Халеевата комета в творчеството на Багряна и нейния преводач на английски Кевин Айърланд

Публикувано:
18:48ч / 06.07.2024г
Брой прочитания:
193
Брой коментари:
0

Корицата на стихосбирката „Годината на Кометата“ от Кевин Айърланд

Трудно е да превеждаш стихотворения, ако самият ти не си поет. За щастие, новозеландецът Кевин Айърланд (1933-2023) е бил любимец на музата на лирическата поезия Евтерпа. Това му помага не само да преведе стиховете на редица наши творци, но и да развие своя талант като поет. Преводачът установява и един вид духовна връзка с авторите на творбите, които е превел. Това си проличава донякъде в любовните му песни, в които се долавя отзвук от „До моето първо либе“ на Христо Ботев, и по-отчетливо – по темата за Халеевата комета, която го свързва неразривно с Елисавета Багряна.

Когато идва в България през лятото на 1959 г., 27-годишният Кевин Айърланд още не е издал нито една стихосбирка, но вече е публикувал свои стихове в литературни издания в родината си. За негов (и наш) късмет му възлагат да преведе стихотворенията на Ботев на английски. Двуезичната книга, публикувана от „София прес“, има две издания – през 1974 и 1982 г. Благодарение на нея стиховете на Ботев стават известни по целия англоезичен свят. И днес те се споделят непрекъснато в интернет, като често се „пропуска“ името на преводача.

Прочитайки превода на „До моето първо либе“ на Кевин, усетих дълбока емоция, която според мен се дължи на факта, че при работата си над текста той също е бил влюбен (в красивата българка Дона Маринова, за която се жени и известно време семейството им остава в София). Запитах новозеландския автор с имейл дали съм прав, но за съжаление той не ми отговори. От електронните съобщения, които ми пращаше, си личеше, че все още не може да забрави болката от раздялата с българската си съпруга, която оприличава на холивудската звезда Ингрид Бергман в мемоарната си книга „Назад-напред“. Двамата се развеждат през 1972 г., след като са живели десетина години в Лондон. Все пак Кевин е обезсмъртил любовта си към Дона в няколко стихотворения от първата си стихосбирка „Лице в лице“, която публикува през 1963 г. Връзката с „До моето първо либе“ обаче е косвена, тъй като в тези негови „песни“ чувствата му са пречупени през призмата на характерното му чувство за хумор.

Елисавета Багряна

Подобен е случаят и с пресечната точка между Кевин и Багряна. Става въпрос за една особена тема – Халеевата комета. Това небесно тяло се наблюдава повече от две хилядолетия. Тъй като орбиталният период на кометата е 75,32 години, обикновено се казва, че тя е нещо, което човек може да наблюдава само веднъж в живота си. Но дълголетницата Багряна е имала шанса не само да я види на два пъти, но и да напише стихотворения и за двете й преминавания. Първия път поетесата наблюдава Халеевата комета през 1910 г. над бащината си къща в Сливен. Вдъхновена от това събитие, тя написва популярното си стихотворение „Звездата“. Макар в него младата поетеса да заключава: „Знам, рядка гостенка на нашата планета, за мене няма да изгрееш втори път“, съдбата й дава още един шанс. През 1986 г. Багряна отново успява да види преминаването на Халеевата комета. Тя написва по този повод две стихотворения. В първото, създадено малко преди събитието, поетесата се обръща директно към „небесната гостенка“:

„Аз те чакам, комето Халеева –

приятелко от младини,

аз те чакам за новата среща –

среща втора, за мене последна“.

Халеевата комета, 1986 г. Снимка: Уикипедия

На следващата година Багряна пише още едно, по-кратко стихотворение – „Небесната булка“:

„Над це­лия ми нес­по­ко­ен път

до­ри до те­зи дни,

ко­и­то бър­зо се то­пят,

нез­ря­ла,

но ог­не­на сле­да в жи­во­та ми

ос­та­ви ти.

10 ноември 1987 г.“.

От тази тема се вдъхновява и преводачът на Багряна на английски Кевин Айърланд. През 1986 г. той публикува стихосбирката си „Годината на Кометата“, докато е на писателска резиденция в Кентърбърийския университет (Нова Зеландия). В предговора поетът отбелязва шеговито, че е написал 25 от сонетите в нея на Великден, като всеки един от тях му е отнел по два часа и половина, включвайки и кафе паузите. Последният, 26-и сонет, бил сътворен на следващия ден – понеделник. Част от стихотворенията проследяват пътуванията на Кевин, но всичко минава под знака на Халеевата комета, която авторът определя като „великото небесно несъбитие на всички времена“. Хумористичното послание се подсилва от художественото оформление на корицата в стил „каубойски комикс“.  

Няма данни Кевин Айърланд да се е повлиял от Багряна при описанието на Халеевата комета, макар той да заяви пред мен, че е превел на английски близо сто нейни стихотворения през 1969 г. Тогава българските власти му възложили тази задача във връзка със слуховете, че нашата поетеса има шанс да получи Нобелова награда за литература. Всъщност, както научих от други източници, става въпрос за напълно сериозен доклад на посланика ни в Стокхолм Лалю Ганчев (баща на Вера и Васа Ганчеви). Тогавашните български власти се захванали да популяризират творчеството на Елисавета Багряна. Поради това издателството на Агенция „София прес“ отпечатало набързо двуезичното издание (на български и английски) на десет нейни стихотворения, преведени от Кевин Айърланд. Той обаче ми се оплака, че му дали невъзможно кратки срокове, а освен това пуснали за печат най-грубите чернови на неговия превод. Новозеландският творец собственоръчно коригира най-фрапантните грешки в екземпляра, който ми изпрати през януари 2023 г., както и в книгата, която бе депозирал в Националната библиотека „Александър Търнбул“ в Уелингтън. Но въпреки тези издателски гафове, видният наш англицист проф. Александър Шурбанов смята, че Кевин Айърланд е превел Багряна „с голямо удовлетворение“, и са се получили „вдъхновени преводи“. Факт е, че нашата поетеса така и не получи Нобеловата награда за литература, за която бе номинирана през 1969 г. Това стана за втори път, тъй като тя е била предложена за високото отличие и през 1943 г. Но според изследователката Емилия Попова, Багряна се разминала с Нобела, въпреки че била подкрепена от видния литератор Артур Лундквист, поради лошия превод на стиховете ѝ на шведски език. Вероятно става въпрос за стихосбирката „Livet jag ville göra till dikt“ (Животът, който исках да превърна в стихотворение), излязла от печат в Стокхолм през 1970 г. (издателство Bonnier).

В кореспонденцията ми с Кевин Айърланд го питах дали се е срещал с Багряна, но той така и не успя да ми отговори. Намерих обаче косвени доказателства, че двамата може да са се видели през 1969 г. Тогава Багряна е изкарала цялото лято в почивната станция на Съюза на българските писатели край Варна, участвайки в подготовката на въпросното издание на „София прес“. А през същия период Кевин е бил поканен да летува пак там. Именно този период от живота си той описва в главата „Великия диктатор“ на мемоарната си книга „Назад-напред“. В центъра на повествованието обаче попада срещата на Тодор Живков с български писатели във въпросната почивна станция, на която Кевин е станал очевидец. Новозеландският поет обаче прояввяа дискретност и не назовава нито един от участниците в кошмарната среща, която кара мнозина наши автори да се разтреперат от ужас.

Бих искал накрая да спомена и моята скромна връзка с Халеевата комета. Няколко месеца, след като завърших английска филология в СУ „Св. Климент Охридски“ през 1983 г., бях назначен на работа като технически сътрудник в Самостоятелната секция по астрономия (днес Институт по астрономия) към БАН. Там освен всичко друго ми възложиха задачата да подпомагам включването на българските астрономи към международната мисия за проследяването на Халеевата комета. За целта превеждах на чуждестранни учени и експерти, които посещаваха България, и ги съпровождах до Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен в Родопите. Заради скромния ми принос получих като сувенир фланелка с изображението на Халеевата комета и надпис на английски: „Аз съм като Халеевата комета – нещо, което ти се случва само веднъж в живота“.

Владимир Дворецки с фланелката с Халеевата комета

Да, Багряна видя това небесно явление на два пъти, и го отрази в нашата и световната литература. Но Халеевата комета я свърза невидимо и с нейния преводач на английски език Кевин Айърланд, който покрай своите преводи на български поети израсна като творец и получи високи отличия като Ордена на Британската империя и наградата на министър-председателя на Нова Зеландия за заслуги към литературата. Дали за това не му е помогнала „небесната гостенка“, обезсмъртена от Багряна? А нашата поетеса също стана част от небосвода още приживе. През 1985 г. на нейно име бе кръстен астероид, открит от д-р Владимир Шкодров – координаторът на българското участие в наблюдението на Халеевата комета през 1986 г.

Владимир Дворецки

Сродни публикации на сайта ни:

Юбилейно за Кевин Айърланд, майсторът на стиха от Нова Зеландия

Мемоарите на Кевин Айърланд вече са достъпни за българските читатели

Пет дена в София, които върнаха паметта за Кевин Айърланд

Източник: www.evropaworld.eu