Елисавета Багряна (вляво) и Гун Бергман, която е превела на шведски част от нейната стихосбирка Livet jag ville göra till dikt (Животът, който исках да превърна в стихотворение). Снимки: Алба Букс, feministbiblioteket.se, Уикипедия Колаж: Владимир Дворецки

Малцина знаят, че стиховете на Елисавета Багряна са били преведени и на шведски, а едната от двете й преводачки – Гун Бергман, е била съпруга на големия кинорежисьор Ингмар Бергман. Стихосбирката Livet jag ville göra till dikt (Животът, който исках да превърна в стихотворение), която излиза от печат в Стокхолм през 1970 г., обаче не успява да донесе на нашата авторка Нобелова награда за литература. А преводът на романа „Мостът на Дрина“ на югославския писател Иво Андрич, направен пак от Гун Бергман, му осигурява Нобел през 1961 г.

В предишна публикация разказах как новозеландският поет Кевин Айърланд (1933-2023) е превел на английски близо 200 стихотворения от Багряна във връзка със слуха, че Нобеловият комитет разглеждал благосклонно нейните творби. От тези негови преводи са били подбрани само 10, които са били публикувани в двуезичното издание на Агенция София прес от 1970 г. Айърланд, с когото поддържах кореспонденция по електронната поща до края на живота му, се отнасяше доста критично към това издание. Той ми се оплака, че му дали невъзможно кратки срокове, а освен това пуснали за печат най-грубите чернови на неговия превод. Но въпреки тези издателски гафове, видният наш англицист проф. Александър Шурбанов смята, че Айърланд е превел Багряна „с голямо удовлетворение“, и са се получили „вдъхновени преводи“. 

За съжаление, нашата поетеса не получи Нобелова награда за литература и след втората си номинация от 1969 г. (първата е била направена още през 1943 г.). Вината за този провал едва ли е в превода на английски, извършен от Кевин Айърланд. Както писа Емилия Попова в сайта biblioteka-bulgaria.bg, кандидатурата на Багряна е била горещо подкрепяна от големият шведски творец и приятел на България, Артур Лундквист, член на престижната Шведска академия, която присъжда Нобеловата награда за литература: „Той я предлага на няколко пъти, но безрезултатно – може би защото кандидатурата не получава одобрението на тогавашната власт. Не среща достатъчна поддръжка и от останалите четирима членове на Нобеловия комитет. Прието е, че кандидатурата ѝ е провалена поради лошия превод на стиховете ѝ на шведски език“. Вероятно става въпрос за стихосбирката Livet jag ville göra till dikt (Животът, който исках да превърна в стихотворение), излязла от печат в Стокхолм през 1970 г. (изд. „Бониер“). Преводачите на стиховете са Гун Бергман и Карин Давидсон, а предговорът е на самия Артур Лундквист.

Скандинавистката Меглена Боденска насочи вниманието ми по-специално към Гун Бергман. Оказа се, че тя е третата съпруга на кинорежисьора Ингмар Бергман. Гун, която е славистка по образование, е преводачка и на няколко произведения на югославския писател Иво Андрич. Именно нейният превод на романа му „Мостът на Дрина“, публикуван от изд. „Бониер“ през 1960 г. на следващата година Андрич бе удостоен с Нобеловата награда за литература. Той по-късно благодари с писмо на Гун Бергман за преводите й на неговите творби, които, според него, са допринесли за успеха на книгите му в Швеция. „Има само един издател в Швеция, и това е „Бониер“, и само един преводач, и това сте Вие“, пише югославският писател. След успеха на шведското издание на „Мостът на Дрина“, Гун Бергман е отличена с наградата на Шведската академия за превод през 1962 г.

По-късно преводачката, донесла Нобел на Андрич, се насочва и към други славянски и френскоезични автори. Според изследователката д-р Даниела Асенова, преподавателка по български език в Упсалския университет, работата й върху стихосбирката Livet jag ville göra till dikt на Багряна започва през 1966 г. след краткотрайната визита на нашата поетеса в Швеция. Поводът за посещението бил тържественото честване в Стокхолм на 100-годишнината на Пенчо Славейков – първият български литератор, номиниран за Нобелова награда. В своето слово Багряна изразява благодарността си към преводача на Славейков – шведският славист проф. Алфред Йенсен, който е предложил кандидатурата на нашия поет през януари 1912 г.

Както изтъква д-р Асенова, Багряна и нейните шведски преводачки работели заедно на черноморския ни бряг. Това става ясно от пощенска картичка, която Багряна изпратила на акад. Петър Динеков на 10 юли 1966 г. от един хотел на Златните пясъци. След две седмици интензивна работа с двете преводачки, които поетесата нарича със симпатия „моите шведки“, преводът на стихосбирката се позабавя. В писмо до акад. Динеков Багряна изтъква, че се е срещнала за кратко с посланика ни в Стокхолм Лалю Ганчев в София и той й казал, че шведките имали нужда от консултант. Макар да не е изрично споменато за кого става дума, според д-р Асенова такъв консултант станал Артур Лундквист, макар той да не владеел българския език. Лундквист обаче се запознал с поезията на Багряна от преводи на нейни стихотворения на френски, когато посетил България за първи път през 1967 г.

Фактът, че Гун Бергман е идвала у нас, бе потвърден и от Меглена Боденска. Тя е чула за това от покойната скандинавистка проф. Вера Ганчева (дъщеря на Лалю Ганчев), но не си спомня подробности.

Стихосбирката Livet jag ville göra till dikt съдържа 35 творби на Багряна. Тази книга отдавна е антикварна рядкост, но екземпляри от нея може да се намерят в много шведски библиотеки (както и в Народна Библиотека „Иван Вазов“ – Пловдив). 20 от стихотворенията са преведени от Гун Бергман, вкл. и популярни творби като „Амазонка“ и „Вечната“. Преводът на останалите е дело на Карин Давидсон.

Не можах да намеря в интернет научни изследвания, които да потвърдят или отхвърлят тезата на Емилия Попова за лошото качество на този превод на стиховете на Багряна. Факт е обаче, че произведенията, публикувани в Livet jag ville göra till dikt, продължават да се харесват на шведските любители на поезията. През март 2018 г. бе съобщено, че тогавашната външна министърка на Швеция Маргот Валстрьом е прочела стихотворение на Багряна в превод на шведски в най-престижната концертна зала в Стокхолм „Грюневалд“ на тържество, организирано от нашето посолство в чест на 140-годишнината от Освобождението на България. Това обаче не е единственият случай. В сайта https://feministbiblioteket.se (Феминистка библиотека) може да се прочете рецензия за Livet jag ville göra till dikt, написана през 2019 г. от Ханна Лагер, родена година след публикуването на тази стихосбирка на Багряна в превод на шведски. Тя изтъква, че е попаднала на тази книга, издирвайки жени, номинирани за Нобеловата награда за литература. Ханна споделя, че й харесват любовните стихове на българската поетеса, пълни с пулсираща страст. Любимата й творба от Livet jag ville göra till dikt е „Сезони“ (преведена от Карин Давидсон). Оценявайки стихосбирката като цялост, шведската любителка на поезията подчертава, че първоначално си е мислила, че стиховете на Багряна не й се струват достойни за Нобелова награда, но след като прочела почти всички творби от тази книга Ханна стигнала до извода, че Багряна определено би могла да бъде сред нобеловите лауреати.

Ингмар и Гун Бергман. Колаж: Шведско радио

Накрая не е зле да разкажа и за живота на Гун Бергман, който донякъде ми напомня за живота на българската поетеса, защото също като нея напуска съпруга си. Родена е през 1916 г.  в южношведския град Линшьопинг. След като завършва гимназия, отива в Стокхолм, където си изкарва хляба като танцьорка и служителка в издателства, а по-късно – като журналистка във в. „Експресен“. През 1941 г. се омъжва за инженера Хуго Грут и му ражда две деца. През 1949 г. обаче Гун се влюбва в Ингмар Бергман и избягва с него в Париж. Кинорежисьорът описва техния роман в мемоарната си книга „Латерна магика“. След тежък бракоразводен процес, през 1951 г. Гун се омъжва за Ингмар и му ражда син, наречен Ингмар Бергман-младши. Същевременно тя става негов съсценарист при създаването на кинокомедията „Чакащи жени“ (1952). Гун и Ингмар се развеждат през 1959 г., но продължават творческото си сътрудничество. Тя му помага при заснемането на филма „Мълчанието“ (1963). Ингмар от своя страна описва образа й под друго име в свои ленти като „Сцени от един семеен живот“ и „Изневяра“.   

Още през 50-те години на ХХ в. Гун Бергман започва да преподава и да се занимава с преводи. През 1964 г. тя защитава дисертацията си по славянски езици в Упсалския университет. Гун посещава СССР и Югославия, което й помага да опознае живота в тези страни. Тя сътрудничи на Шведското радио, като рецензира югославски пиеси и превежда радиопиеси от руски. Освен Иво Андрич и Багряна, Гун превежда от сръбски стиховете на Васко Попа и от френски стиховете на сенегалеца Леополд Седар Сенгор и на жителя на Мартиника Еме Сезер. Тя загива при катастрофа с мотоциклет в Югославия през 1971 г. През 2018 г. синът й Ингмар Бергман-младши заснема документален филм за живота на майка си, озаглавен „Непобедената женственост“, който бе излъчен по шведската телевизия.

Автор: Владимир Дворецки

Още по темата на сайта ни:

Преводачът на Багряна на английски разказва

Как новозеландецът Кевин Айърланд стана преводач на Ботев и Багряна на наглийски

Алфред Йенсен оттеглил номинацията си за Нобелова награда за Пенчо Славейков

Източник: www.evropaworld.eu