Гергина Дворецка на рецитала „Франкофонски музи“

Публикувано:
13:11ч / 22.05.2023г
Брой прочитания:
466
Брой коментари:
0

Гергина Дворецка чете свои стихове на рецитала „Франкофонски музи“ в галерия „Мисията“ , 15.05.2023 г.

На 15 май т.г. в галерия „Мисията“ се състоя рециталът „Франкофонски музи“, който фондация „Европа и светът“ организира в партньорство с Министерството на външните работи, Държавния културен институт с директор Снежана Йовева-Димитрова и посолството на Кралство Мароко в България по повод 30-годишнината от присъединяването на страната ни към Международната организация на Франкофонията. Събитието се проведе под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Илияна Йотова.

Със свои стихове и преводи от френски език се включиха поетите франкофони Аксиния Михайлова, Димана Иванова, Бойко Ламбовски и Гергина Дворецка.

Литературното четене беше уважено от посланици на франкофонски страни, дипломати, общественици, литератори, преподаватели, журналисти.

Повече за събитието може да прочетете на сайта ни.

В поредица от публикации представяме стиховете и преводите, с които поетите участваха в рецитала.

Водещата на събитието Гергина Дворецка е журналистка и писателка. Родена е в София, където завършва 9-а френска гимназия (днес „Алфонс дьо Ламартин“), а по-късно българска филология с втора специалност френски език в Софийския университет. Дълги години работи в Българското национално радио, където води авторски предавания на младежка, историческа, културна тематика, както и за Европейския съюз. В момента е председател на фондация „Европа и светът” и главен редактор на нейния уебсайт evopaworld.eu. Носител на множество награди за професионалните си изяви, сред които юбилеен медал „1300 години България“, „Златно перо“ от Съюза на българските журналисти. За популяризиране на френския език и култура получава отличието кавалер на Ордена на академичните палми на Франция. Автор е на 5 стихосбирки и 4 книги с проза. Превеждала е стихове от френски и марокански автори.

Говори Гергина Дворецка Снимка: Георги Митов

Като съорганизатор и модератор на рецитала тя беше ограничила авторското си участие в него и прочете само едно свое стихотворение, написано в младежките години и посветено на Жана д’Арк.

ЖАНА Д’АРК

Мой любими кралю, спокойно ли спите,

уморен от поредната светска наслада,

или даже насън си държите ушите,

да не чуете пукот на пламнала клада?

Спите, Сир… Спете, Сир! А сънят Ви полека

мойта вяра и преданост сляпа зачерква.

Интересно, какво ли изпитва човека,

който верния воин принася във жертва?

Интересно, какво ще направи, когато

се наложи отново да моли: „Спаси ме!”

Най-жестоко е, Сир, че сега, пред тълпата,

гибелта ще посрещна със Вашето име –

нека всички помисля, че Вие сте с мене,

та смъртта ми поне да не бъде нелепа.

После, Сир, за пред бъдещите поколения,

ще въздъхнете скръбно над моята пепел.

&  &  &

Jeanne d’Arc

Mon roi bien-aimé, dormez-vous tranquillement

Fatigué par le poids des plaisirs mondains,

Ou même dans le lit vous bouchez vos oreilles

Pour ne pas entendre le crépitement d’un bûcher en flammes?

Vous dormez, Sire… Dormez, Sire ! Et votre sommeil

Efface ma dévotion et ma foi aveugle.

Je me demande qu’est-ce quelqu’un ressent,

En sacrifiant son guerrier fidèle?

Je me demande qu’est-ce qu’il fera au moment

Quand il aura de nouveau besoin de son aide

Mon plus grand malheur, Sirе, est que devant les gens,

J‘affronterai la mort votre nom sur mes lèvres.

Puisse la foule pense que je vous crois à mes côtés

Pour que ma mort soit moins dépourvue de sens.

Et après, Sire, pour plaire à la postérité,

Vous pousserez un soupir de chagrin sur mes cendres.

Представяйки собствения си превод на френски на това свое стихотворение, Гергина Дворецка благодари на преподавателката в 9-а Френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ Вяра Любенова, председател на Асоциацията на преподавателите по/на френски език в България, за редактирането на превода, както и за съдействието й при подготовката на френските текстове за събитието.

Във втората част на рецитала „Франкофонски музи“, когато участниците прочетоха в оригинал и в свой превод на български стихове от свои любими поети, пишещи на френски език, Гергина Дворецка се включи със свои преводи на стихове от Виктор Юго и Пол Верлен и съвременната мароканска поетеса Фатема Шахид.

Гергина Дворецка чете свои преводи на рецитала „Франкофонски музи“ в галерия „Мисията“ , 15.05.2023 г. Отляво надясно: Гергина Дворецка, Аксиния Михайлова, Димана Иванова Снимка: Георги Митов

По повод стихотворението от Виктор Юго Гергина Дворецка поясни, че го знае още от детството си, когато нейната майка, също франкофонка, й го е рецитирала в оригинал,

Après la bataille

Victor Hugo

Mon père, ce héros au sourire si doux,
Suivi d’un seul housard qu’il aimait entre tous
Pour sa grande bravoure et pour sa haute taille,
Parcourait à cheval, le soir d’une bataille,
Le champ couvert de morts sur qui tombait la nuit.
Il lui sembla dans l’ombre entendre un faible bruit.
C’était un Espagnol de l’armée en déroute
Qui se traînait sanglant sur le bord de la route,
Râlant, brisé, livide, et mort plus qu’à moitié.
Et qui disait: ” A boire! à boire par pitié ! ”
Mon père, ému, tendit à son housard fidèle
Une gourde de rhum qui pendait à sa selle,
Et dit: “Tiens, donne à boire à ce pauvre blessé. ”
Tout à coup, au moment où le housard baissé
Se penchait vers lui, l’homme, une espèce de maure,
Saisit un pistolet qu’il étreignait encore,
Et vise au front mon père en criant: “Caramba! ”
Le coup passa si près que le chapeau tomba
Et que le cheval fit un écart en arrière.
“Donne-lui tout de même à boire”, dit mon père.

&  &  &

След битката

Баща ми, тоз герой с усмивка тъй добра,

последван от хусаря, когото си избра

заради смелостта му и снажния му ръст,

след битката обхождаше на кон околовръст

полето с мъртъвци в настъпващата нощ.

Дочу във мрака шум, като от глас без мощ.

Един испанец от разбитата войска,

чиято кръв изтичаше навън като река,

се влачеше по пътя, сломен, почти умрял,

и стенеше: „Вода! Вода, имайте жал!”

Баща ми, развълнуван от неговия стон,

протегна към хусаря манерката си с ром,

която бе висяла на седлото му цял ден,

и каза: „Дай да пие на клетия ранен!”

Внезапно, щом хусарят приведе се напред,

мъжът, май беше мавър, насочи пистолет,

който държеше още в десницата си слаба,

и целейки баща ми, му изкрещя: „Карамба!”

Куршумът близна татко и шапката му падна,

а конят, който яздеше, се завъртя обратно.

„Дай му все пак да пие” – каза татко.

&  &  &

Chanson d’automne

Paul Verlaine

Les sanglots longs

Des violons

De l’automne

Blessent mon coeur

D’une langueur

Monotone.

Tout suffocant

Et blême, quand

Sonne l’heure,

Je me souviens

Des jours anciens

Et je pleure

Et je m’en vais

Au vent mauvais

Qui m’emporte

Deçà, delà,

Pareil à la

Feuille morte.

&  &  &

Есенна песен

Пол Верлен

Цигулков плач,

роден по здрач

от тъжна есен,

прониква в мен

като рефрен

на вяла песен.

Попребледнял

във клупа-шал

на здрача,

си спомням как

преди живях

и плача.

И тръгвам сам

насам-натам

под злия вятър,

подобно лист

към кал и вис

подмятан.

&  &  &

Fatéma Chahid (originaire de Taroudant) est une poète, écrivainе, consultante en communication marocaine et une personnalité féminine de premier plan au niveau de l’art et de la culture au Maroc. Elle œuvre dans le domaine du développement socio-économique par le biais de programmes au profit des populations les plus démunies. Elle vit et travaille à Casablanca.

Фатема Шахид, родена в град Тарудант, е поетеса, писателка, консултант по комуникации в Мароко. Тя е сред най-изявените жени в изкуството и културата на своята страна. Работи за социално-.икономическото развитие чрез програми за самоусъвършенстване за най-бедното население. Живее и работи в Казабланка.

Cavalière du désert

Fatéma Chahid 

 Cavalière du désert
 Drapée d’or et de pourpre
 Je galope à l’infini dans la nuit des tumultes
 Tresses noires
 Sur mes arpèges parfumés

 Désert bleu de Numidie
 Ses racines pénètrent mon cœur
 Et font fleurir mon sang
 Une rose vermeille est mon emblème

 Sous le vitrail du ciel
 Je fends la marée d’étoiles
 Arche abyssale
 Ouverte aux grands chants des offrandes

 Splendeur sauvage des dunes
 Châteaux du silence
 Pyramides endormies
 Sous le souffle des dieux

&  &  &

Пустинна ездачка

Фатема Шахид

в златен пурпур обвита

галопирам в безкрая на смутната нощ –

черна плитка над моите ароматни извивки.

Нумидийска пустиньо, твойте корени сини

ме пронизват в сърцето и кръвта ми разцъфва,

в розов цвят се превръщам.

Стъклописът небесен

на звездния прилив

е бездънен ковчег за дарения-песни,

а сияйните дюни

са дворци тишина,

пирамиди заспали

под дъха на боговете.

Превод от френски език: Гергина Дворецка

Н. Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи, посланик на Кралство Мароко у нас, аплодира стихотворението от мароканската поетеса Фатема Шахид и превода му на български

Една мила случка, която предизвика весело оживление сред част от публиката, предопредели поантата на рецитала. По време на литературното четене едно коте изненадващо се присъедини към слушателите, макар че остана дискретно в двора на галерията.

Грациозната слушателка е вдясно от поетесата Димана Иванова

Това даде основание в края на литературната вечер водещата Гергина Дворецка да припомня прочутото стихотворение на белгийския поет Морис Карем „Le chat et le soleil“ („Котката и слънцето“) в свой превод.

Maurice Carême
(1899-1978)

Le chat ouvrit les yeux
Le soleil y entra
Le chat ferma les yeux
Le soleil y resta
Voilà pourquoi le soir
Quand le chat se réveille
J’aperçois dans le noir
Deux rayons de soleil.

Морис Карем

Котан очи отвори

и слънце в тях попадна.

Котан очи затвори,

но слънце в тях остана.

И затова, когато

котан по тъмно шета,

Аз виждам в тъмнината

две слънчица да светят.

Посланието беше, че много български деца, които в момента учат френски, ще се влюбят в това стихотворение и в самия език и това символизира как франкофонията ще се предава от поколение на поколение.

След рецитала „Франкофонски музи“, отляво надясно: Гергина Дворецка, преподавателките по френски език от 9-а Френска гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ Вяра Любенова, председател на Асоциацията на преподавателите по/на френски език в България (АПФБ), и Людмила Гълъбова, ковчежник на АПФБ; вдясно е Камелия Димитрова от Министерството на външните работи

Още по темата на сайта ни:

„Франкофонски музи“ – рецитал за 30 г. от членството на България във Франкофонията

Слово на министър Иван Кондов при откриването на рецитала „Франкофонски музи“

Слово на Н.Пр. г-жа Закиа Ел Мидауи при откриването на рецитала „Франкофонски музи“

Аксиния Михайлова на рецитала „Франкофонски музи“ – стихове

Аксиния Михайлова на рецитала „Франкофонски музи“ – преводи

Бойко Ламбовски на рецитала „Франкофонски музи“

Димана Иванова на рецитала „Франкофонски музи“

Източник: www.evropaworld.eu