Цветан Стоянов се срещал в Англия с писателя Георги Марков
Донесението на „Хранов“ за Цветан Стоянов (отляво) и паметникът на Георги Марков в София. Снимки: comdos.bg, Уикипедия, Владимир Дворецки. Колаж: Владимир Дворецки
На 28 януари т. г. се навършиха 96 години от рождението на големия наш литературен критик и преводач Цветан Стоянов (1930-1971), за когото неведнъж съм писал във връзка с приятелството му с новозеландския поет Кевин Айърланд (1933-2023).
От неотдавна разсекретени документи на Държавна сигурност (ДС) става ясно, че въпреки големия си авторитет Стоянов е бил следен от комунистическите тайни служби. Сведение, подадено на 1 декември 1970 г. от осведомителя „Хранов“, разкрива, че литераторът се е срещал в Лондон не само с Кевин Айърланд, но и с писателя Георги Марков, изкуствоведа и кинопродуцент Петър Увалиев, музиканта Пашанко Димитров, журналиста от Би Би Си Тео Лирков и други личности, описани от новозеландския поет в мемоарната му книга „Назад-напред“. Аз имах честта да я преведа на български, а тя бе издадена от Фондация „Европа и светът“ през 2024 г.
Корицата на „Назад-напред“
Запознах се с творчеството на Цветан Стоянов още като студент. Тогава ми попадна случайно неговата студия „Геният и неговият наставник“. Темата й бе отношенията между великия писател Фьодор Достоевски и оберпрокурора на Синода на Руската православна църква Константин Победоносцев, но под текста прозираше втори пласт, който очевидно беше автобиографичен. По-късно се запознах и с други произведения на Цветан Стоянов, които затвърдиха мнението ми, че той е един от големите наши творци от втората половина на 20-и век. Ето защо не се учудих, когато узнах от мемоарната книга на Кевин Айърланд, че авторът на „Геният и неговият наставник“ е бил сред най-добрите му приятели в България. Новозеландският поет го описва на много страници от своите мемоари, а освен това му посвещава прекрасната си елегия „В памет на Цветан Стоянов“, която преведох на български и може да бъде прочетена тук. Както смята Кевин Айърланд, смъртта на нашия литератор е била умишлено причинена от комунистическите власти чрез несполучлива операция на апендикса. Такова е мнението и на литературния критик Йордан Василев.
Но да се върнем на сведението на осведомителя „Хранов“. След завръщането си от Англия Цветан Стоянов му се обадил на 25 ноември, а на 27-ми същия месец се срещнал с него в дома на сътрудника на ДС. На 29 ноември сутринта те се видели в аперитива на столичното заведение „Феята“ с писателя Антон Дончев и кинорежисьора Христо Топузаков (братовчед на Цветан). След това отишли да играят карти в дома на Дончев. От разговорите на „Хранов“ с Цветан станало ясно, че литераторът бил много доволен от пътуванията си в чужбина. Той не само получил 100 долара от брата на източника, който живеел в САЩ, но и успял да вземе бележка, че е спал на хотел в Лондон. Цветан всъщност нощувал в дома на Кевин Айърланд и по този начин спестил около 200 долара от командировъчните. Тези финансови придобивки в конвертируема валута бяха високо ценени по време на „развития социализъм“, тъй като със западна валута можеше да се пазарува в магазините „Кореком“, пълни със стоки, недостъпни за обикновения български гражданин.
От днешна гледна точка, естествено, много по-важни са сведенията за срещите на Цветан Стоянов с наши емигранти. Както узнал „Хранов“, неговият обект на наблюдение се срещнал на няколко пъти с Георги Марков, който живеел при Лирков заедно с приятелката си – млада англичанка, дъщеря на лекар, която следвала испанска филология. Тя била бивша секретарка на Увалиев и според осведомителя издържала българския писател. Марков преди това бил известно време в италианския град Болоня при брат си, който бил „невъзвръщенец“ (т. е. емигрант, който не възнамерявал да се връща в социалистическа България). Пак според „Хранов“ там писателят се е срещал със своя любовница, дъщеря на известен наш композитор (от етични съображения не споменавам името й – б. а.). Осведомителят добавя, че Марков успял да прокара своя екранизация за телевизията в Западна Германия благодарение на Цветан Марангозов, който живеел там. В Лондон, където го уредил да отиде Увалиев, писателят учел усилено английски, пишел телевизионни пиеси и се мъчел да получи договор за екранизацията им. Според Цветан Стоянов, Марков не се връщал в България, тъй като в британската столица се чувствал напълно спокоен и свободен, а в Родината си му било омръзнало да се съобразява с нарежданията и изискванията на Партията, на Съюза на писателите, на (неговия председател – б. а.) Георги Джагаров и т. н. Писателят дисидент също така бил много засегнат, задето му спрели „някаква пиеса“ (всъщност три пиеси – „Да се провреш под дъгата“, „Комунисти“ и „Аз бях той“ – б. а.). Според Цветан Стоянов, Марков бил зле финансово, разчитал предимно на приятелката си и се хранел с нея и с хазяина си Лирков вкъщи, за да им излезе по-евтино. Писателят се амбицирал да пробие на английския литературен пазар, но пак според Стоянов нямал възможности за това. Командированият литератор го запитал защо не се върне в България, но Марков отвърнал, че не желае отново да попада под опекунство. По този повод Стоянов заявил пред тримата си приятели във „Феята“, че смята да отиде при полковник Кюлюмов (първи зам.-началник на Шесто управление на ДС – б. а.) и да му каже, че смята за уместно да се продължи срока на задграничния паспорт на писателя. Според него след известно време Марков щял да се разочарова и може би щял да се върне в България. Стоянов споделил също така, че съществува известна възможност писателят да е бил пратен от „нашите органи“ да се установи на Запад, за да бъде използван по-късно като агент.
Твърдението, че Марков може да е бил пратен на Запад от „нашите органи“, за да бъде използван като агент, е подчертано от офицер от ДС, който е преглеждал донесението. Снимка: comdos.bg
„Хранов“ препредава научените от неговия обект на наблюдение сведения за Лирков, Увалиев и Пашанко Димитров, които до голяма степен съвпадат с описанията им в „Назад-напред“ на Кевин Айърланд. За първия се изтъква, че през 1947 или 1948 г. избягва от България през турската граница и емигрира в Австралия. Там изгубва единия си крак при трудова злополука, но получава голямо обезщетение, с което си купува къща в Лондон и давал стаи под наем. Имал остър характер и говорел с озлобление против България. Подслонил Марков и бил в дружески отношения с него. Увалиев пък разправял на Стоянов, че е недоволен от България, защото от една страна го канели в посолството и искали да работят с него, но от друга не били направили нищо за отмяна на присъдата му и той не можел да се върне в родината си. Продуцентът карал само на заплата, тъй като американците си изтеглили инвестициите и той не можел да прави филми. Стоянов се срещнал и с контрабасиста от Лондонския симфоничен оркестър Пашанко Димитров (също избягал от България – б. а.), който вече бил напълно уседнал и не проявявал интерес към родината си.
В донесението на „Хранов“ се появява и името на австралиеца Тед Фалкън-Баркър – една фантастична персона, чиито невероятни преживелици, описани в „Назад-напред“, изглеждат леко измислени. Стоянов споменал, че той е приятел на Кевин Айърланд, който посетил България преди години и направил няколко фоторепортажа. Фалкън-Баркър имал яхта, с която си изкарвал прехраната. Той написал книга за търсене на съкровища под водата, която дал на Стоянов, за да се опита да я преведат в България. Авантюристът изказал желание отново да посети нашата страна. Между другото, в „Назад-напред“ Фалкън-Баркър споделя с Кевин, че е изпълнявал и шпионски задачи в България, за да си докарва допълнителни доходи.
Корицата на книгата „1600 години под морето. Издирването на един потънал град“ от капитан Тед Фалкън-Баркър. Снимка: https://www.crveniperistil.hr
Накрая „Хранов“ споделя нещо, което явно много го интересува. Стоянов му донесъл няколко произведения на научната фантастика, включително и книгата “One” на Дейвид Кари. Сътрудникът на ДС обаче вижда в последната „принос в идеологическата диверсия“. В тази книга се разказвало за информатор на МВР в бъдеща утопична държава, където се санкционират всички ереси на мисълта. „Екземплярът е стар и вероятно е даден от някого на Стоянов“, допълва информаторът на ДС.
Но кой е този „Хранов“, който явно е бил близък с литератора, но го злепоставя пред „органите“? Същият индивид бе споменат и в предишна публикация за надзора, който ДС е упражнявала над Кевин Айърланд. Тъй като Комисията по досиетата не е разкрила официално самоличността му, не смятам, че е редно да го назовавам. Имам солидно обосновани подозрения кой е той на базата на данните, които разкрива за себе си в своите донесения, както и въз основа на публикувания неотдавна в портала „Култура“ дневник на Цветан Стоянов, който също е имал съмнения как така неговият „приятел“ е направил добра кариера при положение, че е лежал в затвора за опит за бягство през граница. Нека само да добавя, че фамилното име на „Хранов“ е близко до агентурния му псевдоним, и че той е известен преводач на научна фантастика от английски. Освен това, самият Кевин Айърланд го е смятал за свой приятел и му посвещава доста страници в „Назад-напред“, като го назовава „Милен“.
Не би имало смисъл да ви занимавам толкова много с този субект, ако не беше вероятно неговите донесения за Цветан Стоянов да са допринесли за гибелта му. Големият наш литератор си отиде от този свят едва 41-годишен, но остави след себе си богато книжовно наследство (част от творбите му бяха публикувани посмъртно благодарение на усилията на неговата вдовица Антоанета Войникова). Както твърди Кевин Айърланд, част от преводните книги, подписани от Цветан Стоянов, всъщност са били преведени от „Милен“. Големият автор е проявил огромна солидарност спрямо своя приятел (и роднина според някои източници), за да му осигури прехраната в труден момент след излизането от затвора. Но след това „Хранов“ му забива нож в гърба…
Паметна плоча върху фасадата на къщата, където е живял Цветан Стоянов. Снимка: Google Maps
Автор: Владимир Дворецки
Сродни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu