Шведският славист Алфред Йенсен, който предложил нашия голям поет Пенчо Славейков за Нобелова награда за литература в началото на 1912 г., впоследствие оттеглил номинацията си. Това станало още преди българският лирик да почине на 28 май същата година в италианското градче Брунате.
Фотоизложба, озаглавена „Испания и България. Заедно в Европейския съюз“, бе открита на 12 декември т. г. в изложбената зала на Държавна агенция „Архиви“ (ул. Московска 5).
Високото пространство на дома музей на Никола Вапцаров в София за пореден път бе изпълнено с почитатели на творчеството на големия поет, събрали се там по повод рождения му ден на 7 декември.
Декемврийското издание на испански на списание National Geographic посвещава централно място на най-старото съкровище на света от петото хилядолетия пр. н. е., което е част от колекцията на Археологически музей във Варна.
Най-старата писмена система в света е възникнала по днешните български земи, заяви германският учен д-р Харалд Харман при представянето на българското издание на най-новата му книга „Въведение в Дунавската писменост“ (издателство ПИК, Велико Търново) в Американския център на Столична библиотека на 23 ноември т.г.
Националният празник на Унгария, 23 октомври, бе отбелязан в навечерието на тази дата в Първо студио на Българското национално радио с концерт и фотоизложба за революцията от октомври 1956 г.
Паметна плоча за видния унгарски учен проф. Геза Фехер, един от основоположниците на прабългаристиката, бе открита на 18 октомври т. г. пред сградата на Унгарския културен институт в София. Събитието бе организирано съвместно от посолството на Унгария в България и от Българската академия на науките.
Документалният филм на Милена Фучеджиева „Ваймар Експрес“, чиято премиера отразих в предишна публикация, ме накара да се поровя в достъпните онлайн документи за дейността на известната писателка Фани Попова-Мутафова във връзка с организирания от нацистка Германия Европейски писателски съюз (ЕПС).
Паметната плоча на унгарския учен Геза Фехер, работил в България от 1922 до 1944 година, с принос за изучаването на Мадарския конник, един от основоположниците на прабългаристиката, чуждестранен член на БАН (1943) и председател на Унгарското дружество в София (Magyar Egylet) ще бъде открита на 18 октомври, сряда, от 15 ч. пред Унгарския културен институт откъм страната на ул. 6-ти септември.
Литературната общност в Норвегия празнува, след като страната се сдоби с първата си Нобелова награда за литература от 95 години насам, предаде сайтът lifeinnorway.net.
Рядко се случва България да попадне на първа страница на вестниците в САЩ. Едно от малкото изключения е, когато страната ни обявява своята Независимост на 22 септември 1908 г. (или 5 октомври по стар стил). Тогава стотици американски вестници – от най-авторитетните до най-малките, от Атлантическото крайбрежие чак до Хаваите, публикуват голямата новина на първите си страници.
Столична община в партньорство с Френския институт в България организира тазгодишното издание на Европейски дни на наследството в София, посветено на темите „Живо наследство“ и „Спортно наследство“.