Нормално е човек да има любими автори и да търси книгите им. В нашето семейство си имаме и любими преводачи и, когато се появи книга в техен превод, бързаме да си я купим, защото името им е знак за качество. Такава за нас е Светла Кьосева, благодарение на която българският читател се е запознал с творчеството на много унгарски писатели. На 27 май тя беше представена като преводач на месеца в Столична библиотека и пристигна специално за случая от Будапеща, където живее от дълги години. Представи я издателката Дора Минева (СОНМ), която ряботи с нея вече от 20 години. Тя изтъкна колко сложни са произведенията, които Светла се наема да превежда, и как майсторски успява да им намери български еквивалент. Един от ярките примери за уменията й е преводът на разказите от съвременната писателка Едина Сворен. В оригинала на моменти е трудно да се разбере от какъв пол са героите, защото в унгарския език няма родове, и се е изисквало много внимателно вникване в текста, с което преводачката се е справила изключително успешно.

Малко известен факт е, че Светла Кьосева е писала и стихове. Открила е призванието си на преводач постепенно. Първоначално, отивайки да живее в Унгария през 80-те години, е превеждала унгарски текстове, които е намирала за интересни и ги е изпращала на ограничен кръг приятели. Когато през 1984г. получава ІІ награда в конкурса на Дружеството на преводачите в Пловдив, си казва, че може би трябва да се заеме по-сериозно с художествени преводи. Превела е вече 30 книги на унгарски автори, носител е на много награди. Тя е и ментор на начинаещи преводачи. Три млади унгаристки, с които е работила, прочетоха откъси от свои преводи, направени под нейно ръководство, и благодариха на Светла Кьосева за подкрепата. 

За талантливата преводачка говори и издателят Мартин Христов (изд. „Ерго“), който също работи с нея. Възхищението си от нейните преводи изказаха и други гости на събитието. Това направих и аз с благодарност към Светла, че ми е помогнала да открия за себе си съвременните унгарски автори Едина Сворен (сборника с разкази „Брудершафт“, изд. СОНМ) и Виктор Хорват (романа „Турско огледало“, изд. „Ерго“), както и един писател от по-далечно време – Михай Бабич (романа „Халифът-Щърк“, изд. СОНМ) .

От своя страна Светла Кьосева припомни паралела, който направих в една моя публикация, между Хулио Кортасар (1914-1984 г.) и Михай Бабич (1883-1941 г.). В нея си задавах въпроса дали световноизвестният аржентинец не е бил повлиян от своя унгарски предшественик.

Истината е, че впоследствие се задълбочих в проучването на тази тема и открих „унгарската връзка“ в професионалната и творческа биография на Кортасар. На младини той е работил в преводаческото бюро на унгареца Золтан Хавас в Буенос Айрес и е възможно чрез него да е попаднал на произведения от Бабич. В публикуваната наскоро на български език книга на Кортасар „Бестиарий“ (изд. „Агата-А“) в превод на Лиляна Табакова намерих разказ, в който действието се развива паралелно в Буенос Айрес и в Будапеща. Друг разказ от същия сборник пък ми напомни с нещо художествените похватите на унгарската писателка Едина Сворен, преведена на български от Светла Кьосева. Така че предстои отново да пиша за взаимната свързаност между Кортасар и унгарската литература.

Не мога да не подчертая, че всички тези свои открития като читател направих благодарение на блестящите преводи на Светла Кьосева от унгарски език. Поредно потвърждение, че талантливият преводач понякога ни отваря много повече духовни врати, отколкото самият той може да предположи.

В края на вечерта, в която беше представена като преводач на месеца в Столична библиотека, имаше въпрос към Светла дали не би се върнала към писането на стихове. Тя отговори шеговито, че предпочита превода, защото е по-лесно – друг си е дал труда да напише текста, ти само трябва го предадеш на български. Тук не бих се съгласила с нея, защото преводът често изисква много по-голямо интелектуално усилие, отколкото написването на собствено произведение. Немалко преводачи жертват личното си творчество в името на чуждото и затова им дължим още по-голямо признание.

Няма да забравя как, след като приключи събитието в Столична библиотека на 27 май, с някои от гостите продължихме в неформална обстановка да си говорим за преводите на Светла, които най-много са ни харесали. Очакваме с нетърпение новите унгарски книги, които ще стигнат до нас с нейно съдействие. Тайно се надявам след време да се появи и сборник с нейна поезия!

Автор: Гергина Дворецка

Повече снимки от събитието може да видите на страницата на фондация „Европа и светът“ във Фейсбук.

Още по темата на сайта ни:

Светла Кьосева – преводач на май в Столична библиотека

„Халифът-щърк“ на Михай Бабич – роман за лутанията на душата

„Бестиарий“ на Кортасар в превод на Лиляна Табакова

Източник: www.evropaworld.eu