Вазов възпял зеленото преди Лорка
Зелените гори на Витоша, където е обичал да ходи на излет Иван Вазов (на снимката вляво от 1920 г.). На снимката вдясно е Лорка, седящ на слънчевия часовник на Колумбийския университет в Ню Йорк през 1929 г. Снимки: Владимир Дворецки, Уикипедия. Колаж: Владимир Дворецки
Докато се ровех тези дни в стари вестници, за да подготвя доклада си за отразяването на Априлското въстание, попаднах на едно стихотворение от Вазов, което направо ме слиса. То е от стихосбирката „Какво пее планината“ от 1917 г. Тематично не е много оригинално – в него се говори за красотата на нашата природа, нещо обичайно за патриарха на българската литература. Но образността направо ме изуми, а вероятно и вас, ако го прочетете внимателно. Ето го и стихотворението, публикувано онлайн в сайта „Читанка“:
Зелено
Навред зелено: лесове,
гори, гори до кръгозора,
зелени чуки, долове,
в зеленина потъва взора;
в зелено къпят се очите,
в зелено къпи се душата,
смарагдени са планините
и сенките, и светлината.
Зелени красоти, омая!
Кипи живот във сила мощна.
Вред рай зелен! О, вред все тая
природа царствено-разкошна!
Няма как любител на поезията да не се сети за друго популярно стихотворение – „Сомнамбулен романс“ на Федерико Гарсия Лорка в превод на Атанас Далчев и Атанас Муратов:
Зелена, любя те зелена.
Зелен ветрец. Зелени клони.
Гемията в морето тихо
и коня буен в планината.
Препасана със тъмна сянка,
бленува бледа на балкона,
зелена плът, коса зелена,
с очи като сребро студено.
Зелена, любя те зелена.
Под циганския грейнал месец
нещата във захлас я гледат,
а тя не може да ги види.
Зелена, любя те зелена.
Звезди големи от слана
прииждат с рибата от сянка,
разкрила пътя на зората.
Смокинята ветреца трие
на свойте клони о пилата
и планината, хищна котка,
изважда кактусови нокти.
Но кой и откъде ще дойде?…
А тя, опряна на балкона,
зелена плът, коса зелена,
мечтае за морето синьо…
„Сомнамбулен романс“ е публикуван в стихосбирката „Циганско романсеро“ (Romancero Gitano), която е отпечатана през 1928 г. Тя съдържа стихове, написани през периода 1924-27 г., т. е. поне седем години след излизането от печат на „Какво пее планината“ на Вазов. Разбира се, няма основания да твърдя, че Лорка се е повлиял от „Зелено“ на нашия поет. Това стихотворение не е от най-популярните на Вазов, а и преводите на неговите поетични творби на испански са доста малобройни. Но все пак стилистичното сходство между „Зелено“ и „Сомнамбулен романс“ е фрапиращо. Интересно, дали преводачите на Лорка Далчев и Муратов са си спомнили за стихотворението на Вазов, когато са превеждали поемата на испанския поет?
Автор: Владимир Дворецки
Сходни публикации на сайта ни:
Източник: evropaworld.eu
