Езикови игри в романа на Кевин Айърланд „Аферата Креймор“
Романът „Аферата Креймор“ на Кевин Айърланд (вляво) и българският превод на мемоарната му книга „Назад-напред“. Снимка: Гергина Дворецка
В поредица от статии, публикувани в сайта на Фондация „Европа и светът“, се постарах да популяризирам творчеството на новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023). Това не бе самоцелно упражнение по анализ на произведенията на един представител на далечна нам литература, а отдаване на почит към един творец, който има неподозирано големи заслуги към българската книжовност. Имам предвид факта, че Кевин Айърланд е превел на английски много стихотворения на Ботев, Багряна и други наши творци, като неговите преводи и днес се разпространяват из цял свят, обикновено без да се споменава името на преводача.
През 2024 г. преведох мемоарната му книга „Назад-напред“ (“Backwards to Forwards”), която бе издадена от Фондация „Европа и светът“. В нея авторът описва престоя си в България през периода 1959-1961 г. и приятелството си с наши творци като Цветан Стоянов, Васил Попов, Георги Марков, Петър Увалиев, Рангел Вълчанов и др. „Назад-напред“ обаче не е просто един писателски дневник, а пълнокръвно литературно произведение – с прекрасно разказани любопитни случки, интересни философски размишления и стихове от автора. В тази мемоарна книга си проличава и специфичното чувство за черен хумор на Кевин Айърланд. Това още повече ми се наби в очи, когато я сравних с неговия роман „The Craymore Affair” („Аферата Креймор“), издаден през 2000 г. – две години преди оригиналното издание на „Назад-напред“. Тази необичайна книга ми бе изпратена през август т. г. от третата и последна съпруга на Кевин – проф. Джанет Уилсън. След като я прочетох внимателно, мога да кажа, че това е един добър постмодерен роман, богат на езикови игри, някои от които успях да „разшифровам“.
И друг път съм споменавал, че Кевин Айърланд е изключително плодовит и талантлив автор. Той е издал 27 стихосбирки, шест романа, три мемоарни книги, един сборник с разкази и едно ръководство по улов на риба. Написал е дори едно либрето за опера по поръчка на Би Би Си. За заслугите си към литературата е отличен с Ордена на Британската империя и с Наградата на министър-председателя на Нова Зеландия. Някои негови стихотворения се четат на официални церемонии в родината му, както например „Опълченците на Шипка“ на Вазов у нас.
„Аферата Креймор“ обаче е нещо съвсем различно. Трябва да си призная, че потърсих тази хумористична книга с автобиографични елементи, тъй като се надявах да открия в нея някоя „българска следа“. За съжаление, това не се случи, тъй като освен малкото име на главния герой – Борис Т. Креймор, няма друга връзка с „българския период“ на Кевин. Но това, което научих от този роман, хвърли редица мостове към „Назад-напред“. Не съм запознат с всички световни литератури, но мисля, че е рядко явление едно художествено произведение да даде импулс на автора да превключи на мемоаристика.
Това, което ми се наби на очи още при първото прелистване на „Аферата Креймор“, бе началната страница с цитати, която също като в „Назад-напред“ бе мистификационна. Първият цитат обясняваше какво е „периодична и избирателна амнезия“ (почти перманентното състояние на главния герой). Но в този откъс уж от статия в медицински справочник се цитираше стих на самия измислен протагонист Борис Т. Креймор! Следващият мистификационен цитат бе още по-подмолен. В него бе дадена горе-долу приемлива дефиниция на думата „афера“, като за източник обаче бе посочен „Речникът на съвременния английски език на Fayck, джобно издание“. Няма смисъл да търсите в интернет кой е този загадъчен лексикограф, чието фамилно име се произнася като „фейк“! Под този цитат има откъс от стихотворение, взето от очевидно несъществуващата стихосбирка „Джин и кататоник: Подривните стихове на Борис Т. Креймор“. Авторът на романа все пак предупреждава най-отдолу на страницата, че „Нито един от персонажите в тази книга не е съществувал. Засега“.
Ако бях се сдобил с „Аферата Креймор“, преди да се захвана с превода на „Назад-напред“, тези забавни мистификации биха ми отворили очите и биха ми спестили часове ровене в интернет. Тези, които не са чели мемоарната книга на Кевин Айърланд, могат да видят началната страница с измислени цитати по-долу:
От друга страна, ако не бях чел и превел „Назад-напред“, нямаше да мога да се досетя за скритото съдържание на имената на някои от персонажите. В мемоарната му книга има епизод, в който той решава за рекордно кратко време пословично трудната кръстословица на в. „Таймс“, а барманът я купува от него, за да я закачи на стената. За тези, които не са запознати с тази британска реалия – нашите кръстословици са направо фасулска работа с сравнение с техните. Докато нашенците трябва просто да отгатнат кой е например „Град в Гърция“ с пет букви, жителите на Острова трябва да решават истински шаради. Налага им се да разбъркат буквите в условието, за да достигнат до верния отговор.
Когато попаднах на няколко неестествени имена на персонажи в „Аферата Креймор“, аз си припомних, че Кевин е бил факир в решаването на британски кръстословици. Макар да съм завършил английска филология, аз се справям доста зле в тази област, но за щастие вече има сайтове, които помагат за това. На първо време се заех с разшифроването на името на главния герой, тъй като проф. Уилсън предположи, че зад него се крие нещо.
Когато сайтът wordunscrambler.net размести буквите T. Craymore, получи се думата crematory (крематориум). Човек може да реши, че това е случайност. Но Кевин Айърланд наистина бе кремиран след смъртта му в съответствие с желанието му, и прахът му бе разпръснат по северозападния бряг на Нова Зеландия край Окланд, където обичал да се разхожда.
След това вниманието ми привлякоха странните имена на двамата новозеландски полицаи в романа (в който има и криминална интрига). При разместването на буквите на Dyon Daykes се получи фразата day donkeys (дневни магарета). А зад фамилното име на колегата му в униформа Bryan Bynkall се криеше наречието blankly (безизразно). Малкото име на съпругата на главния герой Neeta Black пък се превърна в eaten (изядена).
Това не са единствените проблеми, с които би се сблъскал евентуален преводач на „The Craymore Affair”. В романа има безброй игри на думи, които главният герой ръси непрекъснато. Заради това негово специфично умение Нийта донякъде му се възхищава, но също така се нервира. При всички случаи, пресъздаването на тези игри на думи на български би представлявало огромно предизвикателство.
Автор: Владимир Дворецки
Източник: www.evropaworld.eu