Юбилейно за Кевин Айърланд, майсторът на стиха от Нова Зеландия

Публикувано:
08:20ч / 18.07.2023г
Брой прочитания:
392
Брой коментари:
0

На 18 юли 2023 г. новозеландският поет Кевин Айърланд трябваше да навърши 90 години, но почина два месеца преди своя юбилей – на 19 май т. г. В поредица от публикации в нашия сайт evropaworld.eu и във Фейсбук описах неговия живот и творчество, като интересът ми към него бе породен основно от факта, че той е един от най-добрите преводачи на английски на Ботев, Багряна и други наши изтъкнати поети. В процеса на запознанството ми с Кевин Айърланд – както чрез кореспонденцията ни по електронната поща през последните месеци от живота му, така и чрез неговите стихове, които намерих в интернет, осъзнах, че той е много добър поет. Неслучайно е удостоен с редица отличия като Ордена на Британската империя и наградата на министър-председателя на Нова Зеландия за заслуги към литературата. Реших, че е редно за кръглата годишнина от рождението му да се опитам да преведа някои негови стихотворения, които имат връзка с България. Всъщност вече публикувах моя превод на едно такова стихотворение – „Есен в изгнание“, написано в София през 1959 г. и поместено в мемоарната му книга „Назад-напред“, като част от предишна моя статия. Новите четири превода, които представям сега, са интересни с това, че хвърлят светлина върху връзката на Кевин с първата му съпруга Дона Маринова, както и върху значителните му познания за българската география и история, които е придобил както от личен опит, така и (по всяка вероятност) от най-добрия му приятел у нас – големият интелектуалец и преводач Цветан Стоянов. Едно от тези стихотворения е написано в памет именно на Цветан Стоянов. За получаването на копия от оригиналите на две от тези стихотворения съм длъжен да изкажа огромната си благодарност на вдовицата на поета проф. Джанет Уилсън. Кевин Айърланд има 27 издадени стихосбирки, но единствената от тях, която намерих в България – “Educating the Body” (от 1967 г.), бе в софийска антикварна книжарница, със собственоръчно посвещение от автора „На Сашо и Таня“! Все още не съм успял да установя коя е тази загадъчна българска двойка от 1968 г. (ако имате някакви предположения, изпратете ми ги по месинджъра или електронната поща).

Заглавията на две от стихотворенията – „Песен за Дона“  и „Блян за Дона“, говорят сами за себе си. Те са написани в игрив стил, с комични (за англоговорещите) точни рими. За съжаление, в превода невинаги бе възможно да намеря техни съответствия. От тези две стихотворения оставам с впечатлението, че Кевин се е забавлявал с вещоманията на българската си съпруга, с която е заживял в Лондон от 1961 г. нататък. Дона очевидно е гледала на лондонските магазини като на рог на изобилието след недоимъка в родината си. Кевин обаче не е могъл да й осигури със скромната си заплата на коректор във в. „Таймс“ достатъчно средства, за да може тя да се сдобива с всички модни дрехи и артикули, които са й харесвали.

Другите две стихотворения са много по-дълбоки и характерни за зрелия период на творчеството му, когато той се усъвършенства в свободния стих. Както изтъква Кевин в интервю за сайта на Новозеландската литературна академия от септември 2016 г. (той бе един от 15-те пожизнени „академици“), той е имал късмета да присъства на „пресмъртните гърчове“ на римуваната поезия в традиционен британски стил от началото на ХХ в. „Американците ни спасиха“ от нея, подчертава Кевин, като отбелязва, че е използвал като модели е. е. къмингс (този поет винаги е използвал само малки букви при изписването на името си) и Харт Крейн. 

От „Тракия“ и „В памет на Цветан Стоянов“ си личи колко силно впечатление са направили на младия новозеландец пътуванията му из Южна България и нейните богати културни традиции (той ги описва и в мемоарната си книга „Назад-напред“). Във второто стихотворение той дори използва името на тракийския бог на гръмотевиците, което не е известно на много наши сънародници. А финалът на стихотворението – пир в памет на неговия покоен приятел, напомня за обичаите на траките – една от многобройните области на познанието, с които се е занимавал енциклопедистът Цветан Стоянов. Именно той е и преводач на двете единствени стихотворения на Кевин Айърланд, публикувани досега на български език (във в. „Литературен фронт“ от 1969 г.).

Като заключение, нека да добавя това, за което ме уведоми по имейла вчера, 17 юли т. г., вдовицата на Кевин – проф. Джанет Уилсън: „Утре вечер ще имаме празненство и ще вдигнем наздравица за вас, нашите колеги в България. Аз ще празнувам заедно с Бил (по-възрастния син на Кевин) и Саманта, неговата съпруга. Кевин ще се наслаждава отдалече – той така искаше да достигне до 90!“.

Владимир Дворецки

Песен за Дона

От стихосбирката „Лице в лице“ (1963 г.)

Къде да отидем,

Къде да отлетим?

На слънце или сняг,

Само аз и ти?

На студ или жега,

на дъжд или суша?

Не се притеснявай

За прах или киша:

Ще вземем раници,

Шалове, шапки,

Гумени плавници,

И тенис топки;

Ще си вземем стек

Сирене, ром,

шоколадов кейк

Замразен сом;

Ще бъдем две парвенюта,

Толкова припрени –

Ти вземи бижутата,

Аз ще взема „зелено“;

Нека не отлагаме,

Бързо дата избери,

Чуй, часовникът тиктака,

Закъснели сме с години.

***

Блян за Дона

От стихосбирката „Образование на тялото“ (1967 г.)

Ако късметът ми донесе

от тотото джакпот,

Ще имаш високи ботушки,

Огромни шапки,

Чували с коприна

Злато и джаджи

Картини и парфюми

Палта и костюми

И купища пари

Така че, ако не е лято

Ще си натъпчеш чорапите

С десетдоларови купюри

Ще може да се тъпчеш със сладкиши

И да четеш или да си играеш

Никой няма да ти пречи

Да спиш по цял ден

Може да отскачаш на партита

Да имаш грехове прескъпи

Да си имаш своя банда

Да караш яхта и кола

Докато аз си стоя вкъщи

С мечти за нови печалби

Ще се търкалям в хамака

И ще подрънквам с китара

***

Тракия

Сп. „Ландфол“, бр. 3/1971 г.

В Тракия плодът узрява

Тютюн и жито се ширят на слънце

Скоро гроздето ще е за мачкане

Това е открито и уютно място

Меко и плоско, леко килнало се към морето

Добър зелен терен за гледане на зеленчуци

Навремето е имало овце със златно руно

И най-добрите коне на света

И яки смугли мъже, които се пазели от другите

жестоко минало, не може да се свърже

с таз пищна и полята от реки градина

между Балкана и Родопите с цветя до кръста

мирно, цъфтящо, неисторическо място

де тракийските могили набъбват като мехури

докато небето пламти и хълмовете почват да се белят

***

В памет на Цветан Стоянов

Починал в София през 1971 г.

под първия снеговалеж

твоят град изглежда по-малък,

улиците – по-тесни,

очите на прозорците – полузатворени,

вратите – сгушени в мразовити сенки

като мъже с балтони,

слънцето – затулено като кандило пред икона

в нивята край Панагюрище

златното съкровище лежи скрито

отново в Казанлък

гробницата е обрасла и изгубена

Рила е вдигнала крепостните си стени

срещу петте мрачни века

върховете на Пирин

звънят като ковано желязо

под ударите на бурята на Збелсурд*

зимна мъгла

разперва огромните си меки крила

като орел

над погребаните в сняг полета

Орфей излиза от дома си

От сладки билки и родопски китки

и пак се спуска към

мястото „назад не се обръщай“

арфата му ще се носи по Хеброс

и през островното море

за да се въздигне като плавей

насред звездите

но макар че жалим

все пак ние сме опиянени

от благата му мъдрост

сухите ни уста

се овлажняват и възкръсват с песен

Збелсурд* – тракийският бог на гръмотевиците (б. пр.)

Превод от английски: Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Загадъчен автограф на новозеландския поет Кевин Айърланд, открит в София

Откъси от мемоарната книга „Назад-напред“ на новозеландския поет Кевин Айърланд

Преводачът на Ботев и Багряна на английски почина тихо насред буря

Почетохме в София паметта на преводача на Ботев на английски Кевин Айърланд

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на английски

Връзките на новозеландския поет Кевин Айърланд с България

Източник: www.evropaworld.eu