Испанският филм „Една  любов“ спечели наградата на фестивала „Синелибри“

Публикувано:
16:03ч / 30.10.2023г
Брой прочитания:
202
Брой коментари:
0

Не е лесно да започнеш живота си от нула, когато избягаш от големия град в затънтено село. Още повече, ако те обхване плътска страст към местен жител, който е далеч от представата за романтичен любовник. Тази необичайна интрига е в основата на испанския филм „Една любов“ на режисьорката Изабел Койшет, който спечели наградата за пълнометражен игрален филм на фестивала „Синелибри“ тази година. Малко по-рано беше номиниран за най-добър филм на Международния филмов фестивал в Сан Себастиан.  

Обявяването на наградата на фествала „Синелибри“ на церемонията в зала 1 на НДК, 20.10.2023 г.. Снимка: Владимир Дворецки

„Една любов“ се наложи като фаворит на международното жури в София в конкуренция с десет други филма. Както изтъкна председателят на журито Уилям Болдуин, три-четири от тях бяха наистина много добри. Но „Една любов“ спечели наградата както с перфектната режисура на Изабел Койшет, осъществила успешно екранизацията на едноименния популярен роман на Сара Меса (2020 г.), така и с актьорските превъплъщения.

Н. Пр. Алехандро Поланко, посланик на Испания у нас, с грамотата и наградата за филма „Една любов“, които получи от името на режисьорката Изабел Койшет. На снимката с него отляво надясно са: председателят на международното жури Уилям Болдуин, членовете на журито Леа Тодоров, Бруно Росато, Жаклин Вагенщайн – основател и директор на фестивала „Синелибри“, вдясно: членовете на журито Карла Нието и Иван Бърнев, 20.10.2023 г., зала 1 на НДК. Снимка: Владимир Дворецки

Във видеообръщение режисьорката Изабел Койшет благодари за наградата на фестивала „Синелибри“, 20.10.2023 г., зала 1 на НДК. Снимка: Владимир Дворецки

На първо място сред актьорските постижеия в „Една любов“ трябва да се отличи играта на Лайа Коста, която изпълнява главната роля на преводачката Нат. Това е сложен и противоречив персонаж, който се сблъска с вълна от негативизъм в Испания. Самата режисьорка изтъкна на пресконференция в Майорка по-рано този месец, че до голяма степен се идентифицира с Нат, макар много хора, включително и авторката на романа, да смятат, че това е един от най-мразените образи в испанската литература. Причините за тази ненавист вероятно се коренят в решенията, които взима тази героиня, и които може да се определят като егоистични и антипатични. Но актьорската игра на Лайа Коста, която т. г. получи наградата „Гоя“ за най-добра женска роля във филма „Пет вълчета“, придава дълбочина на този образ и ни кара да го приемаме с разбиране. Нат е изживяла емоционален шок от работата си в център за медиация за африкански търсачи на убежище, чиито ужасяващи изживявания очевидно са оказали силно влияние върху крехката й психика. Но когато на свой ред потърсва убежище в селцето Ла Ескапа (Бягство), тя се сблъсква с особената атмосфера в местната общност. Собственикът на разнебитената къща, където се настанява срещу нищожен наем, отказва да поеме разходите по ремонта и й прави сексуални намеци. Бездарният художник на витражи Питер опитва да се натрапва в живота й, а съседското семейство с две дъщерички й лази по нервите със своя снобизъм. Единствена утеха й носи общуването с препатилото и наплашено куче Щурчо, което й подарява своенравният хазяин. Когато таванът на къщата протича, едрият особняк Андреас, когото всички наричат Немеца, изявява желание да помогне. Той обаче предлага на Нат унизителна сделка – да оправи течовете, ако тя му позволи „да проникне в нея“. Младата жена отначало казва „не“, но след поредния проливен дъжд отива в дома на Андреас и му позволява да я люби. При сексуалния акт той издава звуци като ранен глиган. Докато бурната еротична сцена се разиграва в леглото, отстрани се появява замисленият образ на Нат – режисьорката е намерила подходящ начин да покаже, че младата жена възприема ставащото с тялото й, сякаш самата тя е извън него. Въпреки очевидната липса на хармония в тази връзка, Нат неочаквано се привързва към едрогабаритния си любовник. Тя му споделя, че от самото начало й е заприличал на планина, визирайки живописните скални образувания край селото. Сексуалните сцени между едрия Андреас (ролята се изпълнява от Ховик Кеучкерян, който е бивш боксьор) и крехката брюнетка не са особено приятна гледка, но и двамата се държат естествено.  

Във филма майсторски е показано как се заражда изненадващото увлечение на Нат по един мъж, който я завладява със своята първичност, и как това увлечение, породено от страстта, прераства в любов. Тогава започват да проличават и различията между двамата персонажи. Одухотворената млада жена очаква, че и у нейния партньор плътското привличане ще доведе до душевен трепет. В даден момент това като че ли се случва, когато двамата отиват на излет сред красива местност край селото и, въодушевени от гледките и близостта си, запяват заедно мелодична любовна песен на немски.

Кадър от филма Снимка: @TrailersyEstren ·

След това обаче отношенията им бързо деградират. Грубоватият на вид мъж не се оказва с нежна душа, каквито образи се срещат в литературата и в живота, а напротив – между външността и вътрешния му свят има мрачна хармония.

В процеса на общуването си с Нат Андреас разкрива, че е бил женен за друга жена, с двадесетина години по-млада от него. Една от причините, поради които тя го напуснала, било неговото нежелание да имат деца. Когато един мъж заяви открито, че не иска да има деца, това го поставя в категорията хора със студени сърца. Доказателство за това е и жестокият начин, по който Андреас постъпва с новородените бебенца на своята домашна котка. Образът му обаче не е еднопланов. У него, например, се събужда съпричастност към африканските жени, потърсили убежище в Испания, на които Нат е превеждала, и той я обвинява, че ги е изоставила, бягайки в това затънтено село. В тяхно лице очевидно той вижда своята майка – арменска бежанка, принудена да потърси работа в Германия, където не се отнасяли добре с нея. Така Андреас се оказва по-сложна личност, отколкото изглежда на пръв поглед. Неслучайно изпълнителят на тази роля Ховик Кеучкерян бе удостоен за актьорското си майсторство със Сребърната раковина за поддържаща роля на кинофестивала в Сан Себастиан през септември т. г.

Разпадащата се любовна връзка във филма върви паралелно с все по-голямото разочарование на главната героиня от общността в селото, в която тя безуспешно се е опитала да се впише. Взаимното дебнене и одумване на съседите е нещо, с което се е постарала да свикне, но натрупващата се у нея отрицателна енергия като че ли прелива у кучето й Щурчо и то напада едно дете, което е решило да влезе в дома им. Сякаш безсловесното същество се е опитало да защити общото им лично пространство от външни набези. От този момент нататък Нат окончателно се превръща в персона нон грата и е принудена да напусне Ла Ескапа, а кучето е прибрано от полицията, за да бъде евтаназирано.

Всъщност, това е историята на един житейски провал. Не споделяме мнението в някои ревюта за филма, че случилото се кара главната героиня да преосмисли живота си. Такова нещо може и да се случи, но не е показано на екрана. Виждаме обаче как Нат успява да надмогне болката. Тя се впуска в бурен, почти ритуален танц на фона на внушителните скали край селото, там, където са се разхождали с Андреас. Танцува под звуците на песента, която двамата са пели заедно тогава. Това е като последно гмурване в любовта й към него и почти физическо освобождаване от тази любов. Филмът все пак има хепиенд. Той идва в образа на обреченото на евтаназия куче Щурчо, което ненадейно, напук на всяка логика, се появява отново. Всъщност, ако има истинска, споделена любов във филма, тя е между Нат и това куче.

Испанското издание на книгата „Една любов“ Снимка: @manelhc Leyendo

В едно интервю за elDiario.es Сара Меса подчертава, че кучето заема централно място в книгата й „Една любов“. То се появява от първите страници и играе важна роля до края. Върху него, също както и върху Нат, се стоварват предразсъдъците на малкото селско общество. То става и жертва на жаждата за линч – тема, която отдавна вълнува писателката.

В заглавието на интервюто в elDiario.es е използван изразът „малко село се превръща в голям ад“. Сара Меса обаче прави уговорката, че никъде не е подсказвала къде точно се развива действието. Би могло да е в Испания, където е сниман филмът, но и навсякъде другаде по света. Проблемите в книгата и във филма по нея са общовалидни.

Авторката на романа „Една любов“ Сара Меса и режисьорката на неговата екранизация Изабел Койшет в местността, където е сниман филмът. Снимка: @buenapintamedia

Затова и българската публика не остана безразлична към него. На последната му прожекция в София в рамките на фестивала „Синелибри“ на 28 октомври т. г. имаше невиждано стълпотворение от зрители, които препълниха салона а кино „Люмиер“.

Препълненият салон на кино „Люмиер“ преди прожекцията на „Една любов“ в рамките на фестивала „Синелибри“, 28.10.2023 г. Снимка: Владимир Дворецки

На добър час на „Една любов“ към следващи награди и пълни зали!

Гергина и Владимир Дворецки

Подробен фоторепортаж от церемонията по награждаването на фестивала „Синелибри“ на 20.10.23 г. може да видите тук.

Сродни публикации на сайта ни:

Писател открива радостта от бащинството в унгарската комедия „Здравей, мой живот“

„Дворецът“ на Роман Полански – спорен, но забавен

Испанска галавечер на фестивала „Синелибри“

Почетохме 100-годишнината от рождението на Итало Калвино в Каза Либри

Каре аса от финландски кинозвезди играят в „Четири непораснали възрастни“

Албанска киносатира за режима на Енвер Ходжа с премиера на „Синелибри“

Моника Белучи – героиня във филм по комикс на фестивала „Синелибри“

„Ваймар Експрес“: пътуване към мрачното минало на Фани Попова-Мутафова

Синелибри започна с „Клети създания“ на Йоргос Лантимос

Финландската звезда Алма Пьойсти отново на български екран на фестивала „Синелибри“

Филми за любовта ще доминират на фестивала „Синелибри“ 2023

Източник: www.evropaworld.eu