд си спомня с носталгия за това странно преживяване: „Казахме на кочияша да позволи на коня сам да си определя темпото, докато ние се излегнахме на седалките и наблюдавахме пълнолунието, което ни следваше над Черно море. Нямаше бриз и никакъв друг звук освен нашия разговор и бавното, ритмично чаткане на копита по пътя. Кочияшът се наклони странично и заспа. Това бе сякаш един безкраен сън“.   

Почивната станция на Съюза на българските писатели край Варна Снимка: sbp.bg

Новозеландският поет разказва с любопитни подробности и за престоя си в писателската почивна станция, чийто основен плюс бил, че по една пътека през околното лозе се стигало до малък плаж със златист пясък. „Всяка сутрин ставах преди пет и се спусках до водата. Тъй като в Черно море има много малко движение на водата навън и навътре, винаги ми се струваше, че съм приветстван от висок прилив. Плувах навътре, после се отпусках на гръб и наблюдавах как слънцето се надига през розовата мараня на рехавата утринна мъгла. После плувах, докато се изморях и изгубех сушата от погледа си. Бяхме само слънцето, морето, и аз – и от време на време стадо делфини, което ме наблюдаваше. След час-два, използвайки слънцето за приблизителен ориентир, се отправях в обратната посока, взимах душ и изяждах порция кисело мляко и плодове за закуска. След това опитвах да напиша някое стихотворение, да прочета книга, да си направя следобедна сиеста и да убивам времето до първата чаша вино вечерта, а после изяждах най-обикновена вечеря и чаках да започне забавлението“, изтъква Кевин. Част от „забавлението“, за което става думи, били разговорите му с български писатели. „Докато се напиваха, разговорите с тях често ставаха доста фрапантни от извъртания и безсмислици. Моята съпруга ми помагаше с превода, защото никога не бих могъл да се справя с идиомите и лукавите двусмислици, но често бях наясно, че тези разговори на бутилка бяха един вид игра на самохвалство и нерви, и че аз трябваше да бъда развличан и дразнен от това, което чувах. Тези, които бяха прекалено избухливи, за да играят подобни вербални игри (като Васил Попов) бяха достатъчно мъдри, за да се държат настрани от такива места, освен може би извън сезона, когато имаше по-малък риск да направиш обидни и опасни изказвания“, допълва поетът. От деликатност Кевин не споменава други имена, освен това на неговия приятел – писателят Васил Попов (1930-1980), който по време на писането на „Назад-напред“ вече е покойник. А един от най.впечатляващите епизоди в книгата се разиграва пак в побивната станция на СБП – срещата на Тодор Живков с група български литератори, на която става очевидец пи Кевин. Може да прочетете част от този откъс тук.

Любопитно свидетелство за свое предишно летуване на Черноморието е дал новозеландският поет в имейл до варненската адвокатка Соня Бъчварова, която е била приятелка на бившата му съпруга Дона Маринова. Кевин описал как пътувал цял ден с влак с група студенти по медицина. Когато се събудил на сутринта и дръпнал пердето на прозореца на хотелската си стая, видял, че бил настанен точно срещу евиния плаж. „От това място студентите по медицина можеха да научат много повече за женската анатомия, отколкото от лекциите в университета“, пошегувал се Кевин, цитиран от г-жа Бъчварова.  

Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Халеевата комета в творчеството на Багряна и нейния преводач на английски Кевин Айърланд

Юбилейно за Кевин Айърланд, майсторът на стиха от Нова Зеландия

Мемоарите на Кевин Айърланд вече са достъпни за българските читатели

Пет дена в София, които върнаха паметта за Кевин Айърланд

Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Източник: www.evropaworld.eu